Карлос Насар: Не отивам на състезание без българското знаме!
„ Без знаме не отивам на никое място! Кой съм аз без знаме?! Едно дърво без корени не може. “
Това съобщи българският първенец Карлос Насар в изявление за „Фокус“, в което споделя любопитна история от първото си огромно интернационално съревнование – Европейското състезание за подрастващи през 2018 година.
Тогава той е едвам 13-годишен, само че съумява да вдигне цели 150 кг над главата си – достижение, невиждано досега в българската щангистка история за толкоз млад играч.
Освен с изключителния си резултат, Насар впечатлява и с кардиналната си позиция по отношение на националния байрак. Оказва се, че при заминаването му за надпреварата, знамето на България липсва от багажа му. Реакцията му обаче е безапелационна:
„ Без знаме не отивам на никое място! Кой съм аз без знаме?! Едно дърво без корени не може. “
Въпреки че хората към него пробват да го убедят да не се тормози с думите: „ Голяма работа, без знаме ще си! “, той остава неотстъпчив.
След известно търсене, му намират българско знаме, което той слага в ръчния си багаж, дружно с най-важното спортно съоръжение.
„ Сложих го в ръчния багаж и тъй като съм губил чекиран, наложително в ръчния поставям постоянно знаме, щангетки, трико. “
Историята приключва триумфално – Карлос печели първото място и развява българския трикольор:
„ В последна сметка станах първи и подвигнах знамето. “
Силната му връзка с националната еднаквост и решителността му още от най-ранна възраст акцентират освен спортния му гений, само че и характера му.
Това съобщи българският първенец Карлос Насар в изявление за „Фокус“, в което споделя любопитна история от първото си огромно интернационално съревнование – Европейското състезание за подрастващи през 2018 година.
Тогава той е едвам 13-годишен, само че съумява да вдигне цели 150 кг над главата си – достижение, невиждано досега в българската щангистка история за толкоз млад играч.
Освен с изключителния си резултат, Насар впечатлява и с кардиналната си позиция по отношение на националния байрак. Оказва се, че при заминаването му за надпреварата, знамето на България липсва от багажа му. Реакцията му обаче е безапелационна:
„ Без знаме не отивам на никое място! Кой съм аз без знаме?! Едно дърво без корени не може. “
Въпреки че хората към него пробват да го убедят да не се тормози с думите: „ Голяма работа, без знаме ще си! “, той остава неотстъпчив.
След известно търсене, му намират българско знаме, което той слага в ръчния си багаж, дружно с най-важното спортно съоръжение.
„ Сложих го в ръчния багаж и тъй като съм губил чекиран, наложително в ръчния поставям постоянно знаме, щангетки, трико. “
Историята приключва триумфално – Карлос печели първото място и развява българския трикольор:
„ В последна сметка станах първи и подвигнах знамето. “
Силната му връзка с националната еднаквост и решителността му още от най-ранна възраст акцентират освен спортния му гений, само че и характера му.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ




