Икономика по Оруел: епидемия или криза на световния модел?
Безспорно в тези сложни моменти е значимо да останем сплотени и единни , като съблюдаваме публичния ред! Важно е да почитаме труда на медиците и органите на реда, които рискуват своето здраве за нас! А ограничението на обществените контакти ще избави човешки живот на наш непосредствен, родственик, родител или другар! Отбелязахме, че обичта към родината и патриотизмът на първо място са демонстрация на угриженост към българите и бъдещето на България!
По-важният въпрос обаче е какво следва след утрешния ден ? Как се стигна до такава степен по време на световна зараза да живеем със страха от международна интрига или с мисълта за тъмно бъдеще и идна война?
1. На първо място софтуерният взрив в човешката история даде опция за тотално наблюдаване и надзор над популацията , и което е по-важно - за обработка на осведомителния поток в къси периоди. Няма потребност от внедрени сътрудници и шпиони; нужни са само биометрични данни и съществуването на високи технологии, да вземем за пример следващото мобилно приложение за телефон . Днес всичко е един логаритъм от човешки страсти. Чрез персоналния избор на канал, клип или снимков материал може елементарно да бъдат разгадани усетите, желанията, политическите пристрастия на безусловно всеки човек на Планетата. Безкрайно нужна информация както за огромните корпорации и търговци, по този начин и за международните политически " елити "...
2. Очертаващото се разделяне или неравноправие в света. Световното благосъстояние през днешния ден е съсредоточено в 1% от популацията. А постоянно, когато наближи рецесия, елементарните жители са тези, които понасят товара на финансовите спекулации и произвол : служащи, които губят работата си; притежатели на жилища, които губят домовете си; хората, които претърпяват с мизерни заплати, пенсии и не могат да осъществят фантазиите си. А неналичието на доверие в " системата " , потребителското общество и завладяващата ни аномия, унищожават вярата и сигурността на човечеството в така наречен Западен свят.
От друга страна, окрупняването на бизнеса в международен проект откри опцията този 1% по едно и също време да има медии, фармацевтични промишлености, банкови институции и акции в жизненоважни браншове. По една или друга причина, притежателите на международното благосъстояние се оказаха единствените печеливши от световните катаклизми , от турболенциите в международните пазари и от повишената тревога и надзор над международното население...
Разбира се, не става на въпрос дали международните рецесии са изкуствено породени, а кой има интерес от тях! Въпросът е за какво се всява суматоха и боязън посредством доста медии и кои финансови кръгове печелят на гърба на банкрутиралите страни и бизнесмени. Дали това е визията за новия свят-икономика, зависещ на неолибералните императиви и така наречен " шокова теория ".
3. На трето място неолибералната стопанска система докара до стопански произвол, който сложи основите на новия международен ред, наименуван на политически език - лобизъм. Нерегулираните и неограничени пазари подтикнаха монополите, унищожаването на дребните стопански системи (и превръщането на страни като България в потребители) и безбройните злоупотреби във финансовия бранш.
Да, огромните стопански съмнения съпътстват капитализма през цялото време, от неговия произход. Тук обаче е ролята на политиците и държавните управления, които би трябвало да обезпечат непоклатимост и бистрота.
Затова, в случай че сме изкушени да съпоставим епидемията от COVID-19 с чумните пандемии и я оприличаваме на биологично оръжие (защото постоянно международните войни и рецесии са преподреждали икономиката) - не сме отговорни!
Ако одобряваме, че Италия е най-потърпевша от епидемията, с цел да избегне бъдеща дългова рецесия и криза, очевидно имаме насъбрани подозрения...
Още повече, в случай че Съединените щати бяха реагирали на отслабената стопанска система и финансовата рецесия от предишното десетилетие и бяха дали образец на останалия свят с политика за понижаване на неравенствата, тогава щяхме да живеем в по-справедливо и лишено от конспирации общество. А икономическата обязаност и неравноправие доведоха до цялостна липса на морал в международната политика.
Така, в случай че през XX в. политиката бе пътя към благосъстояние , през днешния ден благосъстоянието стана единствения път към политиката, а също и до повече благосъстояние , частни ползи и липса на заинтригуваност към обществото, в което живеем. Масовият резултат бе загубата на престиж и липса на идеология измежду политиците на новото хилядолетие!
4. Следващият фактор е динамичното пренареждане на картите в международната геополитика . През XXI век следим по какъв начин от еднополярен, светът мина към многополярен модел. Ако в миналото могъществото на Съединени американски щати се градеше на неговата " мека мощ " и моралното и икономическо въздействие, то през днешния ден Китай се затвърди като действителният победител в огромната игра . Макар Поднебесната империя да регистрира високи равнища на неравноправие и недостиг на " народна власт " (според западните анализатори), то във времената на американски застой и европейска уязвимост, Китай съумя да изведе близо 500 млн. души от беднотия ; осъществя сполучливо капиталовата си политика по Пътя на коприната и сподели държавна мощ и взаимност със света по време на епидемията COVID-19. За сметка на това, непрекъснатите геополитически конфликти и стопански войни доведоха човечеството до убеждението, че всяка поредна рецесия или местен спор, зараза или обществено неодобрение са плод на нечии непознати международни ползи .
5. Напоследък съвременно стана измежду учените и политическите анализатори визията, че историята е циклична и живеем във времена близки като сюжети до Римската империя . Особено съвременно стана сравнението с Европейския съюз. Забавената стопанска система, демографският крах, миграциите, явната липса на морал и полезности, а в този момент и настъпващата зараза са в действителност добър образец. Трябва обаче незабавно да отбележим, че разпадът на Римската империя е нескончаем развой от няколко века; а дали тя е паднала или е била съборена, или, както нагледно споделя френският историк Андре Пиганьол, е убита - ние към момента не знаем...Едно е несъмнено обаче, че Европейски Съюз се е засилил към същата бездна с впечатляваща мощ ...
6. За страдание, последната причина не е оптимистична. Тревожното е, че последните години се следи устойчивост и към последните генерации антибиотици - цефалоспорини . Това ни дава съображение да твърдим, че живеем в постантибиотъчна ера, където една пандемия може да има ужасяващи последствия за човешкото население. Паралелно, съчетанието от апокалиптични кино и телевизионни продукции, страхът от климатичните промени, стресът от неравенството и поляризацията на обществото, редят ужасяващи сюжети за близкото бъдеще на човечеството...
В умозаключение и по-конкретно за изтерзана България , най-важното е да засилим обединени отговорността на държавното управление пред всички хора и да го накараме да се преценява с техните ползи и потребности - по този начин ще може да се поправи огромното разделяне и да бъде възобновено всеобщото благополучие в страната...
Кризата към епидемията от Коронавирус 19 ще засегне освен туризма или транспортния отрасъл, а изцяло родната стопанска система . България за 30 година се трансформира от производител в консуматор - и бе влята в един международен пазар, като действително резервира бранша на услугите.
Същевременно виждаме по какъв начин във време на епидемиологична конюнктура някой страни подтикват стопанската система си, а неотдавна напусналата Европейски Съюз Англия даже усили производството и вътрешното ползване.
Сега е моментът държавното управление да компенсира загубата на приходи измежду популацията и да подкрепи нуждаещите се с ваучери за почивки в България, български артикули (колкото и да са останали)...
Нашите евродепутати да проявят национално съзнание, а бизнесът да бъде гарантиран с заеми, тласъци и понижаване на налозите...
Звучи утопично, само че вярата е последното лекарство в актуалния " оруелов " свят!
Aвтор: доктор Георги Димов, ръководител на придвижване " Народна мощ "
По-важният въпрос обаче е какво следва след утрешния ден ? Как се стигна до такава степен по време на световна зараза да живеем със страха от международна интрига или с мисълта за тъмно бъдеще и идна война?
1. На първо място софтуерният взрив в човешката история даде опция за тотално наблюдаване и надзор над популацията , и което е по-важно - за обработка на осведомителния поток в къси периоди. Няма потребност от внедрени сътрудници и шпиони; нужни са само биометрични данни и съществуването на високи технологии, да вземем за пример следващото мобилно приложение за телефон . Днес всичко е един логаритъм от човешки страсти. Чрез персоналния избор на канал, клип или снимков материал може елементарно да бъдат разгадани усетите, желанията, политическите пристрастия на безусловно всеки човек на Планетата. Безкрайно нужна информация както за огромните корпорации и търговци, по този начин и за международните политически " елити "...
2. Очертаващото се разделяне или неравноправие в света. Световното благосъстояние през днешния ден е съсредоточено в 1% от популацията. А постоянно, когато наближи рецесия, елементарните жители са тези, които понасят товара на финансовите спекулации и произвол : служащи, които губят работата си; притежатели на жилища, които губят домовете си; хората, които претърпяват с мизерни заплати, пенсии и не могат да осъществят фантазиите си. А неналичието на доверие в " системата " , потребителското общество и завладяващата ни аномия, унищожават вярата и сигурността на човечеството в така наречен Западен свят.
От друга страна, окрупняването на бизнеса в международен проект откри опцията този 1% по едно и също време да има медии, фармацевтични промишлености, банкови институции и акции в жизненоважни браншове. По една или друга причина, притежателите на международното благосъстояние се оказаха единствените печеливши от световните катаклизми , от турболенциите в международните пазари и от повишената тревога и надзор над международното население...
Разбира се, не става на въпрос дали международните рецесии са изкуствено породени, а кой има интерес от тях! Въпросът е за какво се всява суматоха и боязън посредством доста медии и кои финансови кръгове печелят на гърба на банкрутиралите страни и бизнесмени. Дали това е визията за новия свят-икономика, зависещ на неолибералните императиви и така наречен " шокова теория ".
3. На трето място неолибералната стопанска система докара до стопански произвол, който сложи основите на новия международен ред, наименуван на политически език - лобизъм. Нерегулираните и неограничени пазари подтикнаха монополите, унищожаването на дребните стопански системи (и превръщането на страни като България в потребители) и безбройните злоупотреби във финансовия бранш.
Да, огромните стопански съмнения съпътстват капитализма през цялото време, от неговия произход. Тук обаче е ролята на политиците и държавните управления, които би трябвало да обезпечат непоклатимост и бистрота.
Затова, в случай че сме изкушени да съпоставим епидемията от COVID-19 с чумните пандемии и я оприличаваме на биологично оръжие (защото постоянно международните войни и рецесии са преподреждали икономиката) - не сме отговорни!
Ако одобряваме, че Италия е най-потърпевша от епидемията, с цел да избегне бъдеща дългова рецесия и криза, очевидно имаме насъбрани подозрения...
Още повече, в случай че Съединените щати бяха реагирали на отслабената стопанска система и финансовата рецесия от предишното десетилетие и бяха дали образец на останалия свят с политика за понижаване на неравенствата, тогава щяхме да живеем в по-справедливо и лишено от конспирации общество. А икономическата обязаност и неравноправие доведоха до цялостна липса на морал в международната политика.
Така, в случай че през XX в. политиката бе пътя към благосъстояние , през днешния ден благосъстоянието стана единствения път към политиката, а също и до повече благосъстояние , частни ползи и липса на заинтригуваност към обществото, в което живеем. Масовият резултат бе загубата на престиж и липса на идеология измежду политиците на новото хилядолетие!
4. Следващият фактор е динамичното пренареждане на картите в международната геополитика . През XXI век следим по какъв начин от еднополярен, светът мина към многополярен модел. Ако в миналото могъществото на Съединени американски щати се градеше на неговата " мека мощ " и моралното и икономическо въздействие, то през днешния ден Китай се затвърди като действителният победител в огромната игра . Макар Поднебесната империя да регистрира високи равнища на неравноправие и недостиг на " народна власт " (според западните анализатори), то във времената на американски застой и европейска уязвимост, Китай съумя да изведе близо 500 млн. души от беднотия ; осъществя сполучливо капиталовата си политика по Пътя на коприната и сподели държавна мощ и взаимност със света по време на епидемията COVID-19. За сметка на това, непрекъснатите геополитически конфликти и стопански войни доведоха човечеството до убеждението, че всяка поредна рецесия или местен спор, зараза или обществено неодобрение са плод на нечии непознати международни ползи .
5. Напоследък съвременно стана измежду учените и политическите анализатори визията, че историята е циклична и живеем във времена близки като сюжети до Римската империя . Особено съвременно стана сравнението с Европейския съюз. Забавената стопанска система, демографският крах, миграциите, явната липса на морал и полезности, а в този момент и настъпващата зараза са в действителност добър образец. Трябва обаче незабавно да отбележим, че разпадът на Римската империя е нескончаем развой от няколко века; а дали тя е паднала или е била съборена, или, както нагледно споделя френският историк Андре Пиганьол, е убита - ние към момента не знаем...Едно е несъмнено обаче, че Европейски Съюз се е засилил към същата бездна с впечатляваща мощ ...
6. За страдание, последната причина не е оптимистична. Тревожното е, че последните години се следи устойчивост и към последните генерации антибиотици - цефалоспорини . Това ни дава съображение да твърдим, че живеем в постантибиотъчна ера, където една пандемия може да има ужасяващи последствия за човешкото население. Паралелно, съчетанието от апокалиптични кино и телевизионни продукции, страхът от климатичните промени, стресът от неравенството и поляризацията на обществото, редят ужасяващи сюжети за близкото бъдеще на човечеството...
В умозаключение и по-конкретно за изтерзана България , най-важното е да засилим обединени отговорността на държавното управление пред всички хора и да го накараме да се преценява с техните ползи и потребности - по този начин ще може да се поправи огромното разделяне и да бъде възобновено всеобщото благополучие в страната...
Кризата към епидемията от Коронавирус 19 ще засегне освен туризма или транспортния отрасъл, а изцяло родната стопанска система . България за 30 година се трансформира от производител в консуматор - и бе влята в един международен пазар, като действително резервира бранша на услугите.
Същевременно виждаме по какъв начин във време на епидемиологична конюнктура някой страни подтикват стопанската система си, а неотдавна напусналата Европейски Съюз Англия даже усили производството и вътрешното ползване.
Сега е моментът държавното управление да компенсира загубата на приходи измежду популацията и да подкрепи нуждаещите се с ваучери за почивки в България, български артикули (колкото и да са останали)...
Нашите евродепутати да проявят национално съзнание, а бизнесът да бъде гарантиран с заеми, тласъци и понижаване на налозите...
Звучи утопично, само че вярата е последното лекарство в актуалния " оруелов " свят!
Aвтор: доктор Георги Димов, ръководител на придвижване " Народна мощ "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ