БГНЕС Един ученик мечтае да стане хирург. Рови в интернет, за

БГНЕС Един възпитаник мечтае да стане хирург. Рови в интернет, с цел да научи по какъв начин се вършат интервенции. В дома си има набор от медицински принадлежности, с каквито не всички лечебни заведения в България разполагат, както и профилирана литература за аутопсии. Това не тревожи родителите му, които признават, че е чудноват, само че е душевен здрав. До момента, в който идва полиция. Случаят е един от най-кошмарните, за него и до през днешния ден си спомнят криминалистите от София, споделя Ирен Делчева за " Труд ".

 

На 20 май 2008 година до боклукчийска кофа в " Западен парк “ клошарката Виолета Георгиева намира мъжки мъртвец с изчезнали ръце, глава и гръдна кост.  Ден по-късно е открито, че той е на 19-годишния Атанас Атанасов от " Младост “. Момчето е зрелостник, неговият клас след ден-два би трябвало да има бал.

Криминалисти незабавно стартират разпити на съучениците от 119-то учебно заведение в София. Един от тях дава спорни показания – това е Николай Арабаджиев - момчето, което мечтае да стане хирург.

Отначало твърди, че не знае къде е съученикът му, по-късно, притиснат от обстоятелството, че на един от чувалите е открит негов отпечатък, признава: " Аз убих Наско “. После показва и къде на Витоша е заровил изчезналите от натрупа елементи. 

Ники и Наско били другари, седели на един чин. Атанас постоянно си правел смешки, които съученикът му приемал мъчително и натрупал ненавист. Други момчета си спомнят да вземем за пример, че Атанас снимал клипче с телефона си по какъв начин дърпа една скамейка, а Ники пада.

Във съдбовния ден - 19 май 2008 година, Николай поканил Атанас в дома на баба си в жк " Западен парк “ под претекст, че му е " уредил работа с едни хора “. За какво са си говорили двамата, в никакъв случай няма да се разбере, само че по първичните показания на килъра, се скарали кой с кого дружи в учебно заведение.

По-късно на делото Николай трансформира показанията си, като твърди, че Атанас желал интимна непосредственост с него и че и различен път ставал жертва на полови мераци в учебното заведение.

Родителите на Наско и съучениците  обаче са безапелационни, че момчето не е било педераст, имало е другарка и се отвращавало от " педали “. Специалистите, на които съдът по-късно е упълномощил експертиза, също удостоверили, че Атанас не е педераст. Сексологът Илия Врабчев твърди, че убитото момче е имало увлечение към полово зрели дами.

Атанас бил наедрял и крепък, килърът знаел, че ще му е мъчно да се оправи с него, по тази причина го издебнал в тил и го блъснал бързо два пъти с гира по главата. Наско е бил още жив, когато Николай почнал да го ръга с нож – 14 пъти, до момента в който го умъртви. После застлал пода на стаята с найлони и се заел да разчленява натрупа.

По думите на Николай, това му е лишило 5 часа, след което опаковал частите от тялото в найлонови торби и ги сложил в хладилника до идващия ден. Съдебни медици останали учудени с каква хирургическа акуратност 19-годишният юноша е разчленил тялото. Изморен от напъните, килърът си лежащ и спал цели 10 часа.

След това изчистил стаята, изнесъл и изхвърлил част от чувалите до бл. 82 в жк " Западен парк “, останалите закопал на Витоша. Той бил безусловно убеден, че в случай че не бъдат открити ръцете и главата, никой няма да успее да разпознае на кого е трупът. Махнал и найлона, с цел да се разложат останките по-бързо. 

На другия ден учениците трябвало да получат дипломите си, предстоял и абитуриентският бал, само че се оказало, че Атанас е липсващ безследно и майка му го оповестила за търсене.

Звъннала на всичките му другари, само че единствен Николай изразил подготвеност да оказва помощ в търсенето на съученика си. Когато видели в новините по малкия екран за страшната находка, на родителите му даже и през разум не им минало, че разчлененото тяло може да е на детето им. Докато не получили най-жестоката новина от полицията.

Николай Арабаджиев е упрекнат по член 116 от Наказателния кодекс за ликвидиране по изключително нечовечен и непосилен за жертвата метод. На 20 март 2009 година пред състав на Софийски градски съд той признава всички обстоятелства в обвинителния акт. Показания дават негови другари и съученици.

Роберт Шумев споделя, че подсъдимият му се бил похвалил, че е правил дисекция на заек, който след това бил изяден, а скалпелите купувал дружно с майка си. Той познавал Николай и Атанас от няколко години и бил част от неразделната им компания. Шумев споделя, че Наско постоянно подкрепял своя палач. Арабаджиев в никакъв случай не се е оплаквал някой да го унижава. 

На 2 декември 2009 година Софийски градски съд признава Николай за отговорен и го осъжда на най-тежкото наказване – пожизнен затвор и 1 млн. лева кръвнина за околните на жертвата.

Половин година по-късно Софийският апелативен съд заменя присъдата с 20 години при първичен непоколебим режим. Кръвнината за околните на убития също е снижена на 200 000 лева Мотивът на съда е, че убийството не е преднамерено, а е станало в изискванията на така наречен неочакван предумисъл. Арабаджиев не бил възнамерявал нападението, а то е станало в положение на мощен афект.

Близките на жертвата обаче са уверени, че гибелта на Наско е била деликатно планувана. Те остават потресени от понижената присъда и не могат да се примирят, че килърът ще излезе от пандиза. 

Окончателното решение по делото взима Върховният касационен съд на 3 юни 2011 година, потвърждавайки напълно присъдата на Арабаджиев, дадена му от апелативните съдии. Извършителят на едно от най-жестоките убийства у нас е към този момент 13 години зад решетките, а това значи, че доста скоро може да изиска да бъде пуснат предварително и ще бъде още веднъж на независимост.

Николай станал безмълвен и затворен.Завиждал на приятеля си, че го харесват девойките. Жертвата Атанас Атанасов постоянно защитавал Николай, само че си правел почтени смешки с него. 

И Николай, и Наско обичали да свирят на китара и това ги сближило, макар че били с доста разнообразни характери.

Атанас бил душата на компанията – с възприятие за комизъм, постоянно усмихнат и девойките доста го харесвали. Николай бил затворен и безмълвен и завиждал на триумфите на съученика си измежду нежния пол.

Според психолози точно това е натрупало яд у младежа, който през последната година в учебно заведение станал извънредно затворен. Николай почнал да заобикаля диалози, както със съучениците си, по този начин и с родителите си.

Те забелязали смяната, само че на никого му хрумнало да се обърне към експерт. Психолози считат, че Николай бил изключително обезпокоен, че единствено след дни всяко от момчетата от компанията ще поеме по своя път след абитуриентския бал и той ще остане напълно самичък.