Писателят и журналист Любомир Йорданов представя книгата „Децата на дивите гъски“ във Враца
Библиотеката при НЧ „ Развитие-1869 “ гр. Враца показва един от най-автентичните гласове на българския Северозапад – писателя и публицист Любомир Йорданов. Срещата с създателя и неговия алманах с разкази „ Децата на дивите гъски “ ще се състои на 20 май (сряда) от 17:30 часа в читалнята на библиотеката.
Сборникът включва 24 описа, въодушевени от живота и хората в българския Северозапад. В тях оживяват колоритни облици – риболовци, фермери, безработни, бежанци и самотници, чиито ориси разкриват пъстротата и драматизма на актуалния живот. Чрез техните истории създателят търси това, което свързва хората – потребността от обич, съпричастност и вяра.
Разказите се движат сред делничното и възвишеното – от елементарни житейски обстановки те доближават до универсални тематики като любовта, гибелта и смисъла на човешкия живот, трансформирайки дребните истории от периферията на света в всемирен прекарвания.
В книгата природата и индивидът са тясно свързани – пейзажите на Дунав и Балкана освен основават атмосфера, само че и се трансформират в участници в историите, които приказват за добрина, амнистия и вяра.
Разказани с жив език, комизъм и тиха горест, тези истории съчетават смях и размисъл, а зад районните сюжети се разкриват универсални човешки ориси и безконечни полезности.
Любомир Йорданов е роден през 1958 година в крайдунавското село Долни Цибър, област Монтана. Завършва гимназия „ Найден Геров “ в гр. Лом и Великотърновския университет „ Св. Св. Кирил и Методий “, компетентност „ Българска лингвистика “. Работил е като преподавател и секретар на Дружеството на писателите в Михайловград (днес Монтана). Утвърждава се като почитан публицист във вестниците „ Септемврийско дело “, „ Конкурент “, „ Демокрация “, „ 24 часа “ и „ Труд “. Работил е и като специалист „ Връзки с обществеността “ в Окръжен съд - Монтана. Негови творби са оповестени в редица литературни вестници, списания и уеб сайтове.
Автор е на три стихосбирки и четири сборника с документална прозаичност. Първата му книга, „ Присъствие на вятър “, излиза през 1987 година в издателство „ Георги Бакалов “ – Варна. В предговора към стихосбирката му „ Още обич “ (Издателска къща „ Пан “, София, 1992 г.) огромният публицист Йордан Радичков написа:
„ Поетът Любомир Йорданов, сходно на някой аскет, проповядва любовта, трансформирайки я в самун, вода и молитва за индивида... Понякога стиховете му замязват на дребни бели параклиси, разхвърляни из лоното на природата. “
Поезията на Любомир Йорданов е отличавана с награди от литературни състезания на името на Цветан Зангов, Пеньо Пенев, Пейо Яворов и други През 2016 година печели огромната премия „ Дончо Цончев “ на националния конкурс за пай роман на Съюза на българските писатели и Националното ловно-рибарско съдружие (СЛРБ). Съсценарист е (заедно с проф. Михаил Мелтев) на документалния филм „ Превал “, отличен със специфична премия на Филмовия фестивал за Източна Европа (2023 г.) и с премия на Фестивала за кино и изкуства в Манхайм, Германия (2023 г.).
Сборникът включва 24 описа, въодушевени от живота и хората в българския Северозапад. В тях оживяват колоритни облици – риболовци, фермери, безработни, бежанци и самотници, чиито ориси разкриват пъстротата и драматизма на актуалния живот. Чрез техните истории създателят търси това, което свързва хората – потребността от обич, съпричастност и вяра.
Разказите се движат сред делничното и възвишеното – от елементарни житейски обстановки те доближават до универсални тематики като любовта, гибелта и смисъла на човешкия живот, трансформирайки дребните истории от периферията на света в всемирен прекарвания.
В книгата природата и индивидът са тясно свързани – пейзажите на Дунав и Балкана освен основават атмосфера, само че и се трансформират в участници в историите, които приказват за добрина, амнистия и вяра.
Разказани с жив език, комизъм и тиха горест, тези истории съчетават смях и размисъл, а зад районните сюжети се разкриват универсални човешки ориси и безконечни полезности.
Любомир Йорданов е роден през 1958 година в крайдунавското село Долни Цибър, област Монтана. Завършва гимназия „ Найден Геров “ в гр. Лом и Великотърновския университет „ Св. Св. Кирил и Методий “, компетентност „ Българска лингвистика “. Работил е като преподавател и секретар на Дружеството на писателите в Михайловград (днес Монтана). Утвърждава се като почитан публицист във вестниците „ Септемврийско дело “, „ Конкурент “, „ Демокрация “, „ 24 часа “ и „ Труд “. Работил е и като специалист „ Връзки с обществеността “ в Окръжен съд - Монтана. Негови творби са оповестени в редица литературни вестници, списания и уеб сайтове.
Автор е на три стихосбирки и четири сборника с документална прозаичност. Първата му книга, „ Присъствие на вятър “, излиза през 1987 година в издателство „ Георги Бакалов “ – Варна. В предговора към стихосбирката му „ Още обич “ (Издателска къща „ Пан “, София, 1992 г.) огромният публицист Йордан Радичков написа:
„ Поетът Любомир Йорданов, сходно на някой аскет, проповядва любовта, трансформирайки я в самун, вода и молитва за индивида... Понякога стиховете му замязват на дребни бели параклиси, разхвърляни из лоното на природата. “
Поезията на Любомир Йорданов е отличавана с награди от литературни състезания на името на Цветан Зангов, Пеньо Пенев, Пейо Яворов и други През 2016 година печели огромната премия „ Дончо Цончев “ на националния конкурс за пай роман на Съюза на българските писатели и Националното ловно-рибарско съдружие (СЛРБ). Съсценарист е (заедно с проф. Михаил Мелтев) на документалния филм „ Превал “, отличен със специфична премия на Филмовия фестивал за Източна Европа (2023 г.) и с премия на Фестивала за кино и изкуства в Манхайм, Германия (2023 г.).
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ