Разширяването на ЕС към Западните Балкани - Три забележки
Без действителен прогрес в разширението на Европейски Съюз към Западните Балкани или ефикасни решения за справяне с главните проблеми на района, обещанията на Съюза за поддръжка и споделено бъдеще стартират да звънят на кухо. Не е ясно от кое място потегля политиката на разширение, написа European Policy Centre (EPC).
Миналия месец Европейската комисия одобри своя пакет за разширение за 2021 година, включващ ново известие по отношение на разширението, отчети за оценка за всички страни кандидатки и евентуални кандидатки от Западните Балкани (както и за Турция) и цели за промени, които би трябвало да управляват очакванията за Европейски Съюз в интервал напред.
Открояват се три наблюдения:
Тонът е прочут и както постоянно, подкрепящ европейската вероятност на района - само че звучи отклонено от актуалната действителност .
Вярна на своя жанр, Европейска комисия плете похвали и рецензии в обстоен технократичен език, прави рекомендации и обгръща всичко това в добре познатия дискурс за стратегическото значение на разширението за мир, непоклатимост, сигурност и икономическия напредък в Европа. Дотук, толкоз е предсказуемо. И въпреки всичко тази година точно тази поредност е притеснителна, тъй като не съответствува с по-широко развиване.
Този пакет за разширение идва след срещата на върха в Бърдо (6 октомври 2021 г.) в Словения, където водачите на Европейски Съюз се бореха да реализират единодушие по отношение на даването на гаранции на страните от Западните Балкани за бъдещо участие и се пазариха за споменаването на думата " разширение ". Обичайното - въпреки и неразбираемо - говорене за " европейската вероятност " на района и едно позоваване на думата " разширение " в действителност влезе в окончателната декларация, само че при експлицитното изискване, че Съюзът може да " обезпечи личното си развиване и потенциал за консолидиране на членове. " Това, че водачите на Европейски Съюз ще се забият в семантиката, бележи ново дъно за политика, която другояче се разказва като " надеждна " и " стратегическа ". Но това идва като дребна изненада.
Недвусмислената поддръжка, препоръчана през 2003 година от държавите-членки за разширението към Западните Балкани, се изчерпва. Тъй като Франция и Холандия стопираха разширението преди две години и България го блокира в този момент, въздействието на вътрешната политика в държавите-членки в основни моменти върху резултатите се е нараснало през последните десетилетия - а с това и рискът, че столиците на Европейски Съюз могат да скапват целия развой.
Разбира се, политическата поддръжка на Комисията за района има значение. Но за каква цел служи тя, в случай че столиците на Европейски Съюз не изпълнят обещанията си? Колко успокояващо и мотивиращо може да продължи да бъде едно позитивно обръщение, в случай че не е подкрепено с дейности? Колко време преди думите им да стартират да звучат незащитимо лицемерно?
Новата политическа рецесия, назряваща в Северна Македония след неотдавнашната и след безапелационната победа, маркирана от консервативната съпротива на локалните избори през октомври 2021 година, разкрива присъщите опасности на хладния ангажимент на Европейски Съюз към процеса. Продължаването на формалното пускане на договарянията за присъединение със Северна Македония и Албания, които извършиха изискванията, избрани от Комисията, би било основна последваща стъпка за Европейски Съюз да резервира лицето си. Но с цел да се потвърди, че в действителност съблюдава високопарните думи за разширението, спазването на обещания би трябвало да стане табиет за държавите-членки.
Европейски Съюз недвусмислено поддържа еврочленството на Западните Балкани, само че и 2030-а остава мираж
Членството на шестте страни ще е в миналото в бъдещето
Големите проблеми наподобява единствено стават все по-големи, а ефикасни решения липсват.
От 2004 година насам Комисията съвсем непрестанно трансформира и усъвършенства тактиката си за разширение, с цел да помогне на балканските страни да укрепят своите демократични системи и стопански системи. Но макар преимуществото на тези фундаментални области на промяна в методологията на Комисията, резултатите към момента са незадоволителни. Докладите за тази година още веднъж притеглят вниманието към непрекъснатите и съществени проблеми с върховенството на закона, независимостта на правосъдната система, свободата на медиите и битката против проведената престъпност и корупцията в целия район, в това число в водачите Черна гора и Сърбия. Продължава да е мъчно да се съблюдават и поддържат демократичните стандарти в Западните Балкани.
Но политиката на разширение не се бори единствено за превръщането на страните от района в консолидирани демокрации. Отрезвяващите стопански вероятности, необятно публикуваната беднотия и неравноправие и неналичието на благоприятни условия разкриват някои от другите значими способи, по които Западните Балкани се отдалечават от Съюза и неговите държави-членки. Пандемията от COVID-19 утежни нещата, изостряйки социално-икономическите провокации в района. Същото важи и за сложни въпроси като закъсалата нормализиране на връзките сред Белград и Прищина или задънената улица в Босна и Херцеговина, където още веднъж Европейски Съюз няма подготвени или ефикасни решения.
С времето Комисията усвои изкуството да трансформира политическите въпроси в механически примери и до момента това работеше, с цел да продължи процеса. Но кутията с принадлежности и трикове има ограничавания, когато става въпрос за създаване на народна власт и нация или помиряване в раздрани от войни, мултиетнически общества, държавност и двустранни разногласия и даже основаването на функциониращи пазарни стопански системи. Колкото повече тези трънливи въпроси получават значение и стартират да обуславят напредъка в цялостния развой на разширение, толкоз по-очевиден става дефицитът на отговори.
Ясно е, че промяната не е единствено въпрос на наставление на Европейски Съюз. Също по този начин разчита на политическа воля и използване в Западните Балкани - и двете към момента липсват в множеството страни. Как да се ангажираме с автократично мислещите водачи в района, които нямат огромен интерес от поощряване на положителното ръководство и добросъседските връзки, е същинска алтернатива. Но безредният ангажимент на Европейски Съюз към разширението и неговата строга обязаност с условия, които постоянно се подчиняват на капризите на вътрешната политика в неговите държави-членки, е малко евентуално да оказват помощ за реализиране на конвергенция. Вместо това те подтикват страните от Западните Балкани да търсят прагматични други възможности в районни обединения и с други сили.
Изпълнението на изискванията за участие остава отговорност на страните от Западните Балкани. Въпреки това, един механически развой - колкото и непоколебим да е - в никакъв случай няма да е задоволителен за довеждане докрай без мощна политическа увереност, непоклатима визия за взаимно бъдеще и доста по-щедра поддръжка от Европейски Съюз. Може би е време държавите-членки да слязат от оградата и да изберат страна, която и да е тя?
Балканските цели на Съединени американски щати: Западните Балкани в Европейски Съюз и отпор на съветското и китайско въздействие
Габриел Ескобар: Не можем да позволим на Русия и Китай да съумеят
Възприятието и отношението на Европейски Съюз към Западните Балкани отразява поляризиращата дихотомия сред " ние " и " те ", което е в несъгласие с заявеното желание за създаване на общо европейско бъдеще.
Реторично Европейски Съюз признава, че споделя същия континент, история, ползи и полезности със Западните Балкани и че районът може да ускори ролята на Съюза в света. Въпреки това, Европейски Съюз към момента се отнася и третира тези страни като новобранци, да вземем за пример, когато реши да ги остави отвън настоящата Конференция за бъдещето на Европа. Европейски Съюз също по този начин ги прави оценка сериозно въз основа на сензитивните им разлики със Съюза, множеството от които по-късно се експлоатират от политически бизнесмени в държавите-членки за поощряване на безпокойството и недоверието на хората към района и разширението. " Нашата " обща основа, общият интерес и общата орис по-късно са засенчени от предразсъдъците по отношение на риска, който съставляват за Съюза от " техните " проблеми.
Няма подозрение, че Западните Балкани към момента би трябвало да настигнат Европейски Съюз в доста области. В някои връзки самите държави-членки надали са ослепителен образец. Въпросът не е дали Европейски Съюз би трябвало да разпознава и поддържа района в превъзмогването на минусите - той би трябвало безусловно да го направи. Но би трябвало да се има поради обстоятелството, че нищо не сплотява групата, както фокусирането върху това какъв брой зле е другата страна.
Човешкият разум е изтънчено надъхан към групова принадлежност и групова разлика, тъй като еволюцията ни научи, че имаме потребност от групи, с цел да оцелеем. След като другите бъдат класифицирани като " те ", автоматизираният отговор е да се възприемат външните групи като съперници и да се третират със песимизъм, даже неприязън, без да са нужни никакви основателни аргументи за това. Нещо повече, това делене може да накара членовете на групата да избират резултати, които са по-лоши за всички, стига да максимизират възприеманите преимущества на своята група над останалите.
Фокусът на Европейски Съюз върху " техните " проблеми улесни ли осъществяването на критериите за участие в Западните Балкани или оказа помощ на Съюза да се оправи със личните си сходни провокации? Миналите спирания и забавяния в процеса бяха ли добре за всички? Ако отговорът е не, тогава " за многообразие " може би Европейски Съюз би трябвало да се опита да се откаже от подходи, които основават поляризация и да откри нови способи за справяне с района като " ние ". Може би тогава Западните Балкани ще бъдат по-мотивирани да се реформират, тъкмо както ще срещнат по-положителен банкет в столиците на държавите-членки.
В Британия пред Politico: Балканите са на прага на спор
Русия съзнателно тества решителността и качествата на НАТО и Европейски Съюз, които би трябвало да отстояват стабилността на Балканите
Миналия месец Европейската комисия одобри своя пакет за разширение за 2021 година, включващ ново известие по отношение на разширението, отчети за оценка за всички страни кандидатки и евентуални кандидатки от Западните Балкани (както и за Турция) и цели за промени, които би трябвало да управляват очакванията за Европейски Съюз в интервал напред.
Открояват се три наблюдения:
Тонът е прочут и както постоянно, подкрепящ европейската вероятност на района - само че звучи отклонено от актуалната действителност .
Вярна на своя жанр, Европейска комисия плете похвали и рецензии в обстоен технократичен език, прави рекомендации и обгръща всичко това в добре познатия дискурс за стратегическото значение на разширението за мир, непоклатимост, сигурност и икономическия напредък в Европа. Дотук, толкоз е предсказуемо. И въпреки всичко тази година точно тази поредност е притеснителна, тъй като не съответствува с по-широко развиване.
Този пакет за разширение идва след срещата на върха в Бърдо (6 октомври 2021 г.) в Словения, където водачите на Европейски Съюз се бореха да реализират единодушие по отношение на даването на гаранции на страните от Западните Балкани за бъдещо участие и се пазариха за споменаването на думата " разширение ". Обичайното - въпреки и неразбираемо - говорене за " европейската вероятност " на района и едно позоваване на думата " разширение " в действителност влезе в окончателната декларация, само че при експлицитното изискване, че Съюзът може да " обезпечи личното си развиване и потенциал за консолидиране на членове. " Това, че водачите на Европейски Съюз ще се забият в семантиката, бележи ново дъно за политика, която другояче се разказва като " надеждна " и " стратегическа ". Но това идва като дребна изненада.
Недвусмислената поддръжка, препоръчана през 2003 година от държавите-членки за разширението към Западните Балкани, се изчерпва. Тъй като Франция и Холандия стопираха разширението преди две години и България го блокира в този момент, въздействието на вътрешната политика в държавите-членки в основни моменти върху резултатите се е нараснало през последните десетилетия - а с това и рискът, че столиците на Европейски Съюз могат да скапват целия развой.
Разбира се, политическата поддръжка на Комисията за района има значение. Но за каква цел служи тя, в случай че столиците на Европейски Съюз не изпълнят обещанията си? Колко успокояващо и мотивиращо може да продължи да бъде едно позитивно обръщение, в случай че не е подкрепено с дейности? Колко време преди думите им да стартират да звучат незащитимо лицемерно?
Новата политическа рецесия, назряваща в Северна Македония след неотдавнашната и след безапелационната победа, маркирана от консервативната съпротива на локалните избори през октомври 2021 година, разкрива присъщите опасности на хладния ангажимент на Европейски Съюз към процеса. Продължаването на формалното пускане на договарянията за присъединение със Северна Македония и Албания, които извършиха изискванията, избрани от Комисията, би било основна последваща стъпка за Европейски Съюз да резервира лицето си. Но с цел да се потвърди, че в действителност съблюдава високопарните думи за разширението, спазването на обещания би трябвало да стане табиет за държавите-членки.
Европейски Съюз недвусмислено поддържа еврочленството на Западните Балкани, само че и 2030-а остава мираж
Членството на шестте страни ще е в миналото в бъдещето
Големите проблеми наподобява единствено стават все по-големи, а ефикасни решения липсват.
От 2004 година насам Комисията съвсем непрестанно трансформира и усъвършенства тактиката си за разширение, с цел да помогне на балканските страни да укрепят своите демократични системи и стопански системи. Но макар преимуществото на тези фундаментални области на промяна в методологията на Комисията, резултатите към момента са незадоволителни. Докладите за тази година още веднъж притеглят вниманието към непрекъснатите и съществени проблеми с върховенството на закона, независимостта на правосъдната система, свободата на медиите и битката против проведената престъпност и корупцията в целия район, в това число в водачите Черна гора и Сърбия. Продължава да е мъчно да се съблюдават и поддържат демократичните стандарти в Западните Балкани.
Но политиката на разширение не се бори единствено за превръщането на страните от района в консолидирани демокрации. Отрезвяващите стопански вероятности, необятно публикуваната беднотия и неравноправие и неналичието на благоприятни условия разкриват някои от другите значими способи, по които Западните Балкани се отдалечават от Съюза и неговите държави-членки. Пандемията от COVID-19 утежни нещата, изостряйки социално-икономическите провокации в района. Същото важи и за сложни въпроси като закъсалата нормализиране на връзките сред Белград и Прищина или задънената улица в Босна и Херцеговина, където още веднъж Европейски Съюз няма подготвени или ефикасни решения.
С времето Комисията усвои изкуството да трансформира политическите въпроси в механически примери и до момента това работеше, с цел да продължи процеса. Но кутията с принадлежности и трикове има ограничавания, когато става въпрос за създаване на народна власт и нация или помиряване в раздрани от войни, мултиетнически общества, държавност и двустранни разногласия и даже основаването на функциониращи пазарни стопански системи. Колкото повече тези трънливи въпроси получават значение и стартират да обуславят напредъка в цялостния развой на разширение, толкоз по-очевиден става дефицитът на отговори.
Ясно е, че промяната не е единствено въпрос на наставление на Европейски Съюз. Също по този начин разчита на политическа воля и използване в Западните Балкани - и двете към момента липсват в множеството страни. Как да се ангажираме с автократично мислещите водачи в района, които нямат огромен интерес от поощряване на положителното ръководство и добросъседските връзки, е същинска алтернатива. Но безредният ангажимент на Европейски Съюз към разширението и неговата строга обязаност с условия, които постоянно се подчиняват на капризите на вътрешната политика в неговите държави-членки, е малко евентуално да оказват помощ за реализиране на конвергенция. Вместо това те подтикват страните от Западните Балкани да търсят прагматични други възможности в районни обединения и с други сили.
Изпълнението на изискванията за участие остава отговорност на страните от Западните Балкани. Въпреки това, един механически развой - колкото и непоколебим да е - в никакъв случай няма да е задоволителен за довеждане докрай без мощна политическа увереност, непоклатима визия за взаимно бъдеще и доста по-щедра поддръжка от Европейски Съюз. Може би е време държавите-членки да слязат от оградата и да изберат страна, която и да е тя?
Балканските цели на Съединени американски щати: Западните Балкани в Европейски Съюз и отпор на съветското и китайско въздействие
Габриел Ескобар: Не можем да позволим на Русия и Китай да съумеят
Възприятието и отношението на Европейски Съюз към Западните Балкани отразява поляризиращата дихотомия сред " ние " и " те ", което е в несъгласие с заявеното желание за създаване на общо европейско бъдеще.
Реторично Европейски Съюз признава, че споделя същия континент, история, ползи и полезности със Западните Балкани и че районът може да ускори ролята на Съюза в света. Въпреки това, Европейски Съюз към момента се отнася и третира тези страни като новобранци, да вземем за пример, когато реши да ги остави отвън настоящата Конференция за бъдещето на Европа. Европейски Съюз също по този начин ги прави оценка сериозно въз основа на сензитивните им разлики със Съюза, множеството от които по-късно се експлоатират от политически бизнесмени в държавите-членки за поощряване на безпокойството и недоверието на хората към района и разширението. " Нашата " обща основа, общият интерес и общата орис по-късно са засенчени от предразсъдъците по отношение на риска, който съставляват за Съюза от " техните " проблеми.
Няма подозрение, че Западните Балкани към момента би трябвало да настигнат Европейски Съюз в доста области. В някои връзки самите държави-членки надали са ослепителен образец. Въпросът не е дали Европейски Съюз би трябвало да разпознава и поддържа района в превъзмогването на минусите - той би трябвало безусловно да го направи. Но би трябвало да се има поради обстоятелството, че нищо не сплотява групата, както фокусирането върху това какъв брой зле е другата страна.
Човешкият разум е изтънчено надъхан към групова принадлежност и групова разлика, тъй като еволюцията ни научи, че имаме потребност от групи, с цел да оцелеем. След като другите бъдат класифицирани като " те ", автоматизираният отговор е да се възприемат външните групи като съперници и да се третират със песимизъм, даже неприязън, без да са нужни никакви основателни аргументи за това. Нещо повече, това делене може да накара членовете на групата да избират резултати, които са по-лоши за всички, стига да максимизират възприеманите преимущества на своята група над останалите.
Фокусът на Европейски Съюз върху " техните " проблеми улесни ли осъществяването на критериите за участие в Западните Балкани или оказа помощ на Съюза да се оправи със личните си сходни провокации? Миналите спирания и забавяния в процеса бяха ли добре за всички? Ако отговорът е не, тогава " за многообразие " може би Европейски Съюз би трябвало да се опита да се откаже от подходи, които основават поляризация и да откри нови способи за справяне с района като " ние ". Може би тогава Западните Балкани ще бъдат по-мотивирани да се реформират, тъкмо както ще срещнат по-положителен банкет в столиците на държавите-членки.
В Британия пред Politico: Балканите са на прага на спор
Русия съзнателно тества решителността и качествата на НАТО и Европейски Съюз, които би трябвало да отстояват стабилността на Балканите
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ