Много въпроси без отговори: Законът за вятърни турбини в Черно море забуксува
Без изключително градивен разговор, през спор и с най-малко експертни оферти за промени в новия законопроект за ВЕИ в Черно море. Така мина кръглата маса, проведена от депутата от „ Да, България “ Ивайло Мирчев, който обаче даже не участва на разискването. Незаинтересоваността на законодателната власт към терзанията на хората личеше и от неналичието на представители на другите вносители – от ГЕРБ и Движение за права и свободи – като се изключи депутата и ръководител на енергийната комисия Делян Добрев.
Кръглата маса бе модерирана от лекаря пулмолог доктор Александър Симидчиев, народен представител от „ Продължаваме промяната – Демократична България “ и продължи над 3 часа. В нея взеха присъединяване представители на туристическия бранш, рибния отрасъл, природозащитни организации, енергийни специалисти и други
Критиките са доста
Почти всички присъстващи в залата се оповестиха срещу законопроекта, определяйки го като непотребен, лобистки и в ущърб както на природата, по този начин и на риболовците, и на туризма.
Сред най-острите критици беше Атанас Карагеоргиев, хотелиер и представител на Съюза на хотелиерите.
Вятърни паркове има в Северно море, само че там няма развъртян туризъм или в случай че има, то той не е обвързван с морето. Вие обричате целия отрасъл на крах “, сподели той.
Хотелиерът засегна и тематиката с цените на парцелите, които, съгласно него, падат с 50 до 70% още когато стартира да се строи вятърен парк.
Каква обществена отговорност, когато ще затворим хотели, когато риболовците ще си заминат? Вашето обществено отговаряне е да бъдете в поддръжка на непознати ползи – непознати, лобистки ползи “.
Симидчиев отговори на тези обвинявания, като сподели, че в залата се чуват доста неща, само че липсват обстоятелства.
Въпрос беше издигнат и към избрания таван на цената на електрическата енергия от вятърни ферми в морето, която в законопроекта е планувано да е 160 лева./MWh. Бяха дадени образци, че в Германия таванът на цената за подобен тип сила е 123 лева./MWh. И въпреки всичко казусът беше регистриран от модератора, който съобщи, че ще има полемика по тази точка от текстовете.
В късото си изказване Делян Добрев изясни, че до момента в който не се получат всички мнения по законопроекта, той няма да мине на второ четене.
Няма да се вземе решение за Закона преди да се съобразят всички отзиви с научни обстоятелства ", безапелационен беше Симидчиев.
Дискусията е закъсняла
Мнението на Петко Петков от Българска фондация „ Биоразнообразие “ бе, че полемиката по този законопроект е закъсняла и такива закони би трябвало да се пишат, откакто бъдат направени съответните проучвания.
В реалност досега няма съответни разбори за въздействието на сходни планове в Черно море, само че всички бъдещи вятърни паркове ще минават процедура по Оценка на околната среда (ОВОС). Това обаче също поражда подозрения у заинтригуваните страни.
Мога да ви подсигурявам, че в България всички оценки са най-фалшивите на света, защото те се заплащат от вложителя “, сподели инж. Димитър Куманов от риболовно съдружие „ Балканка “.
По думите му „ на експертите като им платят, пишат каквото си желаят, не каквато е действителността “.
Куманов изрази опасения и против това, че в закона не е категорично записано на какво разстояние от брега могат да бъдат поставяни перките. По думите му даже такава корекция да се вкара в текстовете, то практиката в Народното събрание демонстрира, че тя бързо и тихо може да бъде изменена през преходни и заключителни разпореждания на различен закон.
Според основния икономист на Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков цитираните в полемиката проучвания не са без риск.
Много е елементарно в София да си приказваме по какъв начин този късмет за риск е доста невисок и надали ще се случи, само че когато се случи за хората, които живеят там, този риск не е 3%, не е 5%, не е 10% – за тях е 100%. Това значи, че ние би трябвало да сме сигурни, че това, което вършим, понижава, изолира и в последна сметка застрахова против такива опасности “.
Остър отпор против законопроекта за ток от вятър в Черно море пристигна от депутата от Българска социалистическа партия Борислав Гуцанов. Той участва на цялата полемика и защитаваше туристическия отрасъл с тезата, че „ с перките в морето няма да има туризъм в България “.
Натискът, който ви оказват, е много по-голям и уговорките са такива, че да унищожавате няколко сектора и да подложите цялото Черноморие на ужасно тестване ", разяснява Гуцанов.
Той дефинира законопроекта като „ неприличен, лобистки “ и настоя да бъде изтеглен незабавно.
Ричард Алибегов, ръководител на Българска асоциация на заведенията също счита, че срещата е закъсняла и е трябвало да се случи преди да се напише законът.
„ Законът би трябвало да бъде изтеглен, да бъде върнат, хората тук да го напишат дружно “, сподели той.
Туристическият отрасъл не го поддържа, а нови избори все в миналото ще има “, предизвести Алибегов.
„ Вносителят трябваше да планува, че ще има проблеми, да си напише домашното и да отговори най-малко на множеството от тези повдигнати проблеми, които бяха същите при предния законопроект “, сподели още Калоян Стайков.
Експертен взор
Законопроектът беше предпазен от специалистите от Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД), които неведнъж са коментирали неговите прерогативи. Те пробваха да отговорят на някои от поставените въпроси, цитирайки единствения отчет за развиването на офшорната вятърна сила в Черно море, формиран от тях още през 2021 година
Макар и малко, в залата се чуха някои градивни експертни оферти.
Стайков разяснява критерия за приемане на концесия, който сега е най-ниска цена. Според специалиста това не би трябвало да е единствен аршин, а да се вземат поради и неценовите фактори, като резистентност, иновативност, време за създаване на плана, които са и положителните международни практики.
В последна сметка тези централи резервират потенциал, този потенциал не е очакван единствено за офшорен вятър, той е очакван и за други централи – вятърни, фотоволтаични, геотермални и така нататък “
Според него целият развой по създаване на мрежова инфраструктура като съгласувателни процедури, процедури по Закона за публичните поръчки, процедурите по издаване на позволения за градеж и други би трябвало да бъде омекотен, като това ще форсира въвеждането на нови планове.
Стайков изясни, че цената, по която нормално се дефинира дълготраен контракт или контракт за разлика, е на база възвръщаемост на инвестицията, а в Черноморието инвестицията е по-голяма от тези в Северно море, да вземем за пример.
Той вижда проблем в продължителността на концесионния контракт с вложителя, която е до 30 години плюс опция за удължение с още 5. По думите му това е доста дълъг интервал, като в множеството страни той е сред 10 и 12 години, само в Италия има толкоз дълъг период.
Трябва да се намерения малко повече или най-малко да се аргументира за какво периодите са толкоз дълги – въпреки всичко това е застраховка против всевъзможни типове пазарни събития “.
Според него проблем има и при методиката за компенсиране на вложителите, когато цената на тока е под 160 лева./MWh. Предвидено е Фонд " Сигурност на енергийната система " да ги изплаща на шест месеца, на база средномесечна цена, а не на почасови цени или на среднопретеглени цени.
Друга рекомендация от Института е Народното събрание да изиска разбор на приходите и разноските на Фонда и уговорките за идващите години.
Стайков добави, че би трябвало да отпадне текстът, съгласно който регулаторът изготвя планирана цена на електрическата енергия от ветрогенератори на база на европейската енергийна борса.
Бившият заместник-министър на околната среда и водите и някогашен шеф на Природен парк „ Витоша “ Тома Белев поддържа идеята НС първо да оцени бъдещото развиване на източниците на сила от морето и тогава да се реши какво е належащо, в случай че се откри, че има потенциал, след което да се развива регулаторна рамка.
Стайков заключи, че би трябвало да се изчистят всички отрицателни и противоречиви места в законопроекта, само че е значимо да се върнем на въпроса за либерализацията на пазара, защото времето свършва и следва нов ценови интервал и с цел да се ограничи хаосът, би трябвало да бъдат прецизирани текстовете по този закон.
Кръглата маса бе модерирана от лекаря пулмолог доктор Александър Симидчиев, народен представител от „ Продължаваме промяната – Демократична България “ и продължи над 3 часа. В нея взеха присъединяване представители на туристическия бранш, рибния отрасъл, природозащитни организации, енергийни специалисти и други
Критиките са доста
Почти всички присъстващи в залата се оповестиха срещу законопроекта, определяйки го като непотребен, лобистки и в ущърб както на природата, по този начин и на риболовците, и на туризма.
Сред най-острите критици беше Атанас Карагеоргиев, хотелиер и представител на Съюза на хотелиерите.
Вятърни паркове има в Северно море, само че там няма развъртян туризъм или в случай че има, то той не е обвързван с морето. Вие обричате целия отрасъл на крах “, сподели той.
Хотелиерът засегна и тематиката с цените на парцелите, които, съгласно него, падат с 50 до 70% още когато стартира да се строи вятърен парк.
Каква обществена отговорност, когато ще затворим хотели, когато риболовците ще си заминат? Вашето обществено отговаряне е да бъдете в поддръжка на непознати ползи – непознати, лобистки ползи “.
Симидчиев отговори на тези обвинявания, като сподели, че в залата се чуват доста неща, само че липсват обстоятелства.
Въпрос беше издигнат и към избрания таван на цената на електрическата енергия от вятърни ферми в морето, която в законопроекта е планувано да е 160 лева./MWh. Бяха дадени образци, че в Германия таванът на цената за подобен тип сила е 123 лева./MWh. И въпреки всичко казусът беше регистриран от модератора, който съобщи, че ще има полемика по тази точка от текстовете.
В късото си изказване Делян Добрев изясни, че до момента в който не се получат всички мнения по законопроекта, той няма да мине на второ четене.
Няма да се вземе решение за Закона преди да се съобразят всички отзиви с научни обстоятелства ", безапелационен беше Симидчиев.
Дискусията е закъсняла
Мнението на Петко Петков от Българска фондация „ Биоразнообразие “ бе, че полемиката по този законопроект е закъсняла и такива закони би трябвало да се пишат, откакто бъдат направени съответните проучвания.
В реалност досега няма съответни разбори за въздействието на сходни планове в Черно море, само че всички бъдещи вятърни паркове ще минават процедура по Оценка на околната среда (ОВОС). Това обаче също поражда подозрения у заинтригуваните страни.
Мога да ви подсигурявам, че в България всички оценки са най-фалшивите на света, защото те се заплащат от вложителя “, сподели инж. Димитър Куманов от риболовно съдружие „ Балканка “.
По думите му „ на експертите като им платят, пишат каквото си желаят, не каквато е действителността “.
Куманов изрази опасения и против това, че в закона не е категорично записано на какво разстояние от брега могат да бъдат поставяни перките. По думите му даже такава корекция да се вкара в текстовете, то практиката в Народното събрание демонстрира, че тя бързо и тихо може да бъде изменена през преходни и заключителни разпореждания на различен закон.
Според основния икономист на Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков цитираните в полемиката проучвания не са без риск.
Много е елементарно в София да си приказваме по какъв начин този късмет за риск е доста невисок и надали ще се случи, само че когато се случи за хората, които живеят там, този риск не е 3%, не е 5%, не е 10% – за тях е 100%. Това значи, че ние би трябвало да сме сигурни, че това, което вършим, понижава, изолира и в последна сметка застрахова против такива опасности “.
Остър отпор против законопроекта за ток от вятър в Черно море пристигна от депутата от Българска социалистическа партия Борислав Гуцанов. Той участва на цялата полемика и защитаваше туристическия отрасъл с тезата, че „ с перките в морето няма да има туризъм в България “.
Натискът, който ви оказват, е много по-голям и уговорките са такива, че да унищожавате няколко сектора и да подложите цялото Черноморие на ужасно тестване ", разяснява Гуцанов.
Той дефинира законопроекта като „ неприличен, лобистки “ и настоя да бъде изтеглен незабавно.
Ричард Алибегов, ръководител на Българска асоциация на заведенията също счита, че срещата е закъсняла и е трябвало да се случи преди да се напише законът.
„ Законът би трябвало да бъде изтеглен, да бъде върнат, хората тук да го напишат дружно “, сподели той.
Туристическият отрасъл не го поддържа, а нови избори все в миналото ще има “, предизвести Алибегов.
„ Вносителят трябваше да планува, че ще има проблеми, да си напише домашното и да отговори най-малко на множеството от тези повдигнати проблеми, които бяха същите при предния законопроект “, сподели още Калоян Стайков.
Експертен взор
Законопроектът беше предпазен от специалистите от Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД), които неведнъж са коментирали неговите прерогативи. Те пробваха да отговорят на някои от поставените въпроси, цитирайки единствения отчет за развиването на офшорната вятърна сила в Черно море, формиран от тях още през 2021 година
Макар и малко, в залата се чуха някои градивни експертни оферти.
Стайков разяснява критерия за приемане на концесия, който сега е най-ниска цена. Според специалиста това не би трябвало да е единствен аршин, а да се вземат поради и неценовите фактори, като резистентност, иновативност, време за създаване на плана, които са и положителните международни практики.
В последна сметка тези централи резервират потенциал, този потенциал не е очакван единствено за офшорен вятър, той е очакван и за други централи – вятърни, фотоволтаични, геотермални и така нататък “
Според него целият развой по създаване на мрежова инфраструктура като съгласувателни процедури, процедури по Закона за публичните поръчки, процедурите по издаване на позволения за градеж и други би трябвало да бъде омекотен, като това ще форсира въвеждането на нови планове.
Стайков изясни, че цената, по която нормално се дефинира дълготраен контракт или контракт за разлика, е на база възвръщаемост на инвестицията, а в Черноморието инвестицията е по-голяма от тези в Северно море, да вземем за пример.
Той вижда проблем в продължителността на концесионния контракт с вложителя, която е до 30 години плюс опция за удължение с още 5. По думите му това е доста дълъг интервал, като в множеството страни той е сред 10 и 12 години, само в Италия има толкоз дълъг период.
Трябва да се намерения малко повече или най-малко да се аргументира за какво периодите са толкоз дълги – въпреки всичко това е застраховка против всевъзможни типове пазарни събития “.
Според него проблем има и при методиката за компенсиране на вложителите, когато цената на тока е под 160 лева./MWh. Предвидено е Фонд " Сигурност на енергийната система " да ги изплаща на шест месеца, на база средномесечна цена, а не на почасови цени или на среднопретеглени цени.
Друга рекомендация от Института е Народното събрание да изиска разбор на приходите и разноските на Фонда и уговорките за идващите години.
Стайков добави, че би трябвало да отпадне текстът, съгласно който регулаторът изготвя планирана цена на електрическата енергия от ветрогенератори на база на европейската енергийна борса.
Бившият заместник-министър на околната среда и водите и някогашен шеф на Природен парк „ Витоша “ Тома Белев поддържа идеята НС първо да оцени бъдещото развиване на източниците на сила от морето и тогава да се реши какво е належащо, в случай че се откри, че има потенциал, след което да се развива регулаторна рамка.
Стайков заключи, че би трябвало да се изчистят всички отрицателни и противоречиви места в законопроекта, само че е значимо да се върнем на въпроса за либерализацията на пазара, защото времето свършва и следва нов ценови интервал и с цел да се ограничи хаосът, би трябвало да бъдат прецизирани текстовете по този закон.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ