Безвизовите пътувания до ЕС са привилегия за гражданите на десетки

Безвизовите пътувания до Европейски Съюз са привилегия за жителите на десетки страни. Сега обаче Брюксел готви евентуално сгъстяване на разпоредбите и опция да употребява визите за форма на ограничение на тези страни, които се пробват да работят против блока или нарушават човешките права.

По-всичко наподобява, че по-късно тази година Европейският съюз ще усъвършенства механизма си за преустановяване на визови режими. Това ще улесни Брюксел при анулацията на безвизовото пътешестване за жителите на 61 страни, които сега се употребяват от него.

В това число влизат всички страни от Западните Балкани, които се надяват на участие в Европейски Съюз, както и Грузия, Молдова и Украйна.

Предложението за задаване на повече аргументи за прекъсване на безвизовото пътешестване беше инициирано от Европейската комисия още през 2023 година, а Съветът на Европейски Съюз към този момент одобри позицията си по въпроса преди година.

Въпреки това, заради изборите за Европейски парламент през юни 2024 година и огромното закъснение на законодателството, Европейският парламент едвам неотдавна получи своя мандат за договаряния.

Миналата седмица се състоя първият тристранен разговор сред трите институции по препоръчаното законодателство, като задачата е да се реализира съглашение по време на полското председателство на Съвета на Европейски Съюз до края на юни.

Защо това се случва в този момент?

По създание блокът става доста по-твърд във връзка с визовата либерализация. Това отразява и по-широка смяна.

Първо, битка с всяка форма на противозаконна миграция в Европейски Съюз и второ – евентуално потребление на визовата политика като политически инструмент за оказване на напън върху трети страни.

Либерализирането на визовия режим от дълго време е един от най-значимите политически моркови на Брюксел, изключително за страните, с които се намира в съседство.

Режимът разрешава на жителите на трети страни да посещават Европейски Съюз до 90 дни в границите на 180-дневен интервал без виза. Косово беше включено в листата при започване на 2024 година, а Грузия и Украйна – през 2017 година, където бяха посрещнати с възторг.

А опасността за лишаване на привилегията може да се преглежда като същинска сопа.

Сегашният механизъм за прекъсване на действието

Сегашният механизъм за прекъсване на действието, който е в действие от 2018 година, може да бъде задействан в случаи на очевидна корист. Например внезапно увеличение на броя на жителите на трети страни, които надвишават 90-дневния период или употребяват либерализацията на пътуванията, с цел да търсят леговище в Европейски Съюз.

Досега блокът е спирал механизма единствено един път – първо краткотрайно, а по-късно и за непрекъснато, за тихоокеанската страна Вануату.

Какво следва да се промени?

Най-общо казано има четири основни области на смяна, които Брюксел се стреми да трансформира механизма за прекъсване на визите в по-надежден възпиращ фактор.

Първо, либерализирането на визовия режим може да бъде спряно, в случай че се смята, че липсва сходство сред безвизовата трета страна и общата визова политика на Европейски Съюз.

Такъв беше казусът през 2022 година да вземем за пример, когато Сърбия позволи безвизово пътешестване за жители на страни като Бурунди, Индия и Куба.

Брюксел допусна, че доста от тези лица употребяват Сърбия като задна врата към Европейски Съюз. След напън от страна на Европейската комисия Белград се отхвърли от някои от тези договорености. Според препоръчаното законодателство обаче сходно държание ще може да се санкционира по-лесно.

Хибридни закани

Друга причина за прекъсване на визите са така наречен хибридни закани. Макар и към момента да е по-скоро теоретична, тази наредба е въодушевена от случаи като Русия и Беларус, които Европейски Съюз упреква, че транспортират мигранти от Африка и Азия до границите на Европейски Съюз, като да вземем за пример границите на Полша и Литва.

Сега споразуменията на Европейски Съюз за облекчение на визовия режим както с Москва, по този начин и с Минск, към този момент са спрени за няколко години поради нахлуването на Русия в Украйна и репресиите на беларуския силов водач Александър Лукашенко против опозицията.

Ако обаче и друга безвизова страна се опита да приложи сходна тактичност, новият механизъм може да бъде задействан в отговор.

На трето място, в случай че дадена страна ползва скица за инвеститорско поданство т.е. лица да си купят поданство без действителна връзка с тази страна, тогава либерализирането на визовия режим с Европейски Съюз също може да бъде спряно.

Четвъртото ново съображение за прекъсване обаче е може би най-интересното, защото е обвързвано с политическите връзки на Европейски Съюз с трети страни.

В проектозакона се показва, че механизмът за прекъсване на действието може да бъде задействан в случаи на „ съществени нарушавания и злоупотреби с правата на индивида “ или „ съществени нарушавания на интернационалното право и стандарти, в това число правото в региона на правата на индивида, и неспазване на решения и постановления на интернационалните съдилища “.

„ Критерий за народна власт “

Ако попитате чиновниците на Европейски Съюз, те постоянно са считали, че съществува „ аршин за народна власт “, когато става въпрос за визова либерализация, само че в никакъв случай не е било ясно дефинирано какво тъкмо включва той.

Друг забавен и нов аспект е, че задействането на механизма в този случай следва да бъде извънреден прерогатив на Европейската комисия, след консултация с страните членки на Европейски Съюз, защото тя се занимава с външните връзки на блока.

В последна сметка обаче въпреки всичко от страните членки ще зависи – посредством квалифицирано болшинство – да преустановят визовата либерализация с трета страна.

Както се показват чиновниците на Европейски Съюз, това остава „ нуклеарната алтернатива, когато всички останали са изчерпани “, защото блокът по принцип не е податлив да санкционира цялото население на дадена страна, а не нейното държавно управление.

Подобно нещо се случи с грузинските дипломати след всеобщите митинги в страната.

Източник: „ Свободна Европа “