Светият синод предлага новият училищен предмет да се казва „Религия и етика“
„ Съображенията за това са, че в исторически проект съвсем всички етически системи са се появили в недрата на религии, затова религията има исторически и генеалогически приоритет “, написа в мнението.
„ Терминът „ нравственос “ ни препраща към съответна научна дисциплинираност, т.е. тя е с по-широк размер спрямо думата „ добродетели “ и с изключение на „ учението за добродетелите “ (аретология), включва в себе си и други раздели “, обосновават още предлагането си от Синода.
Ето цялото мнение на Светия Синод на Българската православна черква:
І. Обща позиция
Св. Синод на Българската православна черква – Българска Патриаршия изрича своето задоволство от дълго чаканото предложение, направено от Министерския съвет посредством Министерството на образованието и науката като план за Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за предучилищното и учебно обучение (ЗПУО) в частта му по отношение на въвеждането на новия предмет „ Добродетели и религии “ като част от наложителните предмети в учебните заведения. В претекстовете категорично е посочено, че предметът „ Добродетели и религии “ се предлага за проучване по желание сред „ Религия – Православие “, „ Религия – Ислям “ или „ Добродетели/етика “.
Св. Синод поддържа претекстовете по отношение на измененията, отнасящи се до въвеждането на предмета „ Добродетели и религии “ в наложителните образователни часове.
От сравнително-правен обзор, показан пред обществеността при общественото разискване на плана, стана ясно, че подобен или сходен предмет съществува като наложителен предмет в доста държави-членки на Европейския съюз, които са възприели конституционния принцип на светското обучение. Наличието на подобен предмет като постоянен (задължителен) в общообразователната стратегия по никакъв метод не опонира на европейската процедура.
До предлагането за въвеждането на наложителния предмет „ Добродетели и религии “ се стигна след повече от три десетилетия на разискване, работа, правенето на учебници, мина се през въвеждането на предмета „ Религия “ като задължителноизбираем и свободноизбираем предмет. Натрупа се огромен опит, съобразиха се разнообразни концепции и се стигна до днешните позитивни резултати – плана на ЗИД за ЗРУО.
За реализиране на този задоволителен резултат, показан посредством плана на ЗИД на ЗПУО, принос имат доста педагози, психолози, богослови, историци, културолози, общественици и представители на разнообразни публични организации, както и поддръжката и неуморната работа и на експертизата на учени, ангажирани от Св. Синод, и най-много – на работата на управлението на Министерство на образованието и науката и персонално на министър Красимир Вълчев, както и на експертния състав на Министерството.
Св. Синод поддържа концепциите и препоръчаното наличие на наредбите на §§ 1, 2, 5, 24, 30, 31, 69, 159, т. 6, чийто веществен обсег се отнася до въвеждането на предмета „ Добродетели и религии “ като част от наложителните образователни часове в образователния проект на българското учебно заведение.
Законопроектът е успешно комбиниране сред хрумвания, понятиен уред и законодателна техника, което дава отговор на положителните стандарти на основаване на правила за държание и легални дефиниции, съобразени с достиженията на богословската и педагогическата науки.
Св. Синод на БПЦ-БП неведнъж е подчертавал неотложната насъщна нужда от въвеждането на предмет „ Религия “, с първа вариация „ Православие “. Тази нужда произтича от:
– Фактът, че голямото болшинство от българското общество изповядва като свое изповедание Източното православие и има правото неговите деца да получат способени, задълбочени, цялостни и систематично подредени познания за своята вяра.
– Източното православие е част от конституционната еднаквост на Република България, несъмнено е като обичайно изповедание, участва в държавния протокол, в държавния празничен календар.
– Православното богословие е част от системата на висшето университетско обучение в страната (има богословски факултети и катедри към най-големите и авторитетни висши образователни заведения). Следователно наличието на науката богословие в налична и забавна за учениците форма в междинното обучение би било в цялостно хармонично единение с академичното преподаване на тази просвета, което е прието на европейско и национално ниво, наред с всички останали науки.
– Православното богословие и произлизащият от него предмет „ Религия – Православие “ с изключение на познавателна, би имал и значима ценностно-формираща роля, доколкото преподаваните в него познания са неразривно свързани с съответни полезности, практическото асимилиране на които води до образуване на съответни добродетели. Някои от тези полезности са: любовта към всички индивиди, грижата за човешкия живот, грижата за останалите хора, грижата за природата като Божие създание, мирът, жертвоготовността, състраданието, съпричастността, животът в общественост, свободата и зачитането на свободната воля, човешката персона, честността, правдолюбието и така нататък Става дума за исторически формирали се полезности и добродетели, залегнали в народностното схващане на българския народ.– Предметът „ Религия – Православие “ в междинното учебно заведение би спомогнал за по-пълното, задълбочено и изцяло схващане от страна на учениците на редица познания, преподавани в други предмети, за които преподавателите по тези предмети нямат съответната богословска подготвеност: история (покръстването на България, ролята на Църквата за образуването на българския народ, за Българското възобновление, ролята на Църквата във Византия и в Западноевропейското средновековие и др.), български език и литература (християнските облици в голям брой творби на българската литература от нейното възникване до днес), физика и астрономия (идеята за креационизма в актуалната физика, креационизъм и „ доктрина на всичко “), изобразително изкуство (християнски сюжети в средновековното и ренесансовото изкуство, византийска и старобългарска иконопис), нравственос и право (толерантността като полезност, която се ражда в недрата на християнството), философия (понятието за персона, което се появява в християнски контекст) и прочие, и прочие
– Всички етически системи, пък били те и най-секуларизираните, са зародили исторически в избран набожен подтекст. Етиката се намира в генеалогична връзка с религията. Това се отнася в още по-голяма степен за европейската нравственос и добродетелите на толерантността и взаимозачитането, които са зародили в недрата на християнството. Познаването на съществени моменти от библейската история, от историята и учението на Христовата Църква, е причина за разбирането на основите на етическите системи и на учението за добродетелите в Европа.
– Предметът „ Православие “ се преподава като наложителен в прилежащите нам православни страни и позитивните резултати са налице. В Гърция преподаването му не е спирало от Освобождението на страната (1821 г.) до през днешния ден, т.е. към този момент 200 години. Известна е високата религиозна и богословска грамотност и просвета на гръцкото общество в относителен проект. В прилежаща Румъния с въвеждането на предмета нравствените и културни резултати също са налице. Православие се учи като конфесионална предметна вариация и в голям брой неправославни страни в Европа.
– Целта на въвеждането на предмета „ Православие “ не е индоктринирането, т.е. образуването на религиозно схващане, а е преподаването на познания, които разрешават реализиране на способен и образован избор, както и систематичното запознаване в налична и забавна форма с традицията, в която живеем към този момент повече от 1000 години, която беше прекратена в интервала на държавния атеизъм. Тоест този предмет ще спомага в допълнение за построяването на младежите като виновни, свободни, съзнателни жители, а също по този начин ще способства за възобновяване на обществената кохезия и сплотеността в едно общество, намиращо се в положение на сериозна рецесия и с трендове на вътрешен разпад.
Убедени сме, че въвеждането на предмета „ Религия – Православие “ като наложителен би запълнило един осезателен недостиг, една празнина в цялостния общообразователен цикъл на образование и образование в българското учебно заведение. То съставлява неотменно право на всички български жители православни християни, които желаят децата им да познават своята обичайната вяра, което е един несбъднат досега дълг на Българската страна към нейния народ.
ІІ. Конкретни оферти и редакции, които да бъдат разисквани сред първо и второ четене
1. По §. 24 по отношение на допълнението на член 76 с нова алинея 8:
В алинея 8 най-после да се сътвори ново изречение със следното наличие:
„ Учебните стратегии за класовете от 1. до 12. с детайли на конфесионално образование се съветват с специалисти на съответното изповедание “
2. По §. 159 по отношение на основаването на нова т. 12-а от Допълнителните разпоредби(ДР)
В т.12-а от ДР предлагаме следната редакция:
„ Конфесионално образование “ е образование за главните положения на религиите на приетото и записаните вероизповедания по Закона за вероизповеданията с повече от 10 на 100 на самоопределилите се към съответното изповедание лица по отношение на общия брой на преброените лица при последното броене на популацията по данни на Националния статистически институт. “
3. Създава се нов §. 173 в Преходни и Заключителни разпореждания:
„ Обучението по предмета „ Добродетели и религии “ в учебните заведения стартира от образователната 2026/2027 година посредством поетапното му въвеждане от 1. до 12. клас. “
В умозаключение си резервираме опцията в хода на разискването да създадем при нужда спомагателни оферти и редакции на препоръчаните разпореждания.
Смятаме също по този начин, че би било удачно названието на предмета да бъде „ Религия и нравственос “, заради следните съображения:
– в исторически проект съвсем всички етически системи са се появили в недрата на религии, затова религията има исторически и генеалогически приоритет;
– терминът „ нравственос “ ни препраща към съответна научна дисциплинираност, т.е. тя е с по-широк размер спрямо думата „ добродетели “ и с изключение на „ учението за добродетелите “ (аретология), включва в себе си и други раздели.
Св. Синод на БПЦ-БП благопожелава противоречива работа на народните представители за изгода на българския народ и най-много на нашите деца – бъдещето на България.
