След 75% изгаряния: Историята на младия герой от пожара в Сакар
Без пожарни коли: 50 доброволци се борили с 4 пожара в планината
Вярата и мощната воля помогнаха на 20-годишния Светослав Димитров да се пребори за живота си след тежките изгаряния, които получи при гасенето на пожар в Сакар планина. Младият мъж описа своята история в предаването „ На Фокус " по NOVA, споделяйки претърпяното от мига на случая до през днешния ден.
„ Вярата ме държеше да не се откажа. Имаше миг, в който желаех всичко да свърши. Това беше, когато се разсъниха в болничното заведение. Нямах предпочитание за безусловно нищо ", показа Светослав.
Трагедията се разиграва, до момента в който младежът, дружно с други поданици на селото, взе участие непринудено в битката с огнената буря. В продължение на два дни над 50 души от селото се борили с четири разнообразни пожара, разчитайки единствено на четири водоноски и без поддръжка от пожарни коли.
„ От нашето село всички поданици помагаха в гасенето. Два дни се борихме да потушим огъня. В селото не бяха пристигнали пожарни коли, имаше четири водоноски, с които хората поливаха животните. Бяхме към 50 души против 3-4 пожара ", изяснява Светослав.
Последното, което младият мъж си спомня от случая, е по какъв начин се намира върху цистерна и полива с вода, когато огънят ненадейно го обгръща. Той съумява да изпълзи от огъня, само че получава 75% изгаряния по тялото и е настанен в Университетската болница „ Свети Георги " в Пловдив в сериозно положение.
Надеждата за възобновяване
По време на дългото лекуване, Светослав споделя, че лекарите не му разрешавали да чете писмата от децата от футболния тим в Свиленград, където работи като треньор, с цел да не се утежни психическото му положение.
„ Всеки ден чаках да схвана, че тези хора ме чакат и че би трябвало да се боря за тях. Не желаех да идват, с цел да не ме виждат в това положение. Целият бях бинтован като мумия ", споделя младият треньор.
Предстоят му още няколко интервенции – на ръката и на врата. Светослав споделя, че ранната загуба на татко си го е научила да се бори самичък, а след случая вярата му се е засилила още повече.
„ Много млад изгубих татко си, знаех, че би трябвало да се боря самичък. След случая вярата ми се ускори още повече. Като се разсъниха в болничното заведение си спомнях обстановки, които не са се случили ", споделя Светослав.
Въпреки претърпяната контузия, младежът не се отхвърля от фантазиите си. Той споделя, че най-голямото му предпочитание е някой ден да стане треньор на „ Левски ". „ Няма нищо невероятно в този живот ", приключва с оптимизъм Светослав.
Вярата и мощната воля помогнаха на 20-годишния Светослав Димитров да се пребори за живота си след тежките изгаряния, които получи при гасенето на пожар в Сакар планина. Младият мъж описа своята история в предаването „ На Фокус " по NOVA, споделяйки претърпяното от мига на случая до през днешния ден.
„ Вярата ме държеше да не се откажа. Имаше миг, в който желаех всичко да свърши. Това беше, когато се разсъниха в болничното заведение. Нямах предпочитание за безусловно нищо ", показа Светослав.
Трагедията се разиграва, до момента в който младежът, дружно с други поданици на селото, взе участие непринудено в битката с огнената буря. В продължение на два дни над 50 души от селото се борили с четири разнообразни пожара, разчитайки единствено на четири водоноски и без поддръжка от пожарни коли.
„ От нашето село всички поданици помагаха в гасенето. Два дни се борихме да потушим огъня. В селото не бяха пристигнали пожарни коли, имаше четири водоноски, с които хората поливаха животните. Бяхме към 50 души против 3-4 пожара ", изяснява Светослав.
Последното, което младият мъж си спомня от случая, е по какъв начин се намира върху цистерна и полива с вода, когато огънят ненадейно го обгръща. Той съумява да изпълзи от огъня, само че получава 75% изгаряния по тялото и е настанен в Университетската болница „ Свети Георги " в Пловдив в сериозно положение.
Надеждата за възобновяване
По време на дългото лекуване, Светослав споделя, че лекарите не му разрешавали да чете писмата от децата от футболния тим в Свиленград, където работи като треньор, с цел да не се утежни психическото му положение.
„ Всеки ден чаках да схвана, че тези хора ме чакат и че би трябвало да се боря за тях. Не желаех да идват, с цел да не ме виждат в това положение. Целият бях бинтован като мумия ", споделя младият треньор.
Предстоят му още няколко интервенции – на ръката и на врата. Светослав споделя, че ранната загуба на татко си го е научила да се бори самичък, а след случая вярата му се е засилила още повече.
„ Много млад изгубих татко си, знаех, че би трябвало да се боря самичък. След случая вярата ми се ускори още повече. Като се разсъниха в болничното заведение си спомнях обстановки, които не са се случили ", споделя Светослав.
Въпреки претърпяната контузия, младежът не се отхвърля от фантазиите си. Той споделя, че най-голямото му предпочитание е някой ден да стане треньор на „ Левски ". „ Няма нищо невероятно в този живот ", приключва с оптимизъм Светослав.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ