Жестоката съдба на Петър от село Драгомир: Ям, когато има! С...
Без покрив. Без облекла. Без медикаменти. Без пари. Почти гол и необут. Почти пропуснат. Макар изразът „ под намерено небе “ да се свързва с романтика, за Петър от пловдивското село Драгомир това не се свързва с нищо друго, с изключение на с същински призрачен сън.
Пожар след късо съединяване унищожи къщата му на 24 май тази година. Пламъците тръгнали от единствената работеща тогава движимост - ледник. Обикновен ден, в който Петър се разсънва на спонтанното легло под стълбището на къщата, което само оживяло след огнената буря. Няколко часа по-късно получава позвъняване, че домът му гори. За повторно. Преди години къщата още веднъж е опожарена. Ако тогава е съумял с доста тъга и старания да стъпи на краката си, то този път Петър е оставен на произвола на ориста. Самият той показа, че може да не яде и с дни, стига да има самун за децата, които отглежда с половинката си от прилежащо село, както и да е цялостна купата на кучето, което сега е единствената му компания.
Петър се бори самичък с кошмара, като един Дон Кихот с вятърни мелници, само че не търси своята Дулсинея, а естествен метод на живот. Събира греди, търси дъски и пирони, с цел да може с двете си ръце да скове най-малко една барака с нещо, което за него към този момент е разкош – покрив над главата. Лятото ще го преживея по този начин, навън, само че идва зима, споделя Петър. Той не моли за пари, а за малко човечност и помощ.
Всеки, който желае да го открие и да му спомага да излезе от кошмарната обстановка, в която се намира, може да го направи на тел. 0879026992.
Вижте повече за жестоката орис на Петър във видеото на оператора Мирослав Димов.
Пожар след късо съединяване унищожи къщата му на 24 май тази година. Пламъците тръгнали от единствената работеща тогава движимост - ледник. Обикновен ден, в който Петър се разсънва на спонтанното легло под стълбището на къщата, което само оживяло след огнената буря. Няколко часа по-късно получава позвъняване, че домът му гори. За повторно. Преди години къщата още веднъж е опожарена. Ако тогава е съумял с доста тъга и старания да стъпи на краката си, то този път Петър е оставен на произвола на ориста. Самият той показа, че може да не яде и с дни, стига да има самун за децата, които отглежда с половинката си от прилежащо село, както и да е цялостна купата на кучето, което сега е единствената му компания.
Петър се бори самичък с кошмара, като един Дон Кихот с вятърни мелници, само че не търси своята Дулсинея, а естествен метод на живот. Събира греди, търси дъски и пирони, с цел да може с двете си ръце да скове най-малко една барака с нещо, което за него към този момент е разкош – покрив над главата. Лятото ще го преживея по този начин, навън, само че идва зима, споделя Петър. Той не моли за пари, а за малко човечност и помощ.
Всеки, който желае да го открие и да му спомага да излезе от кошмарната обстановка, в която се намира, може да го направи на тел. 0879026992.
Вижте повече за жестоката орис на Петър във видеото на оператора Мирослав Димов.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ




