Денков и премиерът на Румъния оптимисти, че ще влезем в Шенген, но мислят и алтернативи
Без пътища и енергийна съгласуваност Европа се оказва подвластна от външни фактори
Убеждение, че през декември България и Румъния ще бъдат позволени да влязат в Шенген и ветото на Австрия (за двете държави) и на Нидерландия (за България) ще отпаднат, показаха министър председателите Николай Денков и Марчел Чолаку. Двамата бяха подкрепени и от министър-председателя на Гърция Кириакос Мицотакис.
Тримата министър-председатели се видяха в резиденцията Евксиноград до Варна на среща за активизиране на тристранните инфраструктурни планове.
„ Убеден съм, че Австрия и Нидерландия имат изгода от влизането на България и Румъния в Шенгенското пространство. И към този момент слушам нашите причини да се акцентират и от политици от други страни в Европейски Съюз “, сподели след диалозите министър председателят Николай Денков. „ Много ще е мъчно да се отбрани позицията против влизането ни в Шенген “, добави той.
Увереност, че през декември двете страни най-накрая ще получат „ да “ за присъединение към Шенген, изрази и министър председателят на Румъния Марчел Чолаку.
„ Този път би трябвало да има разисквания по тематиката и в случай че Австрия продължи да постанова несъгласие, без да дава пояснения, ще обмислим взаимен отговор “, съобщи той. Думите му бяха в отговор на въпрос дали България и Румъния ще заведат дело против Австрия за нарушение на контракта на Европейски Съюз със своето несъгласие.
И двамата министър председатели обаче загатнаха, че към този момент в София и Букурещ се разискват дейности, в случай че още веднъж двете страни не бъдат позволени до Шенген. Като след декември може да бъде разисквана и концепцията даже и отвън единното европейско пространство България и Румъния да отстранен граничния надзор между тях, отговори Марчел Чолаку на въпрос на „ 24 часа “. „ Засега България е 100% фокусирана върху проект А, който е приемане в Шенген през декември. След това ще мислим за проект Б “, отговори на същия въпрос българският министър-председател Николай Денков.
„ Гърция има личен стопански интерес от приемането на България и Румъния в Шенген, защото сега няма сухопътна граница в единното пространство. Ако желаеме да имаме повече съгласуваност в Европа, това значи приемане на България и Румъния. Имаме интерес този въпрос да се реши “, акцентира и министър председателят на Гърция Кириакос Мицотакис.
Увереност, че казусът с ветото на Австрия и Нидерландия ще бъде решен до края на годината изрази и вицепрезидентът на Европейската комисия Маргаритис Схинас, който също взе участие в срещата във Варна. Той акцентира, че присъединението на България и Румъния към Шенген ще способства и за улеснение на бизнеса, а освен за по-сигурни граници. Схинас акцентира, че останалите европейски страни са получили съдействието на България и Румъния за ускорение на доставките през тяхна територия при затварянето поради пандемията от Коронавирус през 2020 година
Ускоряване на общите инфраструктурни планове като петролопровод от гръцкото пристанище Александруполис до българското Бургас разискаха тримата министър председатели на срещата си във Варна. Осъществяването на този план би улеснило доставките на неруски нефт до българската рафинерия „ Нефтохим “, защото няма да се постанова танкерите да минават през Босфора.
Денков, Чолаку и Мицотакис разискаха и задвижването на транспортния кулоар Александруполис-Бургас-Варна-Констанца. Разговорите по въпроса бяха стартирани през 2017-2018 година След експлоадирането на епидемията от ковид обаче тези планове останаха на назад във времето. Войната на Русия против Украйна обаче постанова ускоряването им, оповестиха тримата министър председатели. Общите планове ще включват и свързване на енергийните системи, а освен пътна и железопътна инфраструктура.
Този път София, Атина и Букурещ възнамеряват да подпишат контракт, в който да са вписани периодите за реализирането на всеки един от плановете, обясни българският министър председател Николай Денков. Като най-спешно е задвижването на превоза на зърно от Украйна през Румъния и България до гръцките средиземноморски пристанища, откъдето да може да се изнася за африканските страни.
„ Европа повече не може да е разединена. Трябва да сме дружно и като политически послания, и като правила “, акцентира министър председателят Денков. По думите му, в случай че се осъществят общите планове сред България, Румъния и Гърция, Балканите ще се трансфорат във водещ район в Европа. Целта е тристранните инфраструктурни планове да са част от новия отвесен европейски кулоар сред Балтийско, Черно и Егейско море, акцентира и Мицотакис. Като гръцкият министър председател позволи, че е допустимо насочването на повече европейско финансиране при прегледа на бюджетната рамка на Европейски Съюз, който следва.
Развитието и свързването на електроенергийните системи на трите страни е обвързвано и с растящите вложения във възобновими енергийни източници, акцентира Мицотакис.
За бързо изграждане на нов мост над Дунав сред Русе и Гюргево настоя пък министър председателят на Румъния Чолаку. Приоритет за Румъния е и планът „ Бърз Дунав “, който е за удълбочаване на реката, с цел да усили пропускливостта си за кораби.
Убеждение, че през декември България и Румъния ще бъдат позволени да влязат в Шенген и ветото на Австрия (за двете държави) и на Нидерландия (за България) ще отпаднат, показаха министър председателите Николай Денков и Марчел Чолаку. Двамата бяха подкрепени и от министър-председателя на Гърция Кириакос Мицотакис.
Тримата министър-председатели се видяха в резиденцията Евксиноград до Варна на среща за активизиране на тристранните инфраструктурни планове.
„ Убеден съм, че Австрия и Нидерландия имат изгода от влизането на България и Румъния в Шенгенското пространство. И към този момент слушам нашите причини да се акцентират и от политици от други страни в Европейски Съюз “, сподели след диалозите министър председателят Николай Денков. „ Много ще е мъчно да се отбрани позицията против влизането ни в Шенген “, добави той.
Увереност, че през декември двете страни най-накрая ще получат „ да “ за присъединение към Шенген, изрази и министър председателят на Румъния Марчел Чолаку.
„ Този път би трябвало да има разисквания по тематиката и в случай че Австрия продължи да постанова несъгласие, без да дава пояснения, ще обмислим взаимен отговор “, съобщи той. Думите му бяха в отговор на въпрос дали България и Румъния ще заведат дело против Австрия за нарушение на контракта на Европейски Съюз със своето несъгласие.
И двамата министър председатели обаче загатнаха, че към този момент в София и Букурещ се разискват дейности, в случай че още веднъж двете страни не бъдат позволени до Шенген. Като след декември може да бъде разисквана и концепцията даже и отвън единното европейско пространство България и Румъния да отстранен граничния надзор между тях, отговори Марчел Чолаку на въпрос на „ 24 часа “. „ Засега България е 100% фокусирана върху проект А, който е приемане в Шенген през декември. След това ще мислим за проект Б “, отговори на същия въпрос българският министър-председател Николай Денков.
„ Гърция има личен стопански интерес от приемането на България и Румъния в Шенген, защото сега няма сухопътна граница в единното пространство. Ако желаеме да имаме повече съгласуваност в Европа, това значи приемане на България и Румъния. Имаме интерес този въпрос да се реши “, акцентира и министър председателят на Гърция Кириакос Мицотакис.
Увереност, че казусът с ветото на Австрия и Нидерландия ще бъде решен до края на годината изрази и вицепрезидентът на Европейската комисия Маргаритис Схинас, който също взе участие в срещата във Варна. Той акцентира, че присъединението на България и Румъния към Шенген ще способства и за улеснение на бизнеса, а освен за по-сигурни граници. Схинас акцентира, че останалите европейски страни са получили съдействието на България и Румъния за ускорение на доставките през тяхна територия при затварянето поради пандемията от Коронавирус през 2020 година
Ускоряване на общите инфраструктурни планове като петролопровод от гръцкото пристанище Александруполис до българското Бургас разискаха тримата министър председатели на срещата си във Варна. Осъществяването на този план би улеснило доставките на неруски нефт до българската рафинерия „ Нефтохим “, защото няма да се постанова танкерите да минават през Босфора.
Денков, Чолаку и Мицотакис разискаха и задвижването на транспортния кулоар Александруполис-Бургас-Варна-Констанца. Разговорите по въпроса бяха стартирани през 2017-2018 година След експлоадирането на епидемията от ковид обаче тези планове останаха на назад във времето. Войната на Русия против Украйна обаче постанова ускоряването им, оповестиха тримата министър председатели. Общите планове ще включват и свързване на енергийните системи, а освен пътна и железопътна инфраструктура.
Този път София, Атина и Букурещ възнамеряват да подпишат контракт, в който да са вписани периодите за реализирането на всеки един от плановете, обясни българският министър председател Николай Денков. Като най-спешно е задвижването на превоза на зърно от Украйна през Румъния и България до гръцките средиземноморски пристанища, откъдето да може да се изнася за африканските страни.
„ Европа повече не може да е разединена. Трябва да сме дружно и като политически послания, и като правила “, акцентира министър председателят Денков. По думите му, в случай че се осъществят общите планове сред България, Румъния и Гърция, Балканите ще се трансфорат във водещ район в Европа. Целта е тристранните инфраструктурни планове да са част от новия отвесен европейски кулоар сред Балтийско, Черно и Егейско море, акцентира и Мицотакис. Като гръцкият министър председател позволи, че е допустимо насочването на повече европейско финансиране при прегледа на бюджетната рамка на Европейски Съюз, който следва.
Развитието и свързването на електроенергийните системи на трите страни е обвързвано и с растящите вложения във възобновими енергийни източници, акцентира Мицотакис.
За бързо изграждане на нов мост над Дунав сред Русе и Гюргево настоя пък министър председателят на Румъния Чолаку. Приоритет за Румъния е и планът „ Бърз Дунав “, който е за удълбочаване на реката, с цел да усили пропускливостта си за кораби.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ