БГНЕС Путин се довери на обещанията на Ердоган и прибързано се

БГНЕС Путин се довери на обещанията на Ердоган и преждевременно се отхвърли от плана с България за “Южен поток ". Тази неточност си е единствено негова, въпреки че в този момент се пробва да трансферира виновността за това на България, съобщи специалистът на " Дойче веле “ Андрей Гурков.

С повече от половин година ще се забави построяването на газопреносните мощности в България, по които трябваше да потече газ от Русия през Турция. Това заяви през днешния ден съветската организация " Интерфакс “.

Дъждовни води: Какво значи тази вест?

Андрей Гурков: Това е следващата неудача на " Газпром “ и на един от двата обичани плана на съветския президент Владимир Путин. Тази вест още веднъж демонстрира какъв брой сериозна неточност позволи Путин през 2014 година, когато – поради едни напълно преодолими различия с България – той волунтаристично реши да се откаже от плана " Южен поток “ и да заложи на съдействието с Турция. Тогава Путин се довери на обещанията на Ердоган и трансформира " Южен поток “ в " Турски поток “. В резултат: плануваните в началото четири тръби се трансфораха в две, от които единствено едната е издигната. Тя доставя Турция, а това е в интерес само на Турция. Впрочем, през тази година и по тази тръба съвсем нищо не тече, тъй като Турция интензивно купува полутечен азербайджански газ. Тоест, от заплануваните две тръби, единствено едната работи на половин мощ, в случай че не и по-малко. Докато втората тръба, която трябваше да мине през България и да стигне до Евросъюза, се забавя от ден на ден и повече.

Дъждовни води: По политически или по други аргументи?

Андрей Гурков: Тук вероятно не става дума за политика. В началото, предходната година, породи стопански спор сред двама от участниците в състезанието за градежа, а през актуалната година проблемите произтичат най-много от пандемията. Така или другояче, фактът си е реалност: Пускът на тръбата, която трябваше да проработи още при започване на 2020 година, от ден на ден се отдалечава напред в бъдещето. И то освен в българския сектор, само че и по-нататък, в унгарския сектор. Както разбираме от известието на " Интерфакс “, което цитирате, тя ще проработи в края на 2020 година, а съгласно мен – чак през втората половина на 2021 година.

Дъждовни води: Какво значи това за България?

Андрей Гурков: България ще губи единствено от изчезналите директни такси, само че другояче ще си получава гориво от тази втора тръба. В доста по-голяма степен губи " Газпром “. От всичко това печели Украйна, тъй като преносът на газ през тази страна получава още по-голяма тежест. Тук би трябвало да споменем и втория огромен крах на Владимир Путин: " Северен поток 2 “, чиято орис си остава неразбираема.

Дъждовни води: В новината на " Интерфакс “ апропо написа: " Газопроводът, който в София назовават не " Турски поток “, а " Балкански поток “… “ Откъде идва тази разлика в имената?

Андрей Гурков: Идва от другия метод. Турция има интерес да го назовава " Турски поток “. И това в някакъв смисъл е основателно, тъй като двете тръби по дъното на Черно море водят към Турция. " Балкански поток “ може с известна конвенционалност да се счита за част от " Турски поток “, тъй като това е тръбата, която ще премине през България, а оттова – през Сърбия и Унгария, с цел да доставя Австрия и цяла Централна Европа. С други думи – въпрос на прочит. Може да се каже, че " Балкански поток “ е втората половина на " Турски поток “.

Дъждовни води: “Интерфакс " цитира и острите обвинявания, отправени от Владимир Путин към България през 2019 година: че българската страна под външен напън умишлено бави реализирането на плана на своя територия. Според Вас, годни ли са тези обвинявания и сега?

Андрей Гурков: Путин не може да признае, че грешката в действителност е негова – това е изцяло разбираемо. Така че в този случай той се пробва да трансферира виновността върху България. Не съм сигурен дали това е заслужено, тъй като – доколкото аз мога да преценява – забавянето не беше умишлено. Просто породи един дълъг спор. Да, може би в България не бързаха изключително да разрешат този спор, само че в последна сметка отговорността е на Путин, който през 2014 година взе едно безусловно неправилно стратегическо решение, отказвайки се от " Южен поток “.