Без телефони в училище – от добра идея“ до това

Без телефони в учебно заведение – от „ добра концепция “ до „ това ли е най-големият проблем “. Как реагират засегнатите страни – учители, родители и възпитаници?

Министерството на образованието разгласи, че се чака през януари 2026 година да влезе в действие възбраната за използване на мобилни телефони в учебните заведения. Това ще стане с приемането на второ четене на Закона за предучилищното и учебното обучение.

Около 800 учебни заведения са приели възбраната по решение на учебните управления още преди окончателното влизане на закона, съобщи министърът на образованието Красимир Вълчев.
Пред Dariknews.bg учители, ученици и родители дефинираха възбраната като
„ добра концепция “, „ недобре премислена “, „ нужна мярка “, само че споделиха и че мобилните устройства надалеч не са най-големият проблем в просветителната система:

Лора Божинова е в пети клас, учи в ОУ „ Кирил Христов “ – град Стара Загора. От 5-годишна е диагностицирана с диабет вид 1. Тя носи телефон в учебно заведение и го употребява за следене на кръвната захар. Ако е отвън нормата, получава известие на телефона и би трябвало да си постави инсулин или да хапне нещо, с цел да влезе в нужната граница.

„ Знам, че част от учителите си мислят, че когато се постанова да изляза от часа, аз желая да го пропусна или да поиграя на телефона. Истината е, че аз в никакъв случай не бих направила такова нещо. Дори от време на време ме е гняв, когато се постанова да изляза от часа, а ми е забавно. Не желая да си пропущам уроците, а да съм сполучлива и да узнавам повече в час, споделя Лора.

Тя е на мнение, че забраната за телефони в учебно заведение не е добре премислена. „ Мисля, че ще бъде в действителност потребно децата да се отделят от тази виртуална среда, само че телефоните не са измислени просто да играеш игри, а са направени да подкрепят и връзката сред хората. Може денем телефоните да стоят при класната и при нужда децата да могат да се свържат с родител, в случай че се случи нещо непредвидено в учебно заведение “, предлага Лора.
Лора Божинова – ученичка в пети клас в ОУ „ Кирил Христов “ – град Стара Загора / Личен списък
Милена Динева е майка на Лора. Тя сравнява забраната на мобилните устройства в учебно заведение с лекуване на хрема с капки за нос без да се търси причинителят на хремата.

„ Отпушваме краткотрайно носа, само че заболяването няма да изчезне по този метод. Децата ще продължат да бъдат подвластни от устройствата си, само че просто ще прекаляват с тях след учебно заведение и до късно вечерта. Тази възбрана няма да ги направи по-ангажирани към работния развой и да промени тяхната мотивация “.

Тя счита, че самите телефони не са казусът, а тяхното доминиране в живота на децата.

„ Всъщност родителите са дали тези устройства на децата си в доста ранна възраст. Ние значително сме ги създали подвластни, давайки на децата независимост да ги употребяват когато и да е и по всевъзможен метод без контрол и надзор. Проблемът при софтуерното потомство деца е, че те мъчно основават връзки отвън виртуалната среда, а методът това да се промени е като откриват други светове и ползи отвън виртуалните. Вкъщи – повече време в другарство сред деца и родители, повече пътувания, театри, взаимен спорт, действия, които да изместват фокуса от екрана към действителния живот. В учебно заведение – опция за клубове по ползи, повече екипни начинания и планове, олекотяване на стратегиите, с цел да имат повече опция децата да поддържат връзка, практикуват спортове и групови действия. Министерството на образованието би трябвало да прегледа образователните стратегии, да се потърси експертно мнение от други страни и да се работи в посока обосноваване на децата даже и посредством технологиите “.

И прибавя, че когато се прави една промяна, би трябвало да се проучват всички последствия, до които тя би довела.

Милена е уверена, че телефоните би трябвало да останат в учебно заведение и поради потребността на някои деца да имат връзка с родителите си – „ поради здравословни проблеми, банкет на лекарства или прибиране сами на далечни дистанции от вкъщи. Моето дете употребява приложения на телефона си, които разрешават да следим кръвната й захар от разстояние, инсулиновата й помпа също се ръководи от приложение на телефона. На практика тези приложения са животоспасяващи. За нея ще е животозастрашаващо да е без телефон “.

В умозаключение майката пита: „ Как биха гледали на такива деца в учебно заведение, в случай че единствено на тях се разрешава да носят телефоните? Дали няма ненужно да се сътвори напрежение измежду децата? “

Цветан Гугалов е учител по математика на възпитаници от 8 до 12 клас в Национална професионална гимназия по горско стопанство “ Христо Ботев “ – град Велинград. Той е на мнение, че забраната за потребление на телефони в учебно заведение е страхотна инициатива от страна на МОН, което със сигурност ще докара до повишение на успеваемостта на образователния развой. „ Надявам се всички родители да осъзнаят нуждата от тази мярка, която е в интерес на личните им деца “, съобщи той.

„ От 2014 година в нашата гимназия сме създали промени в Правилника за вътрешния ред, в който се не разрешава потреблението на мобилни устройства по време на образователните занятия и всички устройства се слагат в специфична кутия на учителското бюро. За тази смяна получихме цялостна поддръжка от страна на родителите. От тогава досега нашите възпитаници нямат достъп до телефонните си, което допринася за по-добрата им концентрация и по спокойна атмосфера по време на образователния развой “, изясни учителят.

Според Гугалов най-големите проблеми в училище са експанзията и неналичието на дисциплинираност от страна на огромна част от учениците. Това в действителност е подбудено от липсата на образование и развиване на ценностната система в фамилията, което се следи като всеобщо събитие.
Цветан Гугалов – учител по математика в Национална професионална гимназия по горско стопанство “ Христо Ботев “ – гр. Велинград Личен списък
Четвъртокласникът Мариан Джиханов учи в СУ „ Васил Левски “ в град Велинград. Той не върви с телефон в учебно заведение. Ученикът споделя, че „ без телефон е по-добре, тъй като по този начин се разсейваме “. За него по-голям проблем е, че би трябвало да бъде в учебно заведение до 17 ч., „ което е доста уморително “.

Мила Тодорова е майка на ученичка във втори клас в 148 главно учебно заведение „ Професор лекар Любомир Милетич “ в София. Тя е на мнение, че децата не бива да носят мобилни телефони в училище от 1 до 4 клас, но с дребни изключения – когато родителят няма опция да взима детето и то се прибира единствено. Тогава се постанова родителят да има връзка с детето си, с цел да е спокоен, че то се е прибрало живо и крепко.

Но не телефоните са най-големият проблем в образованието, счита майката.

„ На първо място би трябвало да разчистят всички, за които преподавателската активност не е предопределение. В тази система би трябвало да встъпват само хора, които ще обичат децата и ще ги почитат като персони. Отдавна отминаха времената на авторитаризма, само че, за жалост, все още има преподаватели, които искат да дресират, а не да развиват децата ни. На последващо място, само че не по-важност, преподавателите би трябвало да могат да овладяват личните си страсти, да са душевен постоянни, тъй като децата са доста интуитивни. Да няма разделяне, това дете го обичам, а другото не, тъй като сега го има. Да спрат да ползват т. наречения „ национален съд “.

Ели Хаджиева е ученичка в 10 клас в СОУ Св. Св. „ Кирил и Методий “, с. Сатовча. Според нея забраната за телефони в учебно заведение е добра концепция, „ тъй като доста възпитаници се разсейват по време на час. Все отново телефоните могат да бъдат потребни, в случай че се употребяват рационално – да вземем за пример, за учене и търсене на информация. Не мисля обаче, че това е най-важният проблем в образованието. МОН би трябвало по-скоро да се концентрира върху подобряването на образователното наличие и мотивацията на учениците да учат “.
Ели Хаджиева – ученичка в 10 клас в СОУ Св. Св. „ Кирил и Методий “, с. Сатовча / Личен списък
В същото учебно заведение в с. Сатовча преподава на ученици от 5 до 10 клас Силвина Адамова, преподавател по физика и астрономия. В образователното заведение от години има възбрана за потреблението на телефони в час. Имат кутии с кафези, в които се оставят телефоните при започване на часа и се вземат след приключването.

Тя е на друго мнение по въпроса за промените в Закона за предучилищното и учебното обучение, които плануват възбраната на мобилни телефони в учебно заведение.

„ Аз съм скептично настроена към заповедта. Всяка заповед единствено ни обременява с непотребни разпри. Учениците нямат настройка да съблюдават заповеди. Те по всякакъв начин се пробват да заобикалят разпоредбите. Ако желаят да са с телефони, те търсят метод да ни излъжат. Вкарват най-често остарял телефон, или телефон на различен възпитаник. Аз не мога да им греша по джобове и раници, с цел да ги ревизира. Всичко се свежда до тяхната отговорност и настройка да съблюдават правила. Ако те са виновни, нищо не пречи да имат телефони в себе си. Ако не са виновни, ще се превърнем в „ пъдари “ и резултатът ще е неприятен за учителя, непотребни нерви и вменени действия, така и така на всеобщият възпитаник не му пука от наказване. “, счита учителката.

Попитана какъв е най-големият проблем в образованието, Адамова отговори, че съгласно нея е липсата на независимост за дейности на учителя във връзка с оценяване.

„ Лошите оценки се обръщат против него, той е упрекван, че не ги е научил, което не е вярно. Щом има няколко ученика, които се оправят с уроците, значи учителят си е приключил работата, останалите не са стимулирани да учат и учителят не виждам по какъв начин да ги стимулира. Вторият проблем е намесата на родителите в работата на учителите. Позволяват си да дават оценки на учителя, да му държат сметка за забележки, оценки и т. н. Има доста проблеми, само че един от главните е, че учениците не се оставят да повтарят класа, когато не са усвоили нужните познания. Вместо това се търси отговорност от учителя, че не ги е научил “.