Учени установиха кога ще загине Слънчевата система
Без подозрение Слънчевата система в един миг ще престане да съществува. Това е ясно на специалистите, които от години се пробват да открият по кое време ще стартира краят на този свят, което е директно обвързвано с времето, належащо на Слънцето да рухне и да се изключи, споделя DW.
Според изчисленията, направени през 1999 година, планетарната система ще стартира да се разрушава в границите на трилион години. Това е времето, което астрономите дефинират за орбиталните резонанси на Юпитер и Сатурн, с цел да „ разкачат “ Уран, което би означавало началото на края.
В ново изследване, оповестено от научното списание „ The Astronomical Journal “, група астрономи, формирани от Джон Зинк (Калифорнийски университет), Константин Батигин (Калтех) и Фред Адамс (Университет в Мичиган), извърши ново пресмятане и увери, че краят на света ще се случи доста по-рано: Слънчевата система ще престане да съществува „ единствено “ след 100 000 милиона години.
" Разбирането на дълготрайната динамична непоклатимост на Слънчевата система съставлява едно от най-старите занимания в астрофизиката, датиращо от Исак Нютон, който допуска, че взаимните взаимоотношения сред планетите в последна сметка ще доведат до нестабилна система ", изясняват от екипа на учените.
Тройката астрономи твърди, че при изчисленията, осъществени от специалистите през 1999 година, не са взети поради значими фактори, които съгласно тях биха съдействали за по-ранен колапс на Слънчевата система.
Фактор първи: Колапсът на Слънцето
Слънцето е от основно значение за неговото въздействие върху други планети и за това по какъв начин ще се развие краят на този свят. Голямата звезда грее от 5000 милиона години и се чака да го направи още 5000 милиона години.
След като премине през разнообразни етапи, Слънцето още веднъж ще се трансформира в червен колос, който ще унищожи Меркурий, Венера и Земята, до момента в който най-после се трансформира в бяло джудже с по-малко от половината от сегашната си маса, което ще го накара да загуби огромна част от него. на гравитационното си привличане на другите планети, като Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.
Фактор втори: Галактиката
След колапса на Слънцето и откакто то е изгубило гравитационното си привличане, съвсем всички планети в Слънчевата система ще бъдат наречени външни планети, тъй като те ще стартират да уголемяват своите орбити и ще станат по-податливи на въздействието на други звезди до момента в който не престават да се въртят вътре в Млечния път.
" Ако вземем поради загубата на звездна маса и удължаването на орбитите на външните планети, тези срещи ще имат все по-голямо въздействие. С задоволително време някои от тези звездни мухи ще бъдат задоволително близо, с цел да разграничат или дестабилизират звездите. останалите планети ", прибавиха учените.
Когато Слънцето се трансформира в бяло джудже, всички планети ще изгубят своите орбити и ще се трансфорат в странстващи светове в цялата вселена. Следователно, откакто Юпитер напусне орбитата си към това, което е останало от Слънцето, Слънчевата система ще бъде прекъсната.
Според изчисленията, направени през 1999 година, планетарната система ще стартира да се разрушава в границите на трилион години. Това е времето, което астрономите дефинират за орбиталните резонанси на Юпитер и Сатурн, с цел да „ разкачат “ Уран, което би означавало началото на края.
В ново изследване, оповестено от научното списание „ The Astronomical Journal “, група астрономи, формирани от Джон Зинк (Калифорнийски университет), Константин Батигин (Калтех) и Фред Адамс (Университет в Мичиган), извърши ново пресмятане и увери, че краят на света ще се случи доста по-рано: Слънчевата система ще престане да съществува „ единствено “ след 100 000 милиона години.
" Разбирането на дълготрайната динамична непоклатимост на Слънчевата система съставлява едно от най-старите занимания в астрофизиката, датиращо от Исак Нютон, който допуска, че взаимните взаимоотношения сред планетите в последна сметка ще доведат до нестабилна система ", изясняват от екипа на учените.
Тройката астрономи твърди, че при изчисленията, осъществени от специалистите през 1999 година, не са взети поради значими фактори, които съгласно тях биха съдействали за по-ранен колапс на Слънчевата система.
Фактор първи: Колапсът на Слънцето
Слънцето е от основно значение за неговото въздействие върху други планети и за това по какъв начин ще се развие краят на този свят. Голямата звезда грее от 5000 милиона години и се чака да го направи още 5000 милиона години.
След като премине през разнообразни етапи, Слънцето още веднъж ще се трансформира в червен колос, който ще унищожи Меркурий, Венера и Земята, до момента в който най-после се трансформира в бяло джудже с по-малко от половината от сегашната си маса, което ще го накара да загуби огромна част от него. на гравитационното си привличане на другите планети, като Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.
Фактор втори: Галактиката
След колапса на Слънцето и откакто то е изгубило гравитационното си привличане, съвсем всички планети в Слънчевата система ще бъдат наречени външни планети, тъй като те ще стартират да уголемяват своите орбити и ще станат по-податливи на въздействието на други звезди до момента в който не престават да се въртят вътре в Млечния път.
" Ако вземем поради загубата на звездна маса и удължаването на орбитите на външните планети, тези срещи ще имат все по-голямо въздействие. С задоволително време някои от тези звездни мухи ще бъдат задоволително близо, с цел да разграничат или дестабилизират звездите. останалите планети ", прибавиха учените.
Когато Слънцето се трансформира в бяло джудже, всички планети ще изгубят своите орбити и ще се трансфорат в странстващи светове в цялата вселена. Следователно, откакто Юпитер напусне орбитата си към това, което е останало от Слънцето, Слънчевата система ще бъде прекъсната.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ