Библейския разказ в интерпретацията на Новия Завет на Борисов е

Библейския роман в интерпретацията на Новия Завет на Борисов е скудоумно доказателство за идиокрацията в която живеем.
Идиокрация, в която индивидът със властта приказва нелепости, религиозни обиди, може да е болен или полудял - само че обществото го търпи.

Не просто го търпи - приветства го, усмихва му се, прости му, той си е подобен, приказва му се на умалителни имена, продължава  баткисване по украински модел.
Живеем в свят на думите където никой не се противоставяне на вулгарния сюрреализъм на политическото шоу. Вина за това носят наречените с думата “журналисти ”, само че и всички хора с титули и предопределение да бият камбаната, когато политикът залитне. Общественици, да.

Напротив, ние снизхождаме обичания водач, сътворяваме му рождено по Конституция право каквото каже шефа - шефа да е прав. Умните хора у нас си мълчат. Само няколко Мунчовци в интернет са ужасени. Ужасени, не от ограничеността на библейското поверие, а от търпението на умните и насладата на глупавите основана от Еднокнижния. Поповете? И те ще си затраят. 
Всеки има право да бъде елементарен. Това е същността на либерализма. Но същността би трябвало да продължи с непоносимост. Подигравките към ББ обаче в никакъв случай не идват от интелектуалци, ъпиниънмейкъри, писатели и коментатори - вицът е долу, в ниското.
Ще кажат умните глави, че това е обикновено. Да. Нормално е за робите, за Езоп и за тоталитарима. Напълно допустим е към този момент един съпоставим властнически режим - само че воден от умни хора. 
Защо, мамка му, у нас всеки властнически режим е екзалтирано скудоумен по подразбиране?

РАЗКАЗВАЧО, не спирай. Ние те заслужаваме, ние те жаждаме за още. Разкажи още приказки на търпеливите, които живеят е нещо като балканска приказка за новите облекла на царя.
От този наш вид на Андерсен му се повръща. За Новия завет не смеем да разясняваме.

Мартин Карбовски