Безработицата продължава да намалява и към края на годината достига

Безработицата продължава да понижава и към края на годината доближава до 3,2%, регистрират от националната статистика. В същото време обаче броят на хората, които остават отвън пазара на труда е съвсем еднакъв на броя на работещите и продължава да се усилва.

Над 2 милиона и 400 хиляди души у нас остават отвън пазара на труда. Над 40% от тях са учащи и по тази причина не работят, остават обаче близо 60%, за които обясненията са разнообразни – от цялостна демотивация до работа на черно.

Теодора Пачеджиева, специалист в КНСБ: " Определено не става въпрос единствено за сив бранш, това са хора от по този начин наречените малцинствени групи в страната, хора със специфични потребности, на които консолидираното на пазара на труда е доста по-трудно. От една страна, поради другите техни потребности, само че и от друга, че нашия пазар на труда не е приспособен за техните потребности. "

Според бизнеса, точно хората отвън пазара на труда са една от опциите за набиране на спомагателни фрагменти.

Жасмина Саръиванова, шеф " Социален разговор " в БСК: " Винаги може да се търси капацитета на хората, които остават отвън пазара на труда – това е едно предпочитание на бизнеса от доста години. "

Близо 96 хиляди души у нас са безработни като над 42 хиляди от тях от години не са имали работа. Нивото на безработица е едно от най-ниските, само че единствено на пръв взор има работа за множеството хора.

Теодора Пачеджиева, специалист в КНСБ: " На национално равнище е ниско, само че в случай че разгледаме по райони нещата варират. Например, в северозападния район нормата на безработица е близо 8%, а в югозападния е близо 3,1%. "

В селата безработицата е близо 3 процентни пункта над тази в градовете. Най-много са безработните със приблизително обучение следвани от тези с главно и без обучение.

Теодора Пачеджиева, специалист в КНСБ: " Проблемът несъмнено е систематичен и би трябвало дълготрайна политика и тя би трябвало да е вложение в човешкия капитал под всевъзможни форми – работна заплата, обучение, придобиване на квалификации. "

Заети у нас към края на годината са над 2 милиона и 900 хиляди души. Над 73 на 100 от тях работят в частния бранш.

Според изчисленията на работодателите у нас обаче, дефицитът на фрагменти е над 300 хиляди души и по тази причина все по-често бизнесът стига до импорт на фрагменти.

Теодора Пачеджиева, специалист в КНСБ: " Определено има конфликт на ползи, защото ние вкарваме нискоквалифицирани служащи, на които им се заплаща доста по-ниско и по този метод се подбиват заплатите на българите. "

Според синдикалните организации запас, който може да се търси у нас и който би бил по-добър вид от вноса на нископлатени служащи, е завръщането на българите от чужбина.

Теодора Пачеджиева, специалист в КНСБ: " Друг фактор, който обезкуражава хората от това да останат и да се развиват в България, е чувството за доста висока корупция, за непочтено израстване кариерно. "

Националната статистика демонстрира и още една продължаваща наклонност – от ден на ден хора не престават да работя и след пенсия.

Жасмина Саръиванова, шеф " Социален разговор " в БСК: " Българската стопанска камара разработваше и планове и въобще има своите ползи в поощряване на дейното стареене и това хората да се усещат по-трудоспособни и за много по-дълъг интервал от своя живот. "

Препоръка за увеличение на пенсионната възраст у нас като решение с дефицита на пари за пенсии, предложиха и от Организацията за икономическо съдействие и развиване.