Сменят името на връх Шипка?
БГНЕС Нова подписка с искане до президента Румен Радев да бъде върнато най-старото име Свети Никола на старопланинския връх, където през 1935 година е осветлен от цар Борис ІІІ Паметникът на свободата потегля от Стара Загора и Габрово. Обществената самодейност е предизвикана от новото проучване на историка проф. доктор Петко Ст. Петков от великотърновския университет " Св. Кирил и Методий “ под наслов " Книга за върховете Свети Никола и Шипка “, написа в. Монитор.
В томчето, издадено преди броени дни от ИК " Български бетселър “ ученият припомня, че по силата на тоталитарен декрет от 1977 година сега на сакралния за българи и руси старопланински проход има два върха с едно и също име Шипка.
По-високият (1326 м), на който е монументът попада в десетки карти (руски и немски отпреди и по време на освободителната съветско – турска война) като свети Никола. В съседство е и същинският, възпят от дядо Вазов връх Шипка (1232 м). На него по време на войната е бил ситуиран командният пункт на военачалник Столетов, наскоро даже беше възобновена и замлянката му. Връх Свети Никола се загатва от пътешественика Феликс Каниц и пруския пълководец Молтке, чешкия историк Иречек и мн. други
За този топоним приказваме даже пред султанския съд разгромения от русите Сюлейман паша, а в стенографските протоколи от учредителното Велико национално заседание през 1879 е взето решение на връх свети Никола да бъде въздигнат храм-паметник. По подигравка на ориста може би единственият у нас връх, кръстен преди епохи на православния светец сменя името си след 9 септември 1944 година с декрет №557 на президиума на Народно събрание на Народна република България от 17 ноември 1951 година и става Столетов връх. Със същия декрет е преименован и връх Али ботуш на планината Славянка, който става Гоцев връх. 26 години по-късно, след докладна от тогавашния първи секретар на ОК на Българска комунистическа партия – Стара Загора Вълчо Найденов Тодор Живков, в качеството си на ръководител на държавния съвет го прекръщава в Шипка.
Второто преименоване води до цялостно комплициране както измежду историци, по този начин и измежду екскурзоводи, които се чудят по какъв начин да показват пред туристите сраженията за защитата на прохода, разяснява проф.д-р Петков. Той е безапелационен, че прекръщаването е станало под натиска на група локални " патриоти “, въпреки самият Живков доста добре да е знаел истината. Запазено е негово слово, произнесено на 25 август 1957, в което тогавашния Първи декларира: " Тук, на старопланинските върхове Шипка и Столетов… “.
Под сурдинка се споделя, че промяната пристигнала след неодобрение от страна на Леонид Брежнев, че чутовният връх е кръстен на…императорски военачалник. Искания за възобновяване на името Свети Никола е имало към този момент на два пъти, подсети ученият. През 2014 година едното е стигнало до президента Росен Плевнелиев, само че той отказал като причините доста напомняли причините от Живково време.Имало и втори опит, само че при започване на 2017 година неофициалният отвод бил " копие “ на първия. Проф. Петко Ст. Петков е основател и за поклонението в памет на Васил Левски да става на 18, а не на 19 февруари, по този начин както е съгласно потребления у нас Григориански календар.
В томчето, издадено преди броени дни от ИК " Български бетселър “ ученият припомня, че по силата на тоталитарен декрет от 1977 година сега на сакралния за българи и руси старопланински проход има два върха с едно и също име Шипка.
По-високият (1326 м), на който е монументът попада в десетки карти (руски и немски отпреди и по време на освободителната съветско – турска война) като свети Никола. В съседство е и същинският, възпят от дядо Вазов връх Шипка (1232 м). На него по време на войната е бил ситуиран командният пункт на военачалник Столетов, наскоро даже беше възобновена и замлянката му. Връх Свети Никола се загатва от пътешественика Феликс Каниц и пруския пълководец Молтке, чешкия историк Иречек и мн. други
За този топоним приказваме даже пред султанския съд разгромения от русите Сюлейман паша, а в стенографските протоколи от учредителното Велико национално заседание през 1879 е взето решение на връх свети Никола да бъде въздигнат храм-паметник. По подигравка на ориста може би единственият у нас връх, кръстен преди епохи на православния светец сменя името си след 9 септември 1944 година с декрет №557 на президиума на Народно събрание на Народна република България от 17 ноември 1951 година и става Столетов връх. Със същия декрет е преименован и връх Али ботуш на планината Славянка, който става Гоцев връх. 26 години по-късно, след докладна от тогавашния първи секретар на ОК на Българска комунистическа партия – Стара Загора Вълчо Найденов Тодор Живков, в качеството си на ръководител на държавния съвет го прекръщава в Шипка.
Второто преименоване води до цялостно комплициране както измежду историци, по този начин и измежду екскурзоводи, които се чудят по какъв начин да показват пред туристите сраженията за защитата на прохода, разяснява проф.д-р Петков. Той е безапелационен, че прекръщаването е станало под натиска на група локални " патриоти “, въпреки самият Живков доста добре да е знаел истината. Запазено е негово слово, произнесено на 25 август 1957, в което тогавашния Първи декларира: " Тук, на старопланинските върхове Шипка и Столетов… “.
Под сурдинка се споделя, че промяната пристигнала след неодобрение от страна на Леонид Брежнев, че чутовният връх е кръстен на…императорски военачалник. Искания за възобновяване на името Свети Никола е имало към този момент на два пъти, подсети ученият. През 2014 година едното е стигнало до президента Росен Плевнелиев, само че той отказал като причините доста напомняли причините от Живково време.Имало и втори опит, само че при започване на 2017 година неофициалният отвод бил " копие “ на първия. Проф. Петко Ст. Петков е основател и за поклонението в памет на Васил Левски да става на 18, а не на 19 февруари, по този начин както е съгласно потребления у нас Григориански календар.
Източник: blagoevgrad24.bg
КОМЕНТАРИ