Безспорно Живков е една от най-коментираните и обсъждани личности от

Безспорно Живков е една от най-коментираните и обсъждани персони от нашето минало. Почти всичко към него буди интерес – управническите му маньоври, речите му, младостта му, облеклото и нравите му. Предлагаме ви фрагмент от книгата „ Мит и истина ”, от който ще научите какво е обичал да похапва Тодор Живков и дали е бил на „ ти ” с алкохола.
Кулинарно съществуване
Кулинарните си желания Т. Живков оформя вследствие на традициите в правешката фамилна кухня. От обичаните му ястия са сармите и фасулът – на супа, на фурна, в гърне или пълнен в чушки. Докато е жива майка му, той постоянно е отскачал до село, с цел да похапне от домашните ястия. След нейната гибел Пенка Кунина приготвяла пълнените чушки с фасул. Без това ядене и правешка баница не минавал нито един Тодоровден.

Застанал на върха на партийната и изпълнителната власт, Живков не променя на домашното си меню. То, несъмнено, е определяно от медицински сестри, в съгласие с лекаря-диетолог под строгото наблюдаване на чиновници на Управление безопасност и охрана (Пето управление н. В него, без да е вегетарианско, постоянно е имало зеле и моркови. Изобщо всичко за кухнята е подбирано по качество и по витамини, и по калории. Така че менюто му хем да е непретенциозно, хем да е богато.
Продуктите наложително минават през химико-бактериологичната лаборатория на Управлението. Това се прави и когато пътува из страната. Проверката става, твърди някогашният зам.-началник на стопанския отдел о.з. полк. Атанас Вълев, най-малко 24 ч авансово – ХЕИ показва документ за качеството на продуктите и по преценка някои се заменят с други. За сигурност най-често продуктите се взимат от складовете на Управление безопасност и охрана (Пето управление н, а ястията се приготвят от персоналния му готвач.
Живков не се бърка в работата на кулинарния съблазнител и употребява приготвените единствено от него ястия.

„ На Живков и на още двама-трима от висшите партийни функционери – спомня си майстор-готвачът Йордан Стоичков – сервираха храна, която съм приготвял единствено аз ”. Той обаче не удостоверява одумките на някои за безконечните му „ кулинарни прищявки ”.
Когато е в Централен комитет, Живков нормално обядва на една дребна масичка с завивка. „ Най-често – твърди помощникът му Костадин Чакъров – менюто му беше самун, сирене, маслини, чубрица, домати и кренвирши ”. Лесен за обслужване, той в никакъв случай не споделя: „ Това ядене не е хубаво ” (за разлика от Пенчо Кубадински или Тано Цолов например). И друго. „ Живков – твърди майстор-готвачът – не сядаше в никакъв случай самичък на масата. Когато нямаше посетители, канеше някого от личния състав да му прави компания ”.
Без да е придирчив, той се храни по малко и лимитирано. Когато е на лов, даже веднъж на ден – или единствено обяд, или единствено вечеря.

Въпреки че след ловуване дружинката се връща с богат улов, „ баш ловецът ” в никакъв случай не вкусва дивечово месо. От мръвките избира пилешко и агнешко, сготвени със спанак, лапад или свеж лук. Почти всяка вечер му се сервира „ заешка диета ”.
Намирайки се в резиденцията „ Банкя ”, от време на време си разрешава и самичък поръчва на персоналния си готвач пържола. И когато се храни с други хора, дефинира менюто самичък. И отново неизменимото фасул супа, агнешко по гергьовски, топли питки и салата. За аперитив предлага по 50 г ракия „ Сливенска перла ”, а след вечеря по чаша вино „ Каберне ”. Лятно време минава на селско пържено – миш-маш без яйца и сирене. Накрая приключва с десерт и кафе. Пловдивският корифей на кулинарите Д. Данаилов-Дидо си спомня, че от десертите избира млечна баница и овче кисело мляко. И в никакъв случай не вкусва торта и сладкиши. Десертът е разнообразяван с печена тиква, залята с мляко, крем-карамел, мляко с ориз или плодове.

В еуфорията по време на процеса по дело № 1/1990 се тиражират разнообразни злепоставящи го клюки. „ Какво ли не сме виждали през годините – възкликва водачът от Управление безопасност и охрана (Пето управление н Кирил Попов. – Често лека кола е изпращана до Хисаря и назад, с цел да донесе на Живков една стомна минерална вода. До Кричим се ходеше особено за плодове ”. В резиденциите е приготвяна храна за всеки ден, а по-късно е изхвърляна и прочие
По обслужването на Живков в кухнята са вероятни всевъзможни чудатости, само че те не са подбудени от някакъв негов каприз. Особено неоснователни са слуховете за всекидневно приготвяна храна в резиденциите.

„ Приготвяше се единствено там – отсича военачалник Милушев, – където бяха известени, че ще пристигна ”.
В добавка: Живков в действителност е непознат на кулинарни и дионисиеви увлечения. Тази е най-видимата страна от многоликия му и мистериозен темперамент. Това, наподобява, дава съображение зав. стопанския отдел на Управление безопасност и охрана (Пето управление н полк. Бекяров да се запита: „ Интересно е къде Живков е изразходвал полагаемия му се дял от хиляда и толкоз лв. месечно, когато във всички резиденции потреблението не се заплащаше? ”
А може би въпросът би трябвало да се сложи по-иначе: За какво му е бил подобен дял, който самичък дефинира и усилва с годините, при такова непретенциозно кулинарно съществуване?

Правешка баница
Заради нарасналата му кръвна захар Т. Живков прецизно се преценява с предписанията на диетолозите. С изключение може би на някои тестени храни – баница, качамак, съветска каша. Особено пък в случай че баницата е приготвена по правешки. Любимата баница на Живков в действителност е обичайна нашенска баница (плънката се прави от сирене, яйца и кисело мляко. Корите се топят в леко подсолено мляко и се редят по две на пластове, намазвани щедро с плънка). Като става обичана на Живков, стартират да я назовават „ ботевградска ” или „ правешка ”. А в родното му село всички домакини знаят за това негово користолюбие. Отбие ли се в дома на сестра си Цветана, даже без да я е предизвестил, постоянно му се сервира този специалитет. И когато го съпровождат посетители – отново същото.
Посветени настояват, че баницата за Живков в никакъв случай не е приготвяна в ресторант. Близките му или от партийния комитет я поръчват на „ баш майсторката ” Васка Кирова. И други дами – по разнообразни мотиви и време – са имали достойнството да подготвят обичаната му вкусотия. „ И аз съм месила един път – спомня си Пенка Катанска, – мисля, за рождения му ден, различен път от комитета ми поръчаха, мотива не знам ”.

През последните години този специалитет го усвоява и майстор-готвачът в резиденция „ Банкя ”. „ Ами по някой път – четем в загатна на здравната сестра Младенова, – когато искаше да си хапне баница, а ние му давахме зеле и моркови, ни освобождаваше по-рано и поръчваше на готвача баница ”.
Ужас!
„ Алкохолът е нужен единствено за разтуха на експлоатирани от капитализма служащи! ” Прозрението си Хрушчов го пригажда в подтекста на фрази преди години от Ленин принцип: „ Съветският човек не изпитва употреба! ”

След такива мъдри слова за какво ли руският човек продължава да има потребност от „ Столичная ”? И най-много неговите ръководители (с изключение на Михаил Горбачов). Самият Хрушчов си е попийвал скрито, като преди всяка глътка (а известно е каква е глътката на руснака) си е казвал: „ Наздраве, Никита! ” Или Леонид Брежнев. В пътния си багаж постоянно е носел водка, въпреки да е знаел, че заради непроменяемо гълтаните медикаменти ще колабира (такъв е казусът през май 1975 година по време на вечеря с немския канцлер Хелмут Шмит).
По ловкост Т. Живков е сравняван с Хрушчов, а по пустославие – с Брежнев. За него обаче не може да се каже, че има уязвимост към алкохола. Дори след рухването му от власт никой от многочислените му хулители не го упреква в пиене. С едно изключение – това на израелския публицист Михаел Бар-Зоар.

Събирайки материал за бъдещата си книга за избавяне на българските евреи по време на холокоста, писателят се среща и с него. „ На срещата с някогашния деспот – написа Зоар във в. „ Маарив ” – той свърши за час шише уиски ”.
Живков в действителност рядко протяга ръка даже към обичаното си пиво уиски „ Балантайн ” със остаряла дата на отлежалост. На пристигналите в кабинета му посетители обаче предлага чаша уиски или коняк, без той самият да пие. Навремето този факт се разнася като самобитен шлагер, до момента в който не втръсне най-много на интелигенцията. Но реализира своето – пред очите на хората натрупва куп дивиденти.
Вече като ексдържавен глава в изявление за един от „ Труд-овите вестници той се възползва от тях: „ Аз съм един трагичен случай – не на смешка декларира, – от 18-годишна възраст не пия, не пуша. Ако пия две чашки, би трябвало да вървя да си лягам. От младеж аз не пия и не пуша, върл еретик ”.

Това, несъмнено, го знаем от познатия ни биографичен етюд, само че в наукообразен вид: от 1924 година той е един от деятелите на въздържателното сдружение в Правец. Новото в този момент е, че обществено се изкарва жертва на партията от нейния еретически интервал: „ Имаше линия – оплаква се престарелият към този момент човек – да не се пие, да не се танцува, да не се ухажват дами. Ужас! ”
Напивания
Дошлите публицисти във вилата на ул. „ Секвоя ” в Бояна по случай 85-ия му рожден ден го задяват:
– Хич ли не сте кривнали по някой път?
– Вие ме снимате тука, че подвигам чашата. Но съм се напивал единствено три пъти.

И потъва в коловоза на загатна.
– Веднъж преди 9 септември 1944 година Отиваме на имен ден на сътрудник. Какво направихме там, та се напихме всичките.
Вторият път беше с Ворошилов. След Девети идва Ворошилов и даде вечеря на Политбюро. Аз бях тогава секретар на градския комитет и в качеството си на подобен бях поканен. Той водки всякакви беше донесъл и ни задължаваше да пием. То почна пиянство, от начало до край се пиеше. Който не пие, го наказваше. Аз го гледах по този начин, като не ме виждаше, изливах под масата. Обаче Ворошилов ме видя и ми даде водка във винена чаша и се напих.
След къса пауза се потапя и в третия случай.

– Сакар планина. Обсъждаме проблеми по какъв начин да създадем стопанска система за популацията там. И ходихме за кеклици. Аз за първи път ловувах кеклици. Изчисляваха, че 30 километра сме минали пеш. Трябваше небрежно да обядваме и да вървим на една среща. И аз какво направих, та пих една чаша коняк и се напих. Качихме се на президиума и запитвам по какъв начин ще протече срещата. Колцанов беше първи секретар на Бургас – сподели, че ще открият в резюме, след това ще ми дадат думата. Аз пийнал, виждам да спечелвам време и крещя: „ Слушай, ти по-дълго се стой на проблемите ”. Той приказва малко, само че след това взе думата локален приятел и приказва доста, златни му уста, а аз удовлетворен. Колцанов му праща записка да стопира, а аз крещя: „ Говори хубаво ”. А Колцанов се ядосва: „ Хубаво – нелепости, нелепости приказва! ”
Човешко е и президентът да се напие. И освен три пъти.
Из „ Мит и истина ”
Инфо: 24 часа