Спомени на ужасите: Разказ от първо лице на оцелял от нацистки лагер в Украйна
" Без памет няма бъдеще " - това е едно от посланията на оживелите от ужаса на Холокоста. Тази седмица светът уважава паметта на милионите евреи, изгубили живота си по време на Втората международна война.
" Това е нашият ден. Това е денят на оживелите, на тези, които помагаха за оцеляването. Ден на целия еврейски народ. ", споделя Борис Забарко, ръководител на Асоциация на евреите, някогашни пандизчии от гетата и нацистките лагери.
Гласът на оживелите - по този начин дефинира себе си Борис Забарко. Той беше измежду делегатите на конгрес в Киев, отдаден на Международния ден в памет на жертвите на Холокоста - 27 януари.
Бил е на шест години когато в родния му Шаргород - на към 340 км от Киев, идват немски войски. Няколко месеца по-късно стартират ужасите - война, разстрели, депортации, в една еверейска къща се е налагало да живеят десетки фамилии.
Забарко е някогашен пандизчия от Шаргородското гето, в този момент ръководител на Асоциация на евреите, някогашни пандизчии от гетата и нацистките лагери.
" Искам да посветя няколко думи на тези, за които по-малко се приказва и по-малко се знае. Искам да приказвам за оживелите от Холокоста. Множество конференции, симпозиуми, най-разнообразни събития си спомнят за жертвите, за нарушителите, за праведните, напоследък се заприказва и за колаборационисти. А за оживелите на процедура не се се знае нищо. Техният глас е спокоен и някъде настрана. На оживелите гледат като на остарели хора това е обикновено, като на хора, които от самото начало молят за нещо и прочие. Но... оживелите са други. Това се тези, които в заплашителен пъкъл, в страховити терзания, издевателства, в кошмарни условия, са се борили за живота и са останали живи. Тримата от оживелите са Нобелови лауреати, измежду оживелите има има доста депутати в разнообразни страни, конгресмени, двама души са били министри на външните работи. "
Именно оживелите бяха в центъра на вниманието на симпозиума. Дали Холокостът да бъде въведен като наложителен предмет в учебни заведения и университети, за какво още веднъж се надига вълна на антисемитизъм и пред какви проблеми се изправя през днешния ден еврейска общественост, също бяха част от огромните тематики, които се разясниха по време на събитието.
И в случай че в този момент полемиката по тематиката Холокост е допустима, то преди години това не е било по този начин.
" Аз не се занимавах с Холокоста. Това беше табу. Работех в института за международна стопанска система и интернационалните връзки, и ние имахме други стратегии, и никой не се занимаваше с Холокоста. И когато това стана допустимо, аз се възползвах аз съм историк, и започнах да групирам тези мемоари. Първо благодарение на израелците, а по-късно и сами. За това съумях да събера толкоз доста. "
Десетки са книгите на Забарко, отдадени на жертвите и оживелите от тези най-ужасни исторически времена. " Живи останахме единствено ние ", " Живот и гибел в епохата на Холокоста ", " Ние искахме да живеем " - част от творбите на Забарко. Все още приема оцеляването за неправда.
" Разбирате ли на нас ни провървя... и това възприятие, че ни провървя от една страна това е наслада, само че въпреки това татко ми умря, чичо ми умря... Умряха такива девойки и момчета като мен... и ние не можехме да им помогнем....И поради това и до в този момент ме е позор, че по този начин се случи - аз оцелях, а те не... Не е заслужено. "
Бабин яр - една от най-дълбоките рани на Холокоста. В тази околност в Киев в интервала 1941 - 1943 година, гибелта си намират от 150 000 души - главно евреи,военнопленници, психологично заболели, роми. Най-масовите разстрели са осъществени на 29 и 30 септември 1941 година. Тогава са избити 33 771 души. 29 оцеляват.
Киев е освободен през 1943 година, концентрационният лагер се трансформира в лагер за немски военнопленници.
След войната на мястото е издигнат жилищен комплекс и парк. За нацистките зверства се мълчи. До момента, в който природата не се намесва - част от водите на близки заводи за кирпич са заустват по натурален път в ниските елементи на местността, без да има построена стена. През 1961 година щедро снеготопене задейства кално свлачище - огромна част от Бабин яр е затрупана.
Пет години по-късно на мястото е повдигнат първият паметник в памет на жертвите на нацистките зверства.
Сега Бабин Яр е мемориален комплекс с огромни проекти за развиване. Отворената Синагога е най-посещаваният храм от евреи от целия свят. А огледалното поле, с десетте железни колони във формата на дървото на живота, имат изключително влияние върху посетителите. Колоните са надупчени - знак на разстрелите.
" Поглед в предишното " се назовават аракамъните с окуляри. Те описват историята на Бабин яр. В комплекса звучат заупокойни молебствия и се четат имената на разстреляните. Алеята на скръбта е единственото безшумно място - тя минава през еврейско гробище, част от което е непокътнато и до през днешния ден.
Важно е да помним, тъй като без памет няма бъдеще - споделят представители на оживелите от ужасите на Холокоста. Обещават си да не разрешат на времето да изтрие паметта за значимото, а пламъкът на свещите да не угасва в душите.
" Това е нашият ден. Това е денят на оживелите, на тези, които помагаха за оцеляването. Ден на целия еврейски народ. ", споделя Борис Забарко, ръководител на Асоциация на евреите, някогашни пандизчии от гетата и нацистките лагери.
Гласът на оживелите - по този начин дефинира себе си Борис Забарко. Той беше измежду делегатите на конгрес в Киев, отдаден на Международния ден в памет на жертвите на Холокоста - 27 януари.
Бил е на шест години когато в родния му Шаргород - на към 340 км от Киев, идват немски войски. Няколко месеца по-късно стартират ужасите - война, разстрели, депортации, в една еверейска къща се е налагало да живеят десетки фамилии.
Забарко е някогашен пандизчия от Шаргородското гето, в този момент ръководител на Асоциация на евреите, някогашни пандизчии от гетата и нацистките лагери.
" Искам да посветя няколко думи на тези, за които по-малко се приказва и по-малко се знае. Искам да приказвам за оживелите от Холокоста. Множество конференции, симпозиуми, най-разнообразни събития си спомнят за жертвите, за нарушителите, за праведните, напоследък се заприказва и за колаборационисти. А за оживелите на процедура не се се знае нищо. Техният глас е спокоен и някъде настрана. На оживелите гледат като на остарели хора това е обикновено, като на хора, които от самото начало молят за нещо и прочие. Но... оживелите са други. Това се тези, които в заплашителен пъкъл, в страховити терзания, издевателства, в кошмарни условия, са се борили за живота и са останали живи. Тримата от оживелите са Нобелови лауреати, измежду оживелите има има доста депутати в разнообразни страни, конгресмени, двама души са били министри на външните работи. "
Именно оживелите бяха в центъра на вниманието на симпозиума. Дали Холокостът да бъде въведен като наложителен предмет в учебни заведения и университети, за какво още веднъж се надига вълна на антисемитизъм и пред какви проблеми се изправя през днешния ден еврейска общественост, също бяха част от огромните тематики, които се разясниха по време на събитието.
И в случай че в този момент полемиката по тематиката Холокост е допустима, то преди години това не е било по този начин.
" Аз не се занимавах с Холокоста. Това беше табу. Работех в института за международна стопанска система и интернационалните връзки, и ние имахме други стратегии, и никой не се занимаваше с Холокоста. И когато това стана допустимо, аз се възползвах аз съм историк, и започнах да групирам тези мемоари. Първо благодарение на израелците, а по-късно и сами. За това съумях да събера толкоз доста. "
Десетки са книгите на Забарко, отдадени на жертвите и оживелите от тези най-ужасни исторически времена. " Живи останахме единствено ние ", " Живот и гибел в епохата на Холокоста ", " Ние искахме да живеем " - част от творбите на Забарко. Все още приема оцеляването за неправда.
" Разбирате ли на нас ни провървя... и това възприятие, че ни провървя от една страна това е наслада, само че въпреки това татко ми умря, чичо ми умря... Умряха такива девойки и момчета като мен... и ние не можехме да им помогнем....И поради това и до в този момент ме е позор, че по този начин се случи - аз оцелях, а те не... Не е заслужено. "
Бабин яр - една от най-дълбоките рани на Холокоста. В тази околност в Киев в интервала 1941 - 1943 година, гибелта си намират от 150 000 души - главно евреи,военнопленници, психологично заболели, роми. Най-масовите разстрели са осъществени на 29 и 30 септември 1941 година. Тогава са избити 33 771 души. 29 оцеляват.
Киев е освободен през 1943 година, концентрационният лагер се трансформира в лагер за немски военнопленници.
След войната на мястото е издигнат жилищен комплекс и парк. За нацистките зверства се мълчи. До момента, в който природата не се намесва - част от водите на близки заводи за кирпич са заустват по натурален път в ниските елементи на местността, без да има построена стена. През 1961 година щедро снеготопене задейства кално свлачище - огромна част от Бабин яр е затрупана.
Пет години по-късно на мястото е повдигнат първият паметник в памет на жертвите на нацистките зверства.
Сега Бабин Яр е мемориален комплекс с огромни проекти за развиване. Отворената Синагога е най-посещаваният храм от евреи от целия свят. А огледалното поле, с десетте железни колони във формата на дървото на живота, имат изключително влияние върху посетителите. Колоните са надупчени - знак на разстрелите.
" Поглед в предишното " се назовават аракамъните с окуляри. Те описват историята на Бабин яр. В комплекса звучат заупокойни молебствия и се четат имената на разстреляните. Алеята на скръбта е единственото безшумно място - тя минава през еврейско гробище, част от което е непокътнато и до през днешния ден.
Важно е да помним, тъй като без памет няма бъдеще - споделят представители на оживелите от ужасите на Холокоста. Обещават си да не разрешат на времето да изтрие паметта за значимото, а пламъкът на свещите да не угасва в душите.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ