Бедните не искат да учат
Безплатното онлайн-образование не притегля младежите от бедните пластове на обществото, потвърдиха американски учени. През последните съвсем 100 години развиването на технологиите даваше очаквания, че новите разработки ще могат да отстранен осведомителния раздор сред повече и по-малко привилегированите пластове на обществото. През 30-те години ставаше дума за радиото, през 60-те – за малкия екран, а през 10-те години на нашия
век – за интернет-ресурсите и техните благоприятни условия. Но въпросът за това, фактически ли могат новите технологии да отстранят сходно неравноправие и да създадат равнището на образованието на обществото по-равномерно, и до ден сегашен си остава открит.
Една от задачите на безплатните онлайн-курсове на Massive Open Online Courses (МООС) е очистване на разликите в равнището на образованието на хората от другите пластове на обществото. Учените Джон Хансен и Джъстин Рич са провели редица проучвания, доказващи, че на процедура сходни курсове не могат да се оправят с тази задача. Тяхната работа демонстрира, че опциите за образование посредством налични за всички запаси се употребява главно от хората от по-високите обществени съсловия, т.е. от тези, които към този момент са получили обичайното учебно и университетско обучение.
Подробно с текста на публикацията може да се запознаете в списанието Science.
Използвайки данните на 68 отдалечени курса, препоръчани от Хардвард и Масачузетския софтуерен институт в интервала от 2012 година до 2014 година, учените открили, че по-голямата част от участниците в курсовете живеят в регион с повече материално обезпечено и образовано население, в сравнение с средностатистическите поданици на Съединени американски щати. Да се записват за курсовете, да преминат образование и да получат документ идвали на първо място студенти от висшите образователни заведения; освен това болшинството от тях били от фамилии с висок обществен статус. Освен това, по данни на МООС, участниците в курсовете по-често били младежи и възрастни, които свързвали своя живот и професионална кариера с науката, технологиите и инженерните специалности. Във въпросното проучване били включени данни за 164 198 американци на възраст от 13 до 69 години. За да дефинират социално-икономическия статус на учащите се, откривателите употребявали три критерия: равнище на обучение на техните родители, междинните индикатори на приходите в региона, в който те живеят и междинното равнище на образованието, отновно в региона на прекарване. Резултатите от проучването посочили, че хората, живеещи в по-развитите региони на Съединените щати и имащи високо равнище на обучение и положителни приходи, с по-голяма възможност биха взели участие в сходни стратегии.
Тези трендове били изключително мощни измежду подрастващите, на които учените възлагали най-големите надежи, считайки, че такава опция за възстановяване на образованието би помогнала на младото потомство от недобре обезпечените материално слове на популацията да се повдигнат нагоре и да трансформират своя обществен статус. Според създателите на публикацията безплатните онлайн-курсове на МООС е единствено една от многочислените благоприятни условия за отдалечено образование и получените данни не могат да бъдат употребявани изцяло като резюме за всички открити просветителни запаси. Въпреки това резултатите на даденото проучване провокират загрижеността на откривателите с това, че МООС и аналогичните стратегии могат, вместо да понижат диспропорциите, свързани със социално-икономическия статус на хората, да ги задълбочат. При това данните от проучването не трябва да се смятат за непредвидени: измежду експертите от дълго време е построено мнение, че равнището на образованието и на приходите на родителите въздейства на развиването на техните деца. По-рано учените потвърдиха, че равнището на приходите на родителите въздейства на образуването и развиването на структурата на мозъка на детето. Изследователите в тази област демонстрираха, че площта на повърхността на някои области на основния мозък, които дават отговор за сполучливото образование, значително се разграничават при децата от материално обезпечените и малоимотните фамилии.
Друга научна работа, оповестена в списанието Child Development, ни показва: деца, живеещи в фамилии с хладни прочувствени връзки и с ниски равнища на приходите, са склонни към забавено когнитивното развиване. Група учени от Университета на Рочестър е изследвала 201 финансово неблагополучни фамилии, състоящи се от майка и дете. В фамилиите, където царяла финансова неустойчивост и враждебна атмосфера, майките не работели и се отнасяли жестоко с децата си, при последните се забелязвали нарушавания в равнището на кортизола - хормона на напрежението.У децата както с ниско, по този начин и с високо равнище на кортизол учените разкрили намалени когнитивни качества.
„ Изследователите допускат, че прекомерно високото равнище на кортизола може да бъде отровен за тези елементи от мозъка, които дават отговор за когнитивните функционалности. Недостигът на кортизол на собствен ред пречи на организма да засилва ресурсите си за оптимално когнитивно развиване ” – разясняват създателите на проучването. Освен всичко друго, както утвърждават психолозите, равнището на образованието на родителите също оставя отпечатък върху развиването на техните деца, създавайки избран таван, над който детето не може да прескочи. Всичко това директно смъква евентуалното равнище на образованието на хората, израснали в по-долните слове на обществото и, допустимо, също способства за тяхната по-ниска заинтригуваност за приемане на обучение. За в бъдеще откривателите възнамеряват да изучат причинно-следствените връзки сред средата и равнището на образованието на индивида. Възможно е да им се отдаде да намерят нови пътища за решение на този проблем.
Превод от съветски език: Александър Василев
Инфо: www.gazeta.ru




