Патентната война: когато конкуренцията се изврати
Безчет компании по целия свят непрекъснато патентоват странни неща, които нямат желание да създават. Подобна патентна тактика е нещо като като „ конкуренция във въоръжаването “...
Много от патентните в действителност са „ защита “ – това е метод да се попречи на съперниците да развият нещо (снимка: CCO Public Domain)
„ Amazon слага хората в кафези, с цел да ги защищити от машините “!
„ Фейсбук продава вашето лице на рекламодателите “!
„ Sony създава система, с която можете да пропускате ТВ рекламите, в случай че се изправите пред тв приемника и изкрещите името на марката! “
Нищо от тези неща не е механически правилно – това са единствено жълти заглавия, основани на описанията на патенти, подадени от тези компании. Нито една компания не е създала такава технология. И най-вероятно в никакъв случай няма да го стори. Чудим се за какво тогава странни патентни не престават да пълнят досиетата на патентните ведомства и да генерират сензационни заглавия.
Има доста аргументи да патентоваме нещо. Най-очевидният случай е този, когато човек измисли някакво брилянтно откритие и желае да отбрани концепцията си, тъй че никой да не може да я открадне – най-малко първичният план на патента е подобен. Но това е единствено върхът на айсберга в патентните тактики през днешния ден.
Оказва се, че има цялостен набор от други хватки, които водят до „ странни ” патентни поръчки. Който успее да ги разбере, добива концепция за странния свят на патентните като боеприпас в пазарната конкуренция. И въпреки че може да е занимателно на моменти, зад странните заглавия прозира по-голям проблем: патентите могат да бъдат оръжия. Те могат да подтикват нововъведенията, само че и да ги смажат.
Кой може да го употребява
Много значителен аспект от патентите е въпросът кой може да употребява даденото нещо, разказано в патентното обобщение. Можем да се върнем на образеца със Sony и тв приемника, пред който се крещят имена на марки. Този случай е от 2012 година
Самият патент е за „ Система за превръщане на телевизионните реклами в интерактивни мрежови видео игри “ и включва доста забавна илюстрация на човек, изправен в хола си пред тв приемника, който крещи „ Макдоналдс “ с вдигнати ръце, като футболен арбитър. В описанието обаче се споделя: „ Метод, изпълняван от процесор, за снабдяване на интерактивно мултимедийно наличие “ – с други думи, опция за проникване на някаква интерактивна игра в каквото и да е медийно наличие. Какво ще значи това?
Без подозрение една допустима версия е крещенето на „ Макдоналдс “ пред тв приемника. Но може да става дума за интерактивно гласоподаване за конкурс в телевизионно шоу от вида на „ Music Idol ” да вземем за пример. Или за детски просветителни излъчвания. Доста вероятни приложения, нали?
Патентът като „ препикаване “ на дърво
Често се записват патенти за технологии, които в никакъв случай не влизат в приложимост. Но за какво някой би патентовал нещо, което не му прави работа?
В доста случаи, когато една компания записва патент, тя няма визия дали в действителност ще употребява „ изобретението “. Често патентите се записват във допустимо най-ранния стадий на зараждането и развиването на дадена концепция. По-нататък обаче никой не знае къде може да се приложи тя или да се трансформира в пазарен артикул.
Така фирмите на процедура патентоват колкото се може повече хрумвания на ранен стадий, а доста по-късно избират кои хрумвания в действителност имат смисъл за бизнеса им с течение на времето. Грубо казано, това е нещо като навика на кучетата да препикават всеки шубрак, около който минат – просто за всеки случай.
Това ще рече, че доста от патентните в действителност са „ защита “ – това е метод да се попречи на съперниците да развият нещо, което компанията може някой ден да пожелае да употребява.
Говори се, че Amazon е водач в тези патентни странности – измежду нейните регистрации има „ летящ склад “, „ саморазрушаващи се дронове “, „ подводен склад “ и куп други сходни.
Някои патентни юристи споделят, че са изумени от процеса на генериране на сходни патентни поръчки. Дейвид Щайн, патентен юрист, споделя пред Slate случай с компания, с която е работил: на въпроса му „ в какви артикули ще влезе това откритие? “ от компанията умерено отвърнали „ о, няма да влезе “.
Екипът зад изобретението бил разхлабен и компанията минала към друго решение. Но въпреки всичко те решили да патентоват концепцията, с цел да я предпазят от потребление от съперниците си.
Почти невероятно е да се знае какъв брой патенти са действително „ потребни “ за дадена компания или се появяват в действителни артикули.
Патентите като актив
За всекиго е ясно, че фирмите обичат да се хвалят с броя на патентите, които имат – като че ли това е някаква количествена мярка за интелектуален искра. Но броят на патентните не е значим за имиджа. Той касае евентуални бизнес-отношения.
Да речем, че има две компании, които желаят да сключат бизнес договорка. Или пък да разделят взаимно дружество. Една от главните им точки за договаряния следва да бъде тази – патентите. Никой няма да седне да проучва патентните един по един – защо са, какви приложения имат и в какъв брой продукта действително се ползват. Просто се гледа броя. Компанията с повече патентни в последна сметка получава повече.
Според някои адвокати, сходна патентна тактика е нещо като като „ конкуренция във въоръжаването “, в която всички компании желаят да имат колкото се може повече патенти, с цел да се защитят и да укрепят позицията си в евентуални договаряния.
Никакви патенти
Има го и противоположното състояние. Много компании са решили да не се занимават въобще с патентната война.
„ По създание нямаме никакви патенти в SpaceX “, споделя Илън Мъск пред Wired. „ Основната ни дълготрайна конкуренция е в Китай. Ако публикуваме патенти, би било самоубийствено, тъй като китайците просто ще ги употребяват като рецептурна книга “.
Криворазбрано четиво
Човек би се запитал, освен това състояние от кое място идват скандалните и сензационни заглавия от вида на „ Amazon слага хората в кафези, с цел да ги защищити от машините “. В търсене на сензации някои публицисти преглеждат патентните поръчки и пишат дописки на база видяното в патентната работа.
Но кой по какъв начин чете тези комплицирани юридически текстове? За разгадаването на езика на патентните поръчки се изисква опит и характерна настройка. Човек елементарно може да се подведе, в случай че търси „ под вола теле “.
В случая с клетките, става известно, патентът касае първичната концепция по какъв начин да бъдат предпазени чиновниците в складовете, в които се движат роботи. По-късно обаче технолозите на компанията проектират специфична сигнална жилетка, която – бидейки видяна от който и да е робот в склада – изпраща команда машината да спре, с цел да не нарани индивида.
Много от патентните в действителност са „ защита “ – това е метод да се попречи на съперниците да развият нещо (снимка: CCO Public Domain)
„ Amazon слага хората в кафези, с цел да ги защищити от машините “!
„ Фейсбук продава вашето лице на рекламодателите “!
„ Sony създава система, с която можете да пропускате ТВ рекламите, в случай че се изправите пред тв приемника и изкрещите името на марката! “
Нищо от тези неща не е механически правилно – това са единствено жълти заглавия, основани на описанията на патенти, подадени от тези компании. Нито една компания не е създала такава технология. И най-вероятно в никакъв случай няма да го стори. Чудим се за какво тогава странни патентни не престават да пълнят досиетата на патентните ведомства и да генерират сензационни заглавия.
Има доста аргументи да патентоваме нещо. Най-очевидният случай е този, когато човек измисли някакво брилянтно откритие и желае да отбрани концепцията си, тъй че никой да не може да я открадне – най-малко първичният план на патента е подобен. Но това е единствено върхът на айсберга в патентните тактики през днешния ден.
Оказва се, че има цялостен набор от други хватки, които водят до „ странни ” патентни поръчки. Който успее да ги разбере, добива концепция за странния свят на патентните като боеприпас в пазарната конкуренция. И въпреки че може да е занимателно на моменти, зад странните заглавия прозира по-голям проблем: патентите могат да бъдат оръжия. Те могат да подтикват нововъведенията, само че и да ги смажат.
Кой може да го употребява
Много значителен аспект от патентите е въпросът кой може да употребява даденото нещо, разказано в патентното обобщение. Можем да се върнем на образеца със Sony и тв приемника, пред който се крещят имена на марки. Този случай е от 2012 година
Самият патент е за „ Система за превръщане на телевизионните реклами в интерактивни мрежови видео игри “ и включва доста забавна илюстрация на човек, изправен в хола си пред тв приемника, който крещи „ Макдоналдс “ с вдигнати ръце, като футболен арбитър. В описанието обаче се споделя: „ Метод, изпълняван от процесор, за снабдяване на интерактивно мултимедийно наличие “ – с други думи, опция за проникване на някаква интерактивна игра в каквото и да е медийно наличие. Какво ще значи това?
Без подозрение една допустима версия е крещенето на „ Макдоналдс “ пред тв приемника. Но може да става дума за интерактивно гласоподаване за конкурс в телевизионно шоу от вида на „ Music Idol ” да вземем за пример. Или за детски просветителни излъчвания. Доста вероятни приложения, нали?
Патентът като „ препикаване “ на дърво
Често се записват патенти за технологии, които в никакъв случай не влизат в приложимост. Но за какво някой би патентовал нещо, което не му прави работа?
В доста случаи, когато една компания записва патент, тя няма визия дали в действителност ще употребява „ изобретението “. Често патентите се записват във допустимо най-ранния стадий на зараждането и развиването на дадена концепция. По-нататък обаче никой не знае къде може да се приложи тя или да се трансформира в пазарен артикул.
Така фирмите на процедура патентоват колкото се може повече хрумвания на ранен стадий, а доста по-късно избират кои хрумвания в действителност имат смисъл за бизнеса им с течение на времето. Грубо казано, това е нещо като навика на кучетата да препикават всеки шубрак, около който минат – просто за всеки случай.
Това ще рече, че доста от патентните в действителност са „ защита “ – това е метод да се попречи на съперниците да развият нещо, което компанията може някой ден да пожелае да употребява.
Говори се, че Amazon е водач в тези патентни странности – измежду нейните регистрации има „ летящ склад “, „ саморазрушаващи се дронове “, „ подводен склад “ и куп други сходни.
Някои патентни юристи споделят, че са изумени от процеса на генериране на сходни патентни поръчки. Дейвид Щайн, патентен юрист, споделя пред Slate случай с компания, с която е работил: на въпроса му „ в какви артикули ще влезе това откритие? “ от компанията умерено отвърнали „ о, няма да влезе “.
Екипът зад изобретението бил разхлабен и компанията минала към друго решение. Но въпреки всичко те решили да патентоват концепцията, с цел да я предпазят от потребление от съперниците си.
Почти невероятно е да се знае какъв брой патенти са действително „ потребни “ за дадена компания или се появяват в действителни артикули.
Патентите като актив
За всекиго е ясно, че фирмите обичат да се хвалят с броя на патентите, които имат – като че ли това е някаква количествена мярка за интелектуален искра. Но броят на патентните не е значим за имиджа. Той касае евентуални бизнес-отношения.
Да речем, че има две компании, които желаят да сключат бизнес договорка. Или пък да разделят взаимно дружество. Една от главните им точки за договаряния следва да бъде тази – патентите. Никой няма да седне да проучва патентните един по един – защо са, какви приложения имат и в какъв брой продукта действително се ползват. Просто се гледа броя. Компанията с повече патентни в последна сметка получава повече.
Според някои адвокати, сходна патентна тактика е нещо като като „ конкуренция във въоръжаването “, в която всички компании желаят да имат колкото се може повече патенти, с цел да се защитят и да укрепят позицията си в евентуални договаряния.
Никакви патенти
Има го и противоположното състояние. Много компании са решили да не се занимават въобще с патентната война.
„ По създание нямаме никакви патенти в SpaceX “, споделя Илън Мъск пред Wired. „ Основната ни дълготрайна конкуренция е в Китай. Ако публикуваме патенти, би било самоубийствено, тъй като китайците просто ще ги употребяват като рецептурна книга “.
Криворазбрано четиво
Човек би се запитал, освен това състояние от кое място идват скандалните и сензационни заглавия от вида на „ Amazon слага хората в кафези, с цел да ги защищити от машините “. В търсене на сензации някои публицисти преглеждат патентните поръчки и пишат дописки на база видяното в патентната работа.
Но кой по какъв начин чете тези комплицирани юридически текстове? За разгадаването на езика на патентните поръчки се изисква опит и характерна настройка. Човек елементарно може да се подведе, в случай че търси „ под вола теле “.
В случая с клетките, става известно, патентът касае първичната концепция по какъв начин да бъдат предпазени чиновниците в складовете, в които се движат роботи. По-късно обаче технолозите на компанията проектират специфична сигнална жилетка, която – бидейки видяна от който и да е робот в склада – изпраща команда машината да спре, с цел да не нарани индивида.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ