Две седмици преди изборите: Има ли надежди за редовно правителство?
Без особени изненади се чака да преминат седмите подред предсрони избори. Това демонстрира последното изследване на електоралните настройки на " Медиана ". То е инициирано и финансирано от самата организация и е извършено две седмици преди вота.
Първата позиция е отредена за ГЕРБ който събира 24.5 на 100 от гласовете. " На този декор не наподобява парадоксално, че партията " Не поддържам никого “ към този момент се бори за второ място по брой симпатизанти ", проучват от организацията.
" Медиана " предвижда 7-партиен парламент като втората позиция отреждат на " Възраждане ", а на трето място слагат " ПП-ДБ " (Виж галерията). " Няма партия, която да концентрира върху себе си очакванията и упованията освен на болшинството, само че даже и на забележителна част от гласоподавателите. Наблюдаваме по-скоро противоположния развой – оттегляне от политиката и политическото. ГЕРБ, Възраждане, Българска социалистическа партия (Обединена левица) и Има Такъв Народ резервират позициите си, само че не нарастват значимо. При ПП-ДБ ерозията на доверието продължава. Втората на последните избори партия Движение за права и свободи е разцепена и в този момент се явява в две обединения, които се борят за пето-седмо място в Народното събрание. " Величие " на процедура изчезна от политическия терен (0.7% в изследването). Двете обединения ( " Меч " и Синя България), които са покрай 4%-та преграда резервират своите шансове не толкоз заради огромен приръст на гласоподаватели, а с помощта на ниската изборна интензивност ", разясняват от изследователската организация.
Социолозите са на мнение, че се " обрисуват следващите избори, за които още веднъж ще се каже, че са с най-ниска изборна интензивност от началото да демократичните промени у нас. Засега можем да чакаме, че пред урните ще застанат към 1.9 – 2.1 милиона гласоподаватели (около 30 % от гласоподавателите по изборни списъци) ".
Ето какви тези споделят още от организацията:
Данните към този момент демонстрират, че без значение от ниската изборна интензивност (а ненапълно и с помощта на нея) няма да съставлява особена компликация сформирането на трипартийно болшинство за сформиране на държавно управление. Проблемът ще бъде по-скоро трайността на такова болшинство (тип " сглобка " ) и неговата легитимност в очите на голямата маса негласуващи гласоподаватели.
Възможността за сформиране на държавно управление може да реши казуса на партиите с по този начин наречената " политическа рецесия ". То обаче няма да реши казуса на обществото с политическото му посланичество. Огромната част от гласоподавателите (53 %) не имат вяра, че те действително избират. Не имат вяра, че от техния избор зависи кой и по какъв начин ръководи страната. За тях изборите и изобщо целият по този начин наименуван " либерален развой " се трансформира във фарс, залъгалка за наивници. Точно този проблем идните избори евентуално няма да решат.
Все още има към 360 000 гласоподаватели, които се двоумят за кого да гласоподават. На фона на очертаващата се доста ниска изборна интензивност това е голяма маса, която би могла фрапантно да промени обрисуваната картина в случай че се люшне в една или друга посока. Засега обаче не се обрисува някакъв важен привлекателен център за тези гласоподаватели.
Изследването е извършено в интервала 8 – 13 октомври 2024 год. с 978 индивида (18+ години) посредством директно стандартизирано изявление и е представително за пълнолетното население на страната. Проучването е проучвателен план на организация МЕДИАНА и е осъществено със лични средства.
Първата позиция е отредена за ГЕРБ който събира 24.5 на 100 от гласовете. " На този декор не наподобява парадоксално, че партията " Не поддържам никого “ към този момент се бори за второ място по брой симпатизанти ", проучват от организацията.
" Медиана " предвижда 7-партиен парламент като втората позиция отреждат на " Възраждане ", а на трето място слагат " ПП-ДБ " (Виж галерията). " Няма партия, която да концентрира върху себе си очакванията и упованията освен на болшинството, само че даже и на забележителна част от гласоподавателите. Наблюдаваме по-скоро противоположния развой – оттегляне от политиката и политическото. ГЕРБ, Възраждане, Българска социалистическа партия (Обединена левица) и Има Такъв Народ резервират позициите си, само че не нарастват значимо. При ПП-ДБ ерозията на доверието продължава. Втората на последните избори партия Движение за права и свободи е разцепена и в този момент се явява в две обединения, които се борят за пето-седмо място в Народното събрание. " Величие " на процедура изчезна от политическия терен (0.7% в изследването). Двете обединения ( " Меч " и Синя България), които са покрай 4%-та преграда резервират своите шансове не толкоз заради огромен приръст на гласоподаватели, а с помощта на ниската изборна интензивност ", разясняват от изследователската организация.
Социолозите са на мнение, че се " обрисуват следващите избори, за които още веднъж ще се каже, че са с най-ниска изборна интензивност от началото да демократичните промени у нас. Засега можем да чакаме, че пред урните ще застанат към 1.9 – 2.1 милиона гласоподаватели (около 30 % от гласоподавателите по изборни списъци) ".
Ето какви тези споделят още от организацията:
Данните към този момент демонстрират, че без значение от ниската изборна интензивност (а ненапълно и с помощта на нея) няма да съставлява особена компликация сформирането на трипартийно болшинство за сформиране на държавно управление. Проблемът ще бъде по-скоро трайността на такова болшинство (тип " сглобка " ) и неговата легитимност в очите на голямата маса негласуващи гласоподаватели.
Възможността за сформиране на държавно управление може да реши казуса на партиите с по този начин наречената " политическа рецесия ". То обаче няма да реши казуса на обществото с политическото му посланичество. Огромната част от гласоподавателите (53 %) не имат вяра, че те действително избират. Не имат вяра, че от техния избор зависи кой и по какъв начин ръководи страната. За тях изборите и изобщо целият по този начин наименуван " либерален развой " се трансформира във фарс, залъгалка за наивници. Точно този проблем идните избори евентуално няма да решат.
Все още има към 360 000 гласоподаватели, които се двоумят за кого да гласоподават. На фона на очертаващата се доста ниска изборна интензивност това е голяма маса, която би могла фрапантно да промени обрисуваната картина в случай че се люшне в една или друга посока. Засега обаче не се обрисува някакъв важен привлекателен център за тези гласоподаватели.
Изследването е извършено в интервала 8 – 13 октомври 2024 год. с 978 индивида (18+ години) посредством директно стандартизирано изявление и е представително за пълнолетното население на страната. Проучването е проучвателен план на организация МЕДИАНА и е осъществено със лични средства.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ