Испанският печат: България влезе в еврозоната на фона на криза и скептицизъм
Без признат бюджет и с държавно управление в оставка България стана 21-вата страна членка на еврозоната от 1 януари, отбелязва авторитетното испанско издание La Vanguardia. Според вестника това бележи завършването на европейската интеграция на страната съвсем две десетилетия след присъединението ѝ към Европейски съюз.
Изданието акцентира, че значимата стъпка идва на фона на политическа рецесия и мощен публичен песимизъм към единната валута. По данни на последния „ Евробарометър “ 49% от българите се опълчват на въвеждането на еврото, главно поради опасения от внезапно повишаване. България е посочена като една от най-бедните страни в Европейски Съюз, със междинна заплата към 1300 евро.
„ La Vanguardia “ напомня, че присъединението става по-малко от месец след оставката на консервативния министър председател Росен Желязков и неговото съдружно държавно управление при започване на декември, след всеобщи митинги против корупцията и бюджета за 2026 година – първият, направен в евро. Предстоящите парламентарни избори напролет ще бъдат осмите за последните пет години, което в допълнение ускорява чувството за неустойчивост.
Страната публично е в „ чакалнята “ за еврото от 2020 година след присъединението към ERM II и получи дефинитивна зелена светлина от Брюксел това лято, откакто инфлацията беше сведена до 2,7%. Обменният курс беше закрепен на 1,95 лв. за евро. До 31 януари и двете валути ще бъдат в обращение, а от 1 февруари еврото става само законно платежно средство.
На фона на публичното напрежение държавното управление в оставка разгласи, че ще постанова наказания на търговци при „ голословни нараствания на цените “. Според президента на Европейска централна банкаКристин Лагард, при предходни разширявания на еврозоната повишаването е било приблизително сред 0,2% и 0,4%. В Хърватия – последната включила се страна през 2023 година – резултатът е достигнал 0,4%, само че бързо е отшумял, увери тя при неотдавнашно посещаване в София.
Изданието акцентира, че значимата стъпка идва на фона на политическа рецесия и мощен публичен песимизъм към единната валута. По данни на последния „ Евробарометър “ 49% от българите се опълчват на въвеждането на еврото, главно поради опасения от внезапно повишаване. България е посочена като една от най-бедните страни в Европейски Съюз, със междинна заплата към 1300 евро.
„ La Vanguardia “ напомня, че присъединението става по-малко от месец след оставката на консервативния министър председател Росен Желязков и неговото съдружно държавно управление при започване на декември, след всеобщи митинги против корупцията и бюджета за 2026 година – първият, направен в евро. Предстоящите парламентарни избори напролет ще бъдат осмите за последните пет години, което в допълнение ускорява чувството за неустойчивост.
Страната публично е в „ чакалнята “ за еврото от 2020 година след присъединението към ERM II и получи дефинитивна зелена светлина от Брюксел това лято, откакто инфлацията беше сведена до 2,7%. Обменният курс беше закрепен на 1,95 лв. за евро. До 31 януари и двете валути ще бъдат в обращение, а от 1 февруари еврото става само законно платежно средство.
На фона на публичното напрежение държавното управление в оставка разгласи, че ще постанова наказания на търговци при „ голословни нараствания на цените “. Според президента на Европейска централна банкаКристин Лагард, при предходни разширявания на еврозоната повишаването е било приблизително сред 0,2% и 0,4%. В Хърватия – последната включила се страна през 2023 година – резултатът е достигнал 0,4%, само че бързо е отшумял, увери тя при неотдавнашно посещаване в София.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ