БГНЕС Българската обществена памет е слаба, а политическата – дори още

БГНЕС Българската социална памет е слаба, а политическата – даже още повече. Затова, когато на няколко години се отприщи всеобщо възмущение против ръководещата към оня миг върхушка, постоянно се намират гласове, които уверено настояват, че се случва нещо, на което не сме били очевидци до тогава. А на политическата сцена излизат лица (най-често добре познати), които дават обещание на хората, че ще променят коренно българската политика.

Точно в това русло се движи и " Демократична България " (ДБ). Когато влезе в Народното събрание след изборите на 4 април 2021 година, всеобщо я разглеждаха като една от " новите обединения ". Нова беше по име, другояче беше следващото преобразяване на градската десница, която от разпада на ОДС насам неистово се прегрупира отново и още веднъж, с цел да открие формула, която ще я върне на върховете на властта. Нито една от партиите в Демократична България не влиза в категорията на политическите новаци – най-млада е " Да, България ", която беше учредена през 2017 година, а ДСБ (учредена през 2004 г.) и " Зелено придвижване " (2008 г.) са наши остарели познайници. 

И трите обединения се появиха преди избори: 

тъмносините – преди вота през 2005 година, зелените – преди вота от 2009 година, а групировката на – преди вота през 2017 година Отново избори – тези от 2017 година, ги убедиха, че поотделно не могат да реализират нищо. Това беше тласъкът, който ги събра дружно, с цел да основат Демократична България – както през 2013 година един куп десни партии образуваха " Реформаторския блок ", който се съюзи с ГЕРБ и взе участие в кабинета " Борисов 2 ".

През последните няколко години Демократична България успешно се брандира като политическата мощ, представляваща младите, образованите, съумелите и прогресивните хора в страната. Популярността й скочи след акцията на  през 2020 година при крайморската резиденция на почетния водач на Движение за права и свободи Ахмед Доган. Заедно с прокурорския рейд на президентството, това се трансформира в едно от събитията, отприщили уличните митинги против кабинета " Борисов 3 ". Като прибавим неприятното ръководство на коронавирус рецесията, мрачната сянка на политическата корупция и подмолните зависимости върху тогавашното държавно управление, появяването на " ИТН " (ИТН) и общата готовност на десните симпатизанти – и ето ги факторите, които разрешиха на Демократична България да влезе в два следващи Народното събрание и да получи действителен късмет да взе участие в ръководството на страната.

Пътят към властта обаче минаваше през партията на, която стана новият основен артист в политическия спектакъл. Десните бяха наясно с това и напълно открито заявяваха готовността си да беседват с Има Такъв Народ. Също както предшествениците им 12 години по-рано бяха подготвени да договарят с. И защото първоначално заговорихме за слабата политическа памет на българското общество, в реда на нещата е да се направи известна ретроспекция.

През 2009 година първа политическа мощ у нас стана ГЕРБ, откакто обра вота на гласоподавателите с обещанието да прочисти страната от корумпираната власт на тройната коалиция – същото, което Има Такъв Народ в този момент дава обещание да направи със самата ГЕРБ. По това време десните (ДСБ и СДС) се бяха обединили в " Синята коалиция " и след 8-годишно опозиционерстване търсеха вид да се върнат във властта. Тогава Борисов беше незаобиколимият фактор, както в този момент е. А " Синята коалиция " нямаше нищо срещу да създадат дружно с лидера на ГЕРБ държавно управление на " реформаторското болшинство ", в което да влязат формациите, членуващи в Европейската национална партия (ЕНП) – също както в този момент се приказва за " държавно управление на партиите на промяната/протеста ", подкрепено от ИТН, Демократична България и ИБГНИ.

През 2009 година тогавашният зам.-шеф на ГЕРБ обясняваше, че партията му ще предложи  " парламентарно съдействие на кардинална основа " на " Синята коалиция ", РЗС и " Атака ". Сътрудничеството трябваше да бъде въз основата на меморандум за политическо партньорство – нещо като общата декларация с програмни цели, която Има Такъв Народ предложи неотдавна. Сините не харесаха предложението на ГЕРБ. Тогава Иван Костов (ДСБ) говореше, че не може Борисов и хората му с един документ да желаят априори поддръжка за 4 години напред – също както в този момент Демократична България отхвърли на партията на Трифонов. Въобще обстановката тогава и в този момент наподобява смайващо сходна – като се изключи това, че навремето  " Синята коалиция " въпреки всичко гласува за държавно управление на малцинството на ГЕРБ, а Демократична България не направи същото за кабинет на Има Такъв Народ.

Паралелите в държанието на десните по отношение на Борисов през 2009 година и по отношение на Трифонов през 2021 година не са инцидентни. И в двата случая те търсеха платформа, която да ги изведе до върха на държавното ръководство, който не можеха да доближат със лични сили. И в двата случая бяха склонни да подценен предишното на хората, с които преговаряха – както на водача на ГЕРБ с неговата охранителна компания в " борческите години ", по този начин и на шоумена с неговата чалга музика и познанства с едри предприемачи и политици. И в двата случая десните стремително си припомниха това минало, едвам откакто стана ясно, че надълбоко се разминават с насрещната страна по въпросите на политиката и властта.

Например – при започване на договарянията с хората на Трифонов десните изобщо не правеха на въпрос консултациите с Движение за права и свободи. " Тяхното шоу е ", махна умерено с ръка. Няколко дни по-късно обаче това ненадейно се трансформира в голям проблем – откакто стана ясно, че Има Такъв Народ няма желание да търси от никого утвърждение за тези, които ще подбере за членове на държавното управление. Пълната некадърност (или нежелание) на сценаристите на Трифонов да водят разговор, отворен към взаимни отстъпки, внезапно утежни връзките сред новите обединения. Постепенно диалозите за проектокабинета стихнаха, а общуването сред политиците, които ги водеха, се изроди в отвратителна замяна на обиди. 

И макар че разривът изглеждаше цялостен, от Демократична България не се отхвърлиха от мисълта, че е възможно да договорят държавно управление с ИТН – най-малко в третия мандат. " Не горете мостове ", призоваваше. А в това време обясняваше, че зад Има Такъв Народ наднича Движение за права и свободи. Е, за какво тогава да се водят договаряния? Иванов витиевато изясни: " Ние считаме, че едно съглашение с стеснен времеви обсег, с доста ясни параметри, което структурира едно болшинство с насрещно поети задължения, може да редуцира риска от това Движение за права и свободи да влезе през задната врата в търпима степен за тези 8 месеца. " Какво ни споделя с това? Че зад Трифонов стои Доган, само че това не пречи да се направи кабинет с Има Такъв Народ, тъй като Демократична България зорко ще бди депесарите да не оплячкосат страната? И каква ще е разликата с ГЕРБ тогава? И зад Трифонов се крият сараите, и зад Борисов се крият сараите. Какво значение има кого ще избере Демократична България за държавно управление по логиката на Иванов? Може би някогашният съюз на Реформаторския блок с ГЕРБ съдържа отговора на въпроса.

За похлупак на всичко от ДБ избраха за собствен тактически съдружник ИБГНИ. В тази коалиция една от водещите фигури е – някогашна социалистка, която до неотдавна десните загатваха единствено с надълбоко пренебрежение поради поддръжката й за кабинета " Орешарски " и назначението на ексдепутата от Движение за права и свободи за началник на ДАНС. Странно е, че сходни политически маньоври към този момент се одобряват от водачите и поддръжниците на Демократична България за нещо обикновено. Както и почтителното им отношение към президента, за който, преди да вдигне пестник против кабинета " Борисов 3 ", обичаха да приказват, че върви в Кремъл на " изявление за работа за длъжността генерал-губернатор на Задунайская губерния ".

Новата ни политическа история недвусмислено демонстрира, че десните политици нямат угризения да ръководят с който и да било. 

Показват такива, когато тези, с които се пробват да се сближат, изискат да играят своя игра, в която за десницата не е отредена мечтаната от нея роля. Подобно държание е огромно отчаяние за тези, които гласоподават за обединения като Демократична България, тъй като чакат от тях кардинално политическо държание.

* Материалът е на Людмил Илиев и е оповестен във в. " Сега "