Какво е емпатия и защо е важна?
Бездомен мъж стои на ъгъла на улицата с прокъсано палто, което е прекомерно фино за мразовития зимен ден. Държи остарял картон с надпис: " Всяка стотинка оказва помощ. " Малка група другари се стопира, с цел да остави на мъжа няколко монети. Повечето от тях усещат мимолетна съпричастност и съчувствие към индивида, единствено един се отдръпва с думите, че бездомните са просто хора, които умеят да надхитряват системата...
Защо когато забележим различен човек да страда, някои от нас са в положение неотложно да се слагат на негово място и да изпитат състрадание към болката му, до момента в който други остават безразлични?
Емпатията е ключът.
Ние нормално сме сносно осведомени със личните си усеща и страсти. Но емпатията ни разрешава да " влезем в обувките на другия ", по този начин да се каже. Тя ни разрешава да разберем страстите, които усеща отсрещният. За доста от нас това да забележим човек, който страда, и да реагираме с равнодушие или даже директна неприязън, е безусловно неясно. Но фактът, че някои хора реагират по подобен метод, ясно демонстрира, че емпатията не е повсеместен отговор на страданието на другите.
Защо усещаме емпатия? Защо тя има значение? И какво въздействие има върху нашето държание?
Какво е емпатия?
Емпатията включва способността да разбираме прочувствено това, което изпитва различен човек. По създание тя е способността да се слагаме в ситуацията на някой различен и да усещаме това, което евентуално усеща той. Терминът " емпатия " (empathy) е въведен за първи път през 1909 година от психолога Едуард Б. Тиченер в превод на немския термин einfühlung (което значи " възприятие " ).
Според разнообразни специалисти емпатията се дефинира като:
" … опит от страна на един самоосъзнат Аз да разбере неосъдително позитивните и отрицателните прекарвания на различен Аз ". — Лорън Уип, 1986 година
" … афективен отговор, подобаващ повече за обстановката на някой различен, в сравнение с за нашата лична. " — Мартин Хофман, 1987 година
Защо е значима емпатията?
Човешките същества сигурно са способни на егоистично, даже грубо държание. Един бърз взор към всекидневнието разкрива голям брой неприятни, егоистични и груби дейности. Въпросът тогава е за какво всички ние не демонстрираме такова държание от самото начало? Какво ни кара да усещаме болката на някой различен и да отговаряме с доброжелателност и искреност?
Множество теории се пробват да обяснят емпатията. Най-ранните изследвания по тематиката са ориентирани към концепцията за съчувствието. Философът Адам Смит допуска, че съчувствието ни разрешава да изпитваме неща, които в противоположен случай в никакъв случай не бихме могли да почувстваме изцяло.
Съвременните изследвания се концентрират върху когнитивните и неврологичните процеси, които стоят зад емпатията. Изследователите откриват, че разнообразни райони на мозъка играят значима роля при емпатията, в това число фронталната (предна) част на цингуларната дипла (anterior cingulate cortex) и предната инсула (anterior insula).
Емпатията води до подкрепящо държание, което е от изгода за обществените взаимоотношения. Ние сме обществени същества и добре осъзнаваме, че нещата, които оказват помощ в нашите взаимоотношения с останалите, са от изгода и за нас. Когато хората изпитват емпатия, те са по-склонни да демонстрират просоциално държание, което е от изгода за другите.
Защо от време на време не изпитваме емпатия?
Както илюстрира историята при започване на публикацията, не всеки изпитва съпричастност във всяка обстановка. Мъжът не изпитва никакво състрадание, емпатия или съчувствие към бездомника, трептящ от мраз, и даже показва директна неприязън към него. Защо се усещаме съпричастни към някои хора, само че не и към други? Съществуват разнообразни фактори: по какъв начин възприемаме другия и какви съгласно нас са аргументите за държанието му, само че също и какви са нашите лични минали прекарвания и опит.
На най-базово равнище наподобява, че има два съществени фактора, които способстват за способността ни да изпитваме емпатия: генетика и социализация. Родителите ни предават гени, които способстват за цялостната ни персона, в това число нашата податливост към състрадание, емпатия и съчувствие. От друга страна, нашето държание е значително резултат от обществената ни среда, завършена от нашите родители, нашите родственици, другари и общественост. Начинът, по който се отнасяме с другите, и това, което усещаме към тях, постоянно е отражение на вярванията и полезностите, които са ни предадени от най-ранна възраст.
Вижте няколко аргументи, заради които от време на време не изпитваме емпатия:
Ставаме жертва на когнитивните склонности: Понякога методът, по който възприемаме света към нас, е повлиян от редица когнитивни склонности. Например постоянно приписваме неуспехите на други хора на вътрешни характерности, като отдаваме личните си дефекти на външни фактори. Тези отклонения могат да затруднят визията на всички фактори, които способстват за обстановката и ни пречат да я забележим от гледната точка на другия.
Дехуманизираме жертвите: Ние също по този начин попадаме в клопката на мисълта, че тези, които са разнообразни от нас, не се усещат и не се държат по същия метод като нас. Това е изключително постоянно срещано в случаите, когато други хора са физически отдалечени от нас. Когато гледаме репортажи за злополучие или спор на непозната земя, може да сме по-малко склонни да усещаме емпатия, в случай че мислим, че страдащите са всъщност разнообразни от нас.
Обвиняваме жертвите: Понякога, когато различен е жертва на извънредно прекарване, ние вършим грешката да упрекваме него за събитията, които са го сполетели. Колко постоянно сте чували някой да задава въпроса какво ли е сторила жертвата на закононарушение, с цел да провокира офанзива? Тази наклонност произтича от нашата потребност да имаме вяра, че светът е заслужено място. Ако имаме вяра, че хората получават това, което заслужават, и заслужават това, което получават, това ни кара да мислим, че такива ужасни неща в никакъв случай няма да се случат на нас.
Въпреки че от време на време емпатията може да ни убягва, множеството хора са способни да я изпитват към другите в разнообразни обстановки. Тази дарба — да виждаме нещата от позиция на различен човек и да сме съпричастни към страстите му — играе значима роля в нашия обществен живот. Емпатията ни разрешава да разберем другите и постоянно е главната причина, която ни стимулира да предприемем дейности за облекчение на страданието им.
Източник: verywellmind.co
Защо когато забележим различен човек да страда, някои от нас са в положение неотложно да се слагат на негово място и да изпитат състрадание към болката му, до момента в който други остават безразлични?
Емпатията е ключът.
Ние нормално сме сносно осведомени със личните си усеща и страсти. Но емпатията ни разрешава да " влезем в обувките на другия ", по този начин да се каже. Тя ни разрешава да разберем страстите, които усеща отсрещният. За доста от нас това да забележим човек, който страда, и да реагираме с равнодушие или даже директна неприязън, е безусловно неясно. Но фактът, че някои хора реагират по подобен метод, ясно демонстрира, че емпатията не е повсеместен отговор на страданието на другите.
Защо усещаме емпатия? Защо тя има значение? И какво въздействие има върху нашето държание?
Какво е емпатия?
Емпатията включва способността да разбираме прочувствено това, което изпитва различен човек. По създание тя е способността да се слагаме в ситуацията на някой различен и да усещаме това, което евентуално усеща той. Терминът " емпатия " (empathy) е въведен за първи път през 1909 година от психолога Едуард Б. Тиченер в превод на немския термин einfühlung (което значи " възприятие " ).
Според разнообразни специалисти емпатията се дефинира като:
" … опит от страна на един самоосъзнат Аз да разбере неосъдително позитивните и отрицателните прекарвания на различен Аз ". — Лорън Уип, 1986 година
" … афективен отговор, подобаващ повече за обстановката на някой различен, в сравнение с за нашата лична. " — Мартин Хофман, 1987 година
Защо е значима емпатията?
Човешките същества сигурно са способни на егоистично, даже грубо държание. Един бърз взор към всекидневнието разкрива голям брой неприятни, егоистични и груби дейности. Въпросът тогава е за какво всички ние не демонстрираме такова държание от самото начало? Какво ни кара да усещаме болката на някой различен и да отговаряме с доброжелателност и искреност?
Множество теории се пробват да обяснят емпатията. Най-ранните изследвания по тематиката са ориентирани към концепцията за съчувствието. Философът Адам Смит допуска, че съчувствието ни разрешава да изпитваме неща, които в противоположен случай в никакъв случай не бихме могли да почувстваме изцяло.
Съвременните изследвания се концентрират върху когнитивните и неврологичните процеси, които стоят зад емпатията. Изследователите откриват, че разнообразни райони на мозъка играят значима роля при емпатията, в това число фронталната (предна) част на цингуларната дипла (anterior cingulate cortex) и предната инсула (anterior insula).
Емпатията води до подкрепящо държание, което е от изгода за обществените взаимоотношения. Ние сме обществени същества и добре осъзнаваме, че нещата, които оказват помощ в нашите взаимоотношения с останалите, са от изгода и за нас. Когато хората изпитват емпатия, те са по-склонни да демонстрират просоциално държание, което е от изгода за другите.
Защо от време на време не изпитваме емпатия?
Както илюстрира историята при започване на публикацията, не всеки изпитва съпричастност във всяка обстановка. Мъжът не изпитва никакво състрадание, емпатия или съчувствие към бездомника, трептящ от мраз, и даже показва директна неприязън към него. Защо се усещаме съпричастни към някои хора, само че не и към други? Съществуват разнообразни фактори: по какъв начин възприемаме другия и какви съгласно нас са аргументите за държанието му, само че също и какви са нашите лични минали прекарвания и опит.
На най-базово равнище наподобява, че има два съществени фактора, които способстват за способността ни да изпитваме емпатия: генетика и социализация. Родителите ни предават гени, които способстват за цялостната ни персона, в това число нашата податливост към състрадание, емпатия и съчувствие. От друга страна, нашето държание е значително резултат от обществената ни среда, завършена от нашите родители, нашите родственици, другари и общественост. Начинът, по който се отнасяме с другите, и това, което усещаме към тях, постоянно е отражение на вярванията и полезностите, които са ни предадени от най-ранна възраст.
Вижте няколко аргументи, заради които от време на време не изпитваме емпатия:
Ставаме жертва на когнитивните склонности: Понякога методът, по който възприемаме света към нас, е повлиян от редица когнитивни склонности. Например постоянно приписваме неуспехите на други хора на вътрешни характерности, като отдаваме личните си дефекти на външни фактори. Тези отклонения могат да затруднят визията на всички фактори, които способстват за обстановката и ни пречат да я забележим от гледната точка на другия.
Дехуманизираме жертвите: Ние също по този начин попадаме в клопката на мисълта, че тези, които са разнообразни от нас, не се усещат и не се държат по същия метод като нас. Това е изключително постоянно срещано в случаите, когато други хора са физически отдалечени от нас. Когато гледаме репортажи за злополучие или спор на непозната земя, може да сме по-малко склонни да усещаме емпатия, в случай че мислим, че страдащите са всъщност разнообразни от нас.
Обвиняваме жертвите: Понякога, когато различен е жертва на извънредно прекарване, ние вършим грешката да упрекваме него за събитията, които са го сполетели. Колко постоянно сте чували някой да задава въпроса какво ли е сторила жертвата на закононарушение, с цел да провокира офанзива? Тази наклонност произтича от нашата потребност да имаме вяра, че светът е заслужено място. Ако имаме вяра, че хората получават това, което заслужават, и заслужават това, което получават, това ни кара да мислим, че такива ужасни неща в никакъв случай няма да се случат на нас.
Въпреки че от време на време емпатията може да ни убягва, множеството хора са способни да я изпитват към другите в разнообразни обстановки. Тази дарба — да виждаме нещата от позиция на различен човек и да сме съпричастни към страстите му — играе значима роля в нашия обществен живот. Емпатията ни разрешава да разберем другите и постоянно е главната причина, която ни стимулира да предприемем дейности за облекчение на страданието им.
Източник: verywellmind.co
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ