Да живееш в една от най-размирните точки в Украйна
Без ток и вода, без опция да се изтеглят - хиляди мирни жители не престават да живеят в Донбас.
Соледар - единствено на 18 км. от Бахмут - основният град, от където потеглят би трябвало да се премине по пътя към Лисичанск и Северодонецк. Заради стратегическото си разположение, регионът е подложен на всекидневен обстрел от страна на съветската войска. А следите от войната са на всички места.
Въпреки съвсем негодните за живот условия в града, огромна част от жителите му отхвърлят да се изтеглят. Други - не могат.
" Къде да отида? С какво? Нямам нито къде да отида, нито какво да взема със себе си. Аз съм единственият водопроводчик в региона и най-малко тук съм потребен ", споделя Александър.
" Чака ли ме някой? Къде ме чакат, кажете ми? Не, няма да напусна града си. Не мога да оставя майка си - тя е на 85 години и не може да се изтегля. От два месеца сме без ток и течаща вода. Изоставени сме тук ", споделя Елена.
" Оставаме. Тук сме родени, тук живеем. Отидох да нагледам къщата и градината си - към този момент всичко там е добре. Но по кое време ще свърши всичко това? ", споделя Антонина.
Тези хора преди да са били просто съседи. Сега са доста повече - войната ги е принудила да живеят дружно. В полеви условия готвят, спят и се пробват да си бъдат опора един на различен.
Вижте повече във видеото
Соледар - единствено на 18 км. от Бахмут - основният град, от където потеглят би трябвало да се премине по пътя към Лисичанск и Северодонецк. Заради стратегическото си разположение, регионът е подложен на всекидневен обстрел от страна на съветската войска. А следите от войната са на всички места.
Въпреки съвсем негодните за живот условия в града, огромна част от жителите му отхвърлят да се изтеглят. Други - не могат.
" Къде да отида? С какво? Нямам нито къде да отида, нито какво да взема със себе си. Аз съм единственият водопроводчик в региона и най-малко тук съм потребен ", споделя Александър.
" Чака ли ме някой? Къде ме чакат, кажете ми? Не, няма да напусна града си. Не мога да оставя майка си - тя е на 85 години и не може да се изтегля. От два месеца сме без ток и течаща вода. Изоставени сме тук ", споделя Елена.
" Оставаме. Тук сме родени, тук живеем. Отидох да нагледам къщата и градината си - към този момент всичко там е добре. Но по кое време ще свърши всичко това? ", споделя Антонина.
Тези хора преди да са били просто съседи. Сега са доста повече - войната ги е принудила да живеят дружно. В полеви условия готвят, спят и се пробват да си бъдат опора един на различен.
Вижте повече във видеото
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ




