Владимир Костов: Разбираме ли в какво се давим /ни давят/ ?
Безсмъртните Илф и Петров ни оставиха прозрението – „ Спасяването на давещите се – дело на самите давещи се! “ Но дали те в своето време са си представяли в какво ще се давим /ще ни давят/ в последния половин век?
И даже и ние през днешния ден. Разбираме ли го този свят, в който живеем /се давим/?
Кой ръководи днешния свят? Знаем, че огромните благосъстояния образуват политиката. Днес в ръцете на 10, на 100, или на 500 души, са насъбрани благосъстояния, смазващи с тежестта и динамичността си цялото общество. Как това се осъществя в политиката? Никой не приказва. Което значи, че процесът се осъществя зад кулисите. А обществените управляващи са просто фасада, заблуда, която прикрива властта на огромните пари.
Как живее актуалният човек? Имам поради най-много този от напредналите, богатите страни.
Консумирайки от ден на ден и повече. Индустриално създавани храни, които претрупват организма му и разрушават естествено заложени в него зависимости. Лекарства, за които се претендира, че поправят неприятностите, породени от свръх потреблението на храни.
Резултатът е пред очите ни. Множество заболели от несъразмерна консумация на храни, подържани с все по-голям брой медикаменти.
Явява се вирусът КОВИД. Години все се търсят следите му в някаква лаборатория в Китай, където Съединени американски щати финансирали някакви съмнителни проучвания. Никой обаче не се заема да реши каква роля за триумфа на офанзивата на КОВИД изигра разрушаването на естествения имунитет на мнозина, в резултат на несъразмерната консумация на индустриални храни и медикаменти.
Пред очите ни е. Давим се /давят ни/! Единствено избавление е да сложим колкото се може по-скоро завършек на свръх потреблението. На храни, на медикаменти и на всичко, което не е належащо за прекарването ни като индивиди. Да се опрем на заложеното в нас от природата, а не да ламтим по това, което ни натрапват тези, които печелят от разрушаващата ни свръх консумация.
В параленост с това в действителност съдбоносно за индивида предизвикателство, какво са рецесиите, като да вземем за пример тази към Украйна? Без подозрение, рискова игра с огъня. Но игра раздухвана и поддържана на първо място от силите, печелещи от разрушителната за човечеството свръх консумация.
Не е първи път в миналите хилядолетия индивидите да са се оставяли да бъдат увлечени по неправилен път. Печелили са тези, които са успявали макар съблазните и натиска, да се върнат към природата си.
Но този път залог е самото ни битие. Дано го разберем и намерим сили да действаме.
И даже и ние през днешния ден. Разбираме ли го този свят, в който живеем /се давим/?
Кой ръководи днешния свят? Знаем, че огромните благосъстояния образуват политиката. Днес в ръцете на 10, на 100, или на 500 души, са насъбрани благосъстояния, смазващи с тежестта и динамичността си цялото общество. Как това се осъществя в политиката? Никой не приказва. Което значи, че процесът се осъществя зад кулисите. А обществените управляващи са просто фасада, заблуда, която прикрива властта на огромните пари.
Как живее актуалният човек? Имам поради най-много този от напредналите, богатите страни.
Консумирайки от ден на ден и повече. Индустриално създавани храни, които претрупват организма му и разрушават естествено заложени в него зависимости. Лекарства, за които се претендира, че поправят неприятностите, породени от свръх потреблението на храни.
Резултатът е пред очите ни. Множество заболели от несъразмерна консумация на храни, подържани с все по-голям брой медикаменти.
Явява се вирусът КОВИД. Години все се търсят следите му в някаква лаборатория в Китай, където Съединени американски щати финансирали някакви съмнителни проучвания. Никой обаче не се заема да реши каква роля за триумфа на офанзивата на КОВИД изигра разрушаването на естествения имунитет на мнозина, в резултат на несъразмерната консумация на индустриални храни и медикаменти.
Пред очите ни е. Давим се /давят ни/! Единствено избавление е да сложим колкото се може по-скоро завършек на свръх потреблението. На храни, на медикаменти и на всичко, което не е належащо за прекарването ни като индивиди. Да се опрем на заложеното в нас от природата, а не да ламтим по това, което ни натрапват тези, които печелят от разрушаващата ни свръх консумация.
В параленост с това в действителност съдбоносно за индивида предизвикателство, какво са рецесиите, като да вземем за пример тази към Украйна? Без подозрение, рискова игра с огъня. Но игра раздухвана и поддържана на първо място от силите, печелещи от разрушителната за човечеството свръх консумация.
Не е първи път в миналите хилядолетия индивидите да са се оставяли да бъдат увлечени по неправилен път. Печелили са тези, които са успявали макар съблазните и натиска, да се върнат към природата си.
Но този път залог е самото ни битие. Дано го разберем и намерим сили да действаме.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ