МАФИЯТА И МИЛИОНИТЕ: Неразказана история на сенчестите СХЕМИ в България
Безоблачното развиване на силовите структури СИК и ВИС по това време в България, е обезпечено благодарение на политически подкрепи. СИК минава за компания, близка до Българска социалистическа партия, а ВИС – до сините.
Факт е, че при всяка промяна на властта една от двете силови групировки ставаше по-силна финансово, което докара до това, някогашните охранители да са на всички места, където има опция да се печелят пари. И те го правеха посредством свои подставени или фантомни компании.
Обикновено това са области, където границата сред законното и противозаконното е елементарно преодолима и в която нарушаването на разпоредбите води до огромни облаги и напомня знаковата „ фраза-въпрос “ на 90-те години:
„ Чичо Митко, може ли и ние да прекараме една влакова комбинация с нафта през границата? “
Въпросът е заложен от Младен Михалев-Маджо на Илия Павлов. Тогава той е един от вицепрезидентите на корпорацията „ Мултигруп “.
“Мултигруп ” в миналото не слизаше от страниците на вестниците, описвана като формация със съмнителни капитали и способи на деяние. Срещу шефа й Илия Павлов беше осъществен несполучлив атентат с противотанкова мина на пътя сред столичните квартали Симеоново и Бистрица, а по-късно и сполучлив – простреля го снайперист на входа на централата на холдинга.
Михалев е един от водачите на групировката СИК и прословутата бригада на борците.
По това време дебеловратите момчета охраняват композициите, които нарушават югоембаргото и отиват в Сърбия.
По всяка възможност по-малките надали са наясно какво тъкмо е „ югоембарго„, за това е разумно да разбираем.
Югоембаргото съставлява възбраната за превозването на товари за страните от някогашна Югославия през българска територия и влиза в действие в 0.00 ч. на 29 ноември 1992 година
Първата резолюция Х757 на Организация на обединените нации от 30 май 1992 година не разрешава продажбата на оръжие. Втората Х 787 от 16 ноември същата година постанова ембарго върху голям лист артикули, включително и нефт.
По-късно ще се окаже, че допускането на охранителите в контрабандата на гориво ги трансформира от улични банди в сериозна структурирана силова група, която в идващите години ще стане основата на опита, мутрите да си основат страна.
Как?
Бригадата на борците е една от легендите на прехода. Повечето от водещите босове на силови структури в България израстват в учебното заведение за бъдещи първенци „ Олимпийски надежди„. Оттам минават братята Васил и Георги Илиеви, Красимир Маринов-Големия Маргин, Димитър Джамов, Иво Карамански и естествено доайенът Илия Павлов.
В края на 80-те години част от тях към този момент сполучливо съвместяват спортната си кариера с дребни или по-едри валутни далавери на “Магура ” и закононарушения.
След измененията през 1989 година част от спортистите поемат контрола на автомагистралата от Калотина към Капитан Андреево в регионите на мотелите “Божур ” и “Изток ”, занимават се с валутни измами, грабежи на турски гастарбайтери, управляват проститутките.
В началото на 90-те години стартират конфликтите на улицата.
Сформирани са силови бригади – тази на боксьорите, на борците, на каратистите, на волейболистите… Първите спорове са за надзор на проститутките в столичните хотели “Славия ” и “Родина ” и по Черноморието, напомня „ Капитал “
През 1991 и 1992 година се случват две самостоятелни едно от друго събития.
Тези събития спомагат за консолидацията на бригадата на борците.
Първото е амнистията на над 3000 пандизчии, сред които доста някогашни спортисти. Другото е уволнението на над 10 хиляди служители на реда от Министерство на вътрешните работи.
През 1992 година Чехословакия връща в България бригада от 22 автокрадци, отпред с някогашния гребец Иво Карамански. В средата на 1992 година се оформя една конструкция, която има обща активност.
Тогава станалите по-късно непримирими врагове Васил Илиев, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака, Иво Карамански, Димитър Джамов, са към момента от едната страна на барикадата.
Постепенно те стартират да построяват система от охранителни компании, посредством които рекетират дребните предприемачи, като им оферират контракти за защита. Отказалите контракти за защита се санкционират брутално с побоища или потрошаване на имуществото.
През октомври 1993 година избухва така наречен гангстерска война
Изниква разумният въпрос – за какво бригадите на борците просперират и превземат България? Първата причина е в самия преход и разградените силови структури на Министерство на вътрешните работи. Голяма част от охранителните компании на борците получават съвещания от някогашни ченгета, а техни юристи стават някогашни прокурори и следователи
На второ място е неналичието на отмъщение – при неявяване на наказателна глоба и правосъдна власт структурите на мутрите се усещат недосегаеми.
На трето място е всеобщото разпространяване на битката като национален спорт. На процедура и ВИС, и СИК имат свои структури във всяко кътче на страната, където след това вършат и свои публични представителства.
Проводник на използването на мутрите в пазарната стопанска система става “Мултигруп ” и нейният президент Илия Павлов, също някогашен герой.
Когато “Мултигруп ” вкарва в нарушаването на югоембаргото структурите на някогашните спортисти, границата се управлява от Национална работа “Сигурност ”, приемник на Второ ръководство на Държавна сигурност, която покровителства скрития пренос на оръжие и опиати преди 1989 година
Това основава конгломерат сред сегашни ченгета, някогашни техни сътрудници и силовите структури на борците.
Югоембаргото дава мощен финансов подтик на силовите структури в България, само че и ги интегрира в балканските контрабандни схеми и основава сред балканските мафии съществени връзки, които по-късно са експлоатирани в стоковата контрабанда и наркотрафика.
Парите от югоембаргото трансформират досегашните биячи във финансово могъщи предприемачи
И една легента от зората на демокрацията, която споделя всичко
Сред финансовите среди по това време се разказваше един случай. Нов притежател на банка, прочут със спортното си минало, пребил един дилър пред целия личен състав на валутния отдел, откакто схванал, че той е изгубил много пари на външния пазар и заделял нещо за себе си.
След това го задължил да подпише квитанция, че дължи сумата и се задължава да работи в банката, до момента в който възвърне загубите. За някои това е слух, за други несъмнено е истина.
Случаят обаче демонстрира, че борецът и в библиотека да отиде, си остава същият.
Как се прави пране на пари през банкови рецесии и приватизация?
Ако желаете да откриете скритите механизми, които направиха престъпните групировки по-богати и авторитетни от всеки път, Safenews предлага да гледате видеото:
Още вести четете в: Крими & Темида, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News
