БГНЕС е в състояние, което може да сполети военен летец,

БГНЕС е в положение, което може да сполети боен авиатор, в случай че катапултира без парашут. Или нещо като Кубрат Пулев в третия рунд против Джошуа. Последните му изяви издават, че е изпаднал в тежък нокдаун, съвсем в нокаут, в годината на парламентарни и президентски избори. Ако беше допустимо, секундантите му трябваше да хвърлят кърпата и да свърша това изтезание.

Нов мандат на Радев при тази брутална вътрешна и външна изолираност ще е сензация. Дори митингът, който той разпали с вдигнатия пестник, към този момент не работи за него, в противен случай – следствията от политическата му неначетеност се движат със страшна мощ против него.

Но последните му неточности са изключително фрапиращи и необратими. Първо се опита да извие ръцете на уважавани български медици, настоявайки да изкопчи от тях претекстове, че парламентарните избори не трябва да се организират на 28 март. Извика ги в президентството да ги унижава с упреци и глупости, както умее единствено един старшина с млади бойци.

Фатмашкият му номер не мина и срещите завършиха с очевидното крушение на Радев и свитата му. Здравният министър му подсети, че не трябва да приказва за прибързано раждане, защото то е рисково. Само че Радев е нахлупил фуражката и счита, че единствено по този метод може да се прави политика – по фатмашки.

Последва още едно изявление, което дефинитивно го вади от играта за президентските избори. Съвсем лаишки водачът Радев набърка турския президент Ердоган в разправията му с Борисов. Премиерът бил доверено лице на Ердоган, който поздравил Движение за права и свободи на партийната конференция и оттова си правете връзката, загатва Радев.

Това е самоубийствено държание за човек, който гони втори мандат. Самият Радев беше определен с гласовете на Движение за права и свободи, а няма и президент, който да се похвали, че се е случило без помощта на Движението. От Движение за права и свободи към този момент потвърдиха – без Радев наесен.

Още на оня 3 март, когато съветският патриарх му тропаше по масата, а Радев го гледаше като собствен шеф, беше ясно, че България е избрала най-слабия си президент до момента. Тогава той пропусна да вдигне юмрука си и да изгони нахалния делегат на Путин. Вдигна го в най-неподходящия миг – когато България се беше отвратила от него.

Сега, след пет години политически нелепости, Радев е на пода. Не е несъмнено и дали Българска социалистическа партия ще опита да го подвига оттова, изправена пред очевидната действителност, че може да се провали, в случай че заложи на доста бита карта.