Безспорната дума на уикенда във Враца е боклук. В събота

Безспорната дума на уикенда във Враца е отпадък. В събота една от националните малките екрани гръмна с новината, че в регионалния град има скрито складирани 50 тона боклуци от Италия. Очевидно човек, осведомен с далаверата и безверен на институциите, е подал сигнал до медията, с вярата по този начин всички да научат за ставащото. Стратегията се оказа вярна, защото след излъчването на репортажа се оказа, че нито една работа не знае за насъбраните тонер касети от принтери. По документи те са импортирани от Милано и стоварени на складова повърхност в една от промишлените зони на Враца, пакетирани в чували и контейнери, като част от тях са насъбрани на купчини непосредствено на земята.
Според извършената бърза инспекция от ДАНС и Регионална инспекция за опазване на околната среда се оказа, че боклукът е импортиран от Италия с трансграничен транспорт и не е рисков боклук. Площадката обаче няма лиценз и съответните разрешителни от Регионална инспекция за опазване на околната среда – Враца и общината.
Собственикът на складовата повърхност Илиян Ангелов разгласи, че има контракт със софийска компания за наем на помещение. Наемателите от „ Рецикла " си купуват тази суровина, която се състои от 50% метал, 20% алуминий и 30% пластмасата. Пластмасата е доста висококачествена суровина и по тази причина те я купуват под формата на тонер касети.
Кметът на Враца Калин Каменов също успокои съгражданите си, че няма да разреши на територията на общината да се изгарят рискови отпадъци.
Въпреки огромното отказване от всички, че става въпрос за някаква си пластмаса, която щяла да се троши, а не изгаря, консуматори в обществените мрежи избухнаха с мнения. Болшинството не имат вяра на тези уверения и задават въпроси, като да вземем за пример: „ Защо, откакто са толкоз безвредни, не се унищожават тези тонер касети в Италия, а се заплащат луди пари да бъдат изнесени оттова? “, „ Има ли някой визия какъв брой е рисково мастилото в тонера, което е прахообразно и няма проблем да отиде във въздуха? “, „ Глупости на търкалета. 1. В една тонер касета я има, я няма 20-50 ГРАМА желязо. 2. Пластмаса от Италия с цел да се продава като суровина в Б-я??? Приказки за балъци де е Киро на кирия?: На КОИ ЗАВОДИ? Че то пластмаса и в този момент какъв брой щеш към кофите “ и ред други, които карат хората да се замислят. Каквото и да си приказваме, 50 тона боклуци са много и не може с лека ръка да бъдат подценено тяхното битие в градска среда.
За живеещите във Враца безспорният провинен за създалата се сериозна обстановка има шефът на Регионална инспекция за опазване на околната среда Христо Христов. Мъжът е цялостен анонимник измежду съгражданите си и явно върви след събитията, вместо да ги предотвратява. Самата работа е толкоз зле, че единственото което знаят служителите в нея, е на коя дата взимат заплати. Издъниха се със серовъглерода в „ Химко “ и едвам не взривиха половината град, издъниха се в този момент с сякаш безвредното преработване на 50 тона отпадък от Италия, кой знае какво още са проспали. От инспекцията въобще не разясняват обстоятелството, че част от боклука е на земята и какво се случва с химикалите при дъжд.
В деликатна обстановка е и Калин Каменов. Неговата администрация е заобиколена от двете компании и по този начин в града са се озовали боклуци, които в Италия никой не желае да рециклира. Очевидно става въпрос за нетолкова чиста технология и повече от несъмнено е, че тя трови въздуха повече от допустимото. На процедура мръсните частици тровят всички, без значение дали са от тези 73%, дали своят вот за кмета, или от опозицията. Градоначалникът поставя големи старания да трансформира Враца в положително място за живеене, само че отровите във въздуха съществено опорочават тези стремежи.
Вероятно от районната ревизия имат право да настояват, че няма заплаха за хората, само че никой не им има вяра. Обществото се насити на празни обещания и по тази причина тематиката за рисковия отпадък, който врачани евентуално дишат, ще продължава да го вълнува и през идващите седмици.