Как двама генерали от Нацистка Германия заеха позицията на главнокомандващи в НАТО
Без значение къде тъкмо е служил един военачалник, той постоянно ще има изключително висока стойност. Ето за какво и след края на Втората Световна война ще открием, че огромна част от немските фрагменти се озовават в една от двете страни – Съединени американски щати или Съюз на съветските социалистически републики. По това време ще открием, че редица инженери, специалисти и учени се раздават като карти. След като Вермахта публично капитулира на 7 май 1945 година Първият подписан документ е подписан във Франция, а няколко дни по-късно същият – изцяло еднакъв, се озовава в Берлин и интервенцията се повтаря. Официалният разпад на немската войска се случва на 20 август 1946 година и няма кой знае какъв брой време, с цел да може светът да се радва на мирното време.
Историята ни демонстрира, че няма време за отмора и скоро съдружниците оформят именития НАТО съюз, с цел да се отличат колкото се може по-бързо от Съюз на съветските социалистически републики. По това време обаче ще открием, че даже и новите съдружници да се пробват да изравнят силите, численото предимство и неналичието на задоволително фрагменти, които да се постараят да спрат възможна втора инвазия, този път до Париж, вместо Берлин, прави сигурността извънредно подвластна. В множеството разигравани тактики, обстановката наподобява следната, Съединени американски щати може да достави нужната военна техника, прочее тя го прави в продължение на 10 години, само че до момента в който армията може да се преведе в бойна подготвеност, липсва командването, което да може да сътвори тактиката и да успее да се оправи с първата вълна на нахлуване.
С други думи, НАТО няма задоволително генерали, които да употребява. Следователно на 5 май 1955 година в Париж се дава зелена светлина на по този начин наречените Bundeswehr или просто въоръжени сили на Федерална република Германия. Логично е да се досетим, че по това време нито една войска няма да може да се сътвори за една вечер, това нормално лишава доста повече време и изисква доста повече тренировки.
Създаването на войска и най-малко ниските рангове, изисква рекрутирането на хора, като първите партиди от редови войници могат да излязат в границите на 6 месеца. Командирите като офицери и генерали, могат да изискват доста повече време, а в случай че се открият фрагменти с задоволително опит, те наложително ще се включат. В Западна Германия има един отговор на целия проблем е привързан с бойното минало. Все отново преди 10 години точно Германия съумява да покори Европа, освен това с необикновен триумф, само че въпреки всичко Вермахта е извънредно токсичен от корупцията и закононарушенията на Третия Райх.
В рамките на 1933 и 1945 година Германия има задоволително кадърни и опитни генерали, само че доста от тях са убити, а други са много остарели и към този момент не толкоз годни за провеждането на каквато и да било война. Да не приказваме, че листата с нарушители, направили закононарушения против човечеството, също не е по никакъв начин дребен. В това отношение Адолф Хитлер съумява да очерни безусловно всеки. Какво би трябвало да направи НАТО в това отношение? Задачата е да потърси и най-много да открие генерали, които не са съумели да влязат в описите и нямат чак такова грубо престъпно минало.
Другият значим проблем е, че при откриването им, те би трябвало да бъдат съгласни да носят униформата още веднъж, като статистиката демонстрира, че въпреки всичко има хора, които не са чак толкоз очаровани от концепцията. Западна Германия организира конкурс и всеки доброволец за въоръжените сили би трябвало да премине доста прецизна процедура по правенето на досие. Има една добавка, бойците от SS, които се одобряват за работа могат да бъдат с оптимален сан на капитан, всичко над тази линия не се позволява. Извикани са към 61 генерала и адмирала, като до есента на 1957 година едвам 42 от тях получават покана да се включат в новата войска. Най-подготвените офицери по това време са Ханс Шпайдел и Адолф Хеузингер, които на 10 октомври и 12 ноември 1955 година ще дадат своята клетва и ще бъдат първите двама лейтенант-генерали на новата немска войска.
По това време и двамата стават на 58 години и в този миг ще бъдат поканени в 4-тата поредна немска войска, в която се записват. И двамата са почнали своята кариера от Първата Световна война, по-късно са минали през всички политически въртележки, като най-сетне са част от армията на Нацистка Германия. И двамата са родени в една година, като ги разделят единствено няколко месеца. Ханс влиза в армията през ноември 1914 година и кандидатства за офицер след прекосяването на школата. Адолф е доброволец и през юни 1915 година се записва в 7-ма пехота, а по-късно устоя и тестванията, с цел да стигне ранга на втори лейтенант. До 1916 година е пълководец на взвод, а след войната е командващ офицер.
Ханс Шпайдел За страдание по време на Първата Световна война е покорен от британците и едвам през декември 1919 година е пуснат на независимост. Веднага по-късно и двамата се записват в университет, като учат история и стопанска система, право и политика. Шпайдел съумява да приключи своята докторска степен по цивилни науки през 1925 година Същевременно и двамата вземат участие в усилената офицерска подготовка и приключват през 1929 година От 1930 до 1934 година Адолф служи в департамента на полевите офицери.
Неговият сътрудник минава езиков курс във Франция и по-късно е изпратен в задграничните армии на западното командване. През 1933 година Шпайдел е военно аташе в Париж. Хойзингер пък се зачислява към 18 пехотен полк в Падерборн. И по този начин до 1945 година, когато публично е нараснал в военачалник. Ханс е свикан назад в Германия през 1935 година Разпределен е в 33 пехотна дивизия в Манхайм. През 1940 година Хойзингер е нараснал в полковник, като тогава е третия най-голям пост. Именно Адолф Хойзингер ще възнамерява нападението на Полша през 1939 година, а по-късно ще разгърне гения си през Дания, Норвегия, Франция и Холандия. През 1940 година ще е виновен за интервенция Барбароса и ще води командването до 1941 година в Съюз на съветските социалистически републики.
По това време Хитлер включва Oberkommando der Wehrmacht и по този начин стартират търканията сред двете военни сили. Често се стига до спорове, само че новите командири постоянно завършвали с „ Фюрерът желае по този начин! “. Съдбата там е ясна, само че какви са бойните заслуги на Шпайдел? След като акцията в Полша е сполучлива, той е чат от IX армейски корпус. Негова е отговорността да разпредели и оформи нападението на 6-а войска и по-късно управлява офанзивата на Париж. Решението да направи офанзива в жанр „ казан “ води до цялостна капитулация на френската отбрана. След френската капитулация, той е част от командването на военачалник Ото декор Щюлпнагел – немският боен губернатор на Франция.
Heusinger, Adolf, Generalinspekteur der BW 1.4.1957 – 31.3.1961 Същият е един от изключителните нацисти по това време, само че неговият братовчед военачалник Карл-Хайнрих е един от първите във високото командване, които не одобряват илюзиите на нацистите. Бавно и несъмнено всички от командването, най-малко тези, които познават историята на войната, стартират да се съмняват в уменията на техния величествен водач. Хойзингер влиза в спор по отношение на посоката за управление на военни дейности. Неговото голямо предпочитание е да тръгне към Москва, само че Фюрерът упорства задачата да бъде Сталинград и Кавказ. Другите елементи са изпратени към Ленинград, като голямото разрастване най-сетне се отразява на бойните сили.
Всеки един пълководец е безапелационен, че в тази мощ е било задоволително за немската войска да концентрира своята мощ непосредствено към Москва и Съюз на съветските социалистически републики ще капитулира в границите на няколко месеца, само че уви, не се случва по този начин. През 1942 година се заменят командващи генерали, само че Хойзингер остава в командването, към този момент даже не желае да се бори. През март 1942 година и Шпайдел ще бъде изпратен на съветския фронт. През януари 1943 година поема за малко командването като асистен на военачалник Курт декор Типелскирч. В началото на 1943 година той ще би трябвало да заздрави отстъпващите немски позиции и да се опита да сътвори вярна администрация и ръководство на югоизточния фронт – съумява да направи това и до някаква степен да приключи контра-атаката в Краков. За малко време управлява и сраженията при Курск. След това следва ордена „ Железен кръст “ и покачване в лейтенант-генерал през 1944 година
Прехвърлен е на западния фронт, само че към този момент осъзнава, че тази война е изгубена. При експлоадирането на борбите в Нормандия, точно Шпайдел ще управлява сраженията, до момента в който Ромел се пробва да се върне назад на фронта, откакто си е взел отпуск, с цел да посети жена си за рождения ѝ ден. Опозицията против Хитлер продължава да пораства. Макар и в никакъв случай да не е включен в интервенция „ Валкирий “ той доста добре знае какви са проектите на неговите сътрудници. Така или другояче доближава до съд, като там се счита за почтен, само че с високо съмнение.
Ромел е погубен, тъй като не поема никаква самодейност, до момента в който Ханс е изпратен в затвор на изток от Берлин. Червената войска се приближава от ден на ден напролет на 1945 година и SS реалокират всички пандизчии. Генералът съумява да избяга от пандиза и да се крие дълго време, до момента в който не е хванат от френски бойци на 29 април 1945 година След войната, той ще се насочи към университета и ще преподава съвременна история. След това ще разгласява книга през 1950 година, разказвайки за нашествието в Нормандия. И по този начин до 1954 година, когато е извикан за договаряния от НАТО. Какво се случва с другия военачалник? Той е военнопленник до 1948 година и по-късно е извикан на боен съд.
Американският арбитражен съд в Нюрмберг му слага кодово име – Адолф Хорн. Когато двамата се появяват като верни претенденти, новият съюз най-сетне може да е кадърен, че при възможен пряк спор, Западна Германия може да издържи най-малко първоначално директна офанзива. Шпайдел служи до 1963 година и Хойзингер се пенсионира през април 1964 година Шпайдел умира на 28 ноември 1984 година, като преди този момент е изпратил своя сътрудник на 30 ноември 1982 година Това е ориста на последните двама същински немски генерали, които съумяват да служат правилно и даже да проявят здрав разсъдък към края на войната.
Снимки: Wikipedia
