БГНЕС Най-голямото малцинство в Европа – ромите, са особено силно засегнати

БГНЕС Най-голямото малцинство в Европа – ромите, са изключително мощно наранени от коронавирусната пандемия в доста страни, защото са изправени пред композиция от опасности за здравето, стопански ограничения и засилена дискриминация.

Около 80% от 10 милиона роми в Европа живеят в гъсто обитаеми квартали и пренаселени домове, а доста от тях нямат достъп до течаща вода. Поради това главните за изолацията санитарни ограничения, нужни за битка с разпространяването на вируса, са по-трудни. В някои страни това към този момент докара до преобразяване на ромските общности в евентуални горещи точки на болест, написа изданието.

" Това злополучие ще засегне освен ромите, само че и основните насоки за справяне с обществата, стопанските системи и политиката на малцинствата и ще ускори междуетническия спор до равнище, невиждано през последните три десетилетия “, сочи скорошен отчет на фондация Отворено общество “ по отношение на въздействието на ковид върху ромите в шест страни със обилни общности: България, Унгария, Италия, Румъния, Словакия и Испания.

Ромските квартали в България и Словакия са оградени, написа The Guardian, представен от БГНЕС.

" Два огромни софийски квартала се охраняват от контролно-пропускателни полицейски пунктове и хората могат да напущат региона единствено в случай че покажат трудов контракт или потвърдят друга незабавна причина за това. Бих споделил, че това е належащо в избрани обстановки там, тъй като ние сме длъжни да защитим останалото население ", цитира вестникът министъра на вътрешните работи на България, когато ограниченията бяха въведени в София и други ромски селища през март.

Елана Ресник, антрополог, профилирана по въпросите на ромската общественост в България, сподели, че " соченето с пръст “ на ромите е най-новият образец в дългата история на малцинствата, упреквани в разпространяване на заболявания и в провали на страната.

" Идеята кой е евентуален извършител на болестта се расовизира и виновността се трансферира от държавните структурни проблеми към самите хора, като се споделя, че " тези хора не са чисти “, кава тя.

В Словакия пет ромски селища са сложени под карантина от началото на април, което деятелите за права счетоха за дискриминация. Оттогава четири от обитаемоте места подвигнаха карантината.

" Дори да има някакво съображение за безпокойствие, ограниченията за сигурност не са последвани от подобаващи здравни ограничения и ограничения за обществена помощ. Много хора останаха без вода и медикаменти и не можеха да излизат, с цел да се снабдят с тях ", съобщи Желко Йованович, началник на ромските начинания на " Отворено общество “ и един от създателите на отчета.

Много роми намират работа на сивия пазар ден за ден, което значи, че може да не дават отговор на изискванията за държавни компенсационни схеми. Други са се върнали в страните от Централна и Източна Европа от работните си места в Западна Европа при започване на пандемията, постоянно тъй като " кранчетата “ им на приходи са пресъхнали. Вкъщи те постоянно нямат здравна застраховка и построени мрежи за сигурност.

Много фамилии или нямат интернет вкъщи, или нямат задоволително устройства за всички деца в семейството, което затруднява отдалеченото им образование.

" Коронавирусът трансформира тези условия от неприятни до злополука “, споделя Йованович.

Популистките политици са се фокусирали върху ромските общности в цяла Европа през последните години, сочи още английският ежедневник. Крайно дясна партия в Словакия е пуснала униформени патрули във влакове, с цел да наблюдават за " престъпност “, а крайнодесните милиции в Украйна правят голям брой офанзиви против ромски селища. " Унгарският министър председател Виктор Орбан наподобява употребява ромската общественост в страната като изкупителна жертва в акция по-рано тази година, с цел да увеличи поддръжката измежду поддръжниците си “, твърди публикацията.

" Има обаче някои случаи на оборване на стандартите “, продължава The Guardian. " В България ген. майор Венцислав Мутафчийски, който ръководи коронавирусната реакция в страната, затвори въпрос за това какъв брой роми са инфектирани с вируса, като попита журналиста " в кой век живеете? “

Цитирани са и думите на учител по социология в Софийския университет, който сподели, че има и някои признаци, че пандемията е предиздвикала управляващите да осъзнаят, че проблемите на ромите не могат просто да бъдат пренебрегнати и вместо единствено да бъдат посочени с пръст, ромите би трябвало да получат и нужната помощ.