Заместник-министър Събев: Без работна ръка не може да има българско земеделие
Без работна ръка не може да има българско произвеждане и земеделие. Това съобщи заместник-министърът на земеделието Георги Събев на полемика, инициирана от него и отдадена на работната мощ в селското стопанство, като фактор за триумфа на бранша, в която участваха представители на работодателски и синдикални организации, бизнеса и научната общественост. „ Има три съществени индустриални фактора, единият е природата в това число почви, води и живите организми като растения и животни, другият е аграрният капитал и третият е човешкият капитал. Това което липсва е повсеместен метод за развиването на работната ръка ", акцентира той.
„ Един от главните проблеми в бранша е обезлюдяването на селските региони, в които се реализират огромна част от индустриалните процеси в земеделието. Тенденцията за това е национална и основава проблем и за националната сигурност ", уточни аграрният заместник-министър. По думите му би трябвало да се подхващат дейности за трайна смяна, която да обърне тази отрицателна посока и да подкрепи запазването на живеещите в селските райони. Това ще обезпечи работната мощ, нужна за развиването на земеделието. Независимо, че през последните години механизацията, автоматизация, технологизация и цифровизация оказват помощ за по-доброто потребление на естествените запаси човешкият фактор няма по какъв начин да изчезне от индустриалния развой.
За интервала 2016-2021 година в целия Европейски съюз е налице наклонност за понижаване на инвестиции труд в земеделието със 17%, а спадът при заетите е от 9 милиона на 7,9 милиона работни единици. Това води до понижаване с близо 35% на инвестиции труд в бранша. По данни на Национален статистически институт през 2021 година заетите в бранш селско, горско и рибно стопанство са 193 хиляди души, като по отношение на 2016 година има намаляване с 5%. „ Има разнообразни аргументи, които демотивират младите да се ангажират в бранша, като ниското ниво на земеделските приходи, ограничавания достъп до заеми, неприемливи механически и други условия на труд, както и не положителните условия за живот в селските региони " разяснява Георги Събев. През 2016 година междинната заплата на заетите в бранша е представлявала близо 78% от междинната работна за страната, а през 2021 година тя е 70% от междинната заплата. „ Друг проблем е недекларираният приход ", изясни заместник-министърът. По думите му има и случаи при които производителите са принудени да не заявяват работещите, заради отвращение от тяхна страна да влизат в трудови взаимоотношения, което съставлява и сива стопанска система. Има проблем и с така наречен „ женска беднотия " в бранша, която се дължи на това, че за съпругите на земеделските производители, които в главната си част са мъже, не се внасят осигуровки, макар че и те вземат участие в производството. С това биват обричани на минимални пенсии или приходи. „ Това е общоевропейски проблем, който дефинира десетки хиляди на беднотия в селските региони у нас. Трябва да се търсят положителни практики за справяне и с този проблем " съобщи Събев.
Аграрният заместник-министър смята още, че има и необработен капацитет в просветителната инфраструктура. „ Съществуват 120 учебни заведения, държавни и общински, които приготвят фрагменти в секторите свързани със селското, горското, рибното стопанство и храните. Не всички учащи се остават и се развиват в бранша ", изясни той. И посочи, че с трендовете в народен и международен мащаб на цифровизация и машинизация, ще са нужни и нови умения за сполучлива реализация.
„ Пазарът на работната ръка е доста динамичен, на който не могат да се постановат ограничавания, само че имам вяра, че би трябвало да приказваме намерено, да представяме положителните практики и да набележим провокациите ", сподели земеделският заместник-министър. Той уточни още, че се надява това да е първата среща, която да сложи началото на регулярни диалози, в които да се приказва намерено и да бъде образувана единна визия по какъв начин може да се усъвършенства пазарът на работна мощ.
Представители на синдикатите показаха, че главен проблем за неналичието на фрагменти е ниското възнаграждение и несигурността при заетостта, която предлага секторът. Според тях може да се намерения за обвързване на фермерските дотации с възнагражденията на служащите.
От сектора подчертаваха на образованието, като значим фактор за човешкия капитал в бранша. Според тях е добре да се мисли в посока по-тясно съдействие сред бизнеса и профилираните учебни заведения и университети, стажантски стратегии и повече практическо образование.
Въпросът за смяна на категорията труд в селското стопанство бе подложен от представители на бизнеса. Те смятат, че това ще насърчи хората да избират работа в бранша. Позицията им е, че в случай че не се вземат незабавни ограничения за превъзмогване и сформиране на прецизен проект за превъзмогване на проблемите с работната ръка в средносрочен проект ще има съществено отрицателно въздействие на цялостното развиване на земеделието у нас.
Експерти от Министерството на труда и обществената политика обявиха подготвеност за съдействие и поддръжка превъзмогването на компликациите с работната ръка. Декларираха, че са разполагаем за разговор и подпомагане в намирането на решения.
В рамките на срещата бе показана така наречен обществена конвенционалност, която ще се регистрира при използването на Общата селскостопанска политика (ОСП) за интервала 2023-2027 година Тя планува най-късно от 1 януари 2025 година земеделските стопани и другите получатели на директни заплащания да подлежат на административно наказване, в случай че не съблюдават избрани условия, свързани с трудовата претовареност, здравословните и безвредни условия на труд. Предвижда се Националната работа за препоръки в земеделието да съветва стопаните за разпоредбите, които следва да се съблюдават по отношение на новото законодателство на Европейски Съюз.
Седемнадесет организации, измежду които представители на зърнопроизводители, свиневъди, розопроизводители, птицевъди, тютюнопроизводители, пчелари и работодателски организации, подписаха съглашение за съдействие за намиране на решения и обмяна на опит в основаване на по-атрактивни условия за труд и почтено възнаграждение в региона на селското стопанство чрез обществен и институционален разговор.
„ Един от главните проблеми в бранша е обезлюдяването на селските региони, в които се реализират огромна част от индустриалните процеси в земеделието. Тенденцията за това е национална и основава проблем и за националната сигурност ", уточни аграрният заместник-министър. По думите му би трябвало да се подхващат дейности за трайна смяна, която да обърне тази отрицателна посока и да подкрепи запазването на живеещите в селските райони. Това ще обезпечи работната мощ, нужна за развиването на земеделието. Независимо, че през последните години механизацията, автоматизация, технологизация и цифровизация оказват помощ за по-доброто потребление на естествените запаси човешкият фактор няма по какъв начин да изчезне от индустриалния развой.
За интервала 2016-2021 година в целия Европейски съюз е налице наклонност за понижаване на инвестиции труд в земеделието със 17%, а спадът при заетите е от 9 милиона на 7,9 милиона работни единици. Това води до понижаване с близо 35% на инвестиции труд в бранша. По данни на Национален статистически институт през 2021 година заетите в бранш селско, горско и рибно стопанство са 193 хиляди души, като по отношение на 2016 година има намаляване с 5%. „ Има разнообразни аргументи, които демотивират младите да се ангажират в бранша, като ниското ниво на земеделските приходи, ограничавания достъп до заеми, неприемливи механически и други условия на труд, както и не положителните условия за живот в селските региони " разяснява Георги Събев. През 2016 година междинната заплата на заетите в бранша е представлявала близо 78% от междинната работна за страната, а през 2021 година тя е 70% от междинната заплата. „ Друг проблем е недекларираният приход ", изясни заместник-министърът. По думите му има и случаи при които производителите са принудени да не заявяват работещите, заради отвращение от тяхна страна да влизат в трудови взаимоотношения, което съставлява и сива стопанска система. Има проблем и с така наречен „ женска беднотия " в бранша, която се дължи на това, че за съпругите на земеделските производители, които в главната си част са мъже, не се внасят осигуровки, макар че и те вземат участие в производството. С това биват обричани на минимални пенсии или приходи. „ Това е общоевропейски проблем, който дефинира десетки хиляди на беднотия в селските региони у нас. Трябва да се търсят положителни практики за справяне и с този проблем " съобщи Събев.
Аграрният заместник-министър смята още, че има и необработен капацитет в просветителната инфраструктура. „ Съществуват 120 учебни заведения, държавни и общински, които приготвят фрагменти в секторите свързани със селското, горското, рибното стопанство и храните. Не всички учащи се остават и се развиват в бранша ", изясни той. И посочи, че с трендовете в народен и международен мащаб на цифровизация и машинизация, ще са нужни и нови умения за сполучлива реализация.
„ Пазарът на работната ръка е доста динамичен, на който не могат да се постановат ограничавания, само че имам вяра, че би трябвало да приказваме намерено, да представяме положителните практики и да набележим провокациите ", сподели земеделският заместник-министър. Той уточни още, че се надява това да е първата среща, която да сложи началото на регулярни диалози, в които да се приказва намерено и да бъде образувана единна визия по какъв начин може да се усъвършенства пазарът на работна мощ.
Представители на синдикатите показаха, че главен проблем за неналичието на фрагменти е ниското възнаграждение и несигурността при заетостта, която предлага секторът. Според тях може да се намерения за обвързване на фермерските дотации с възнагражденията на служащите.
От сектора подчертаваха на образованието, като значим фактор за човешкия капитал в бранша. Според тях е добре да се мисли в посока по-тясно съдействие сред бизнеса и профилираните учебни заведения и университети, стажантски стратегии и повече практическо образование.
Въпросът за смяна на категорията труд в селското стопанство бе подложен от представители на бизнеса. Те смятат, че това ще насърчи хората да избират работа в бранша. Позицията им е, че в случай че не се вземат незабавни ограничения за превъзмогване и сформиране на прецизен проект за превъзмогване на проблемите с работната ръка в средносрочен проект ще има съществено отрицателно въздействие на цялостното развиване на земеделието у нас.
Експерти от Министерството на труда и обществената политика обявиха подготвеност за съдействие и поддръжка превъзмогването на компликациите с работната ръка. Декларираха, че са разполагаем за разговор и подпомагане в намирането на решения.
В рамките на срещата бе показана така наречен обществена конвенционалност, която ще се регистрира при използването на Общата селскостопанска политика (ОСП) за интервала 2023-2027 година Тя планува най-късно от 1 януари 2025 година земеделските стопани и другите получатели на директни заплащания да подлежат на административно наказване, в случай че не съблюдават избрани условия, свързани с трудовата претовареност, здравословните и безвредни условия на труд. Предвижда се Националната работа за препоръки в земеделието да съветва стопаните за разпоредбите, които следва да се съблюдават по отношение на новото законодателство на Европейски Съюз.
Седемнадесет организации, измежду които представители на зърнопроизводители, свиневъди, розопроизводители, птицевъди, тютюнопроизводители, пчелари и работодателски организации, подписаха съглашение за съдействие за намиране на решения и обмяна на опит в основаване на по-атрактивни условия за труд и почтено възнаграждение в региона на селското стопанство чрез обществен и институционален разговор.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ