Асистент на Стипич: Водим сериозна подготовка и смятам, че сме на прав път
Без никакво подозрение Горан Брашнич е най-интересният член в щаба на новия треньор на ЦСКА Томислав Стипич. Наставникът на вратарите има в актива си 8 мача с националната фланелка на Босна и Херцеговина, а през 2020 година е в екипа на селекционера Душан Байевич. Ето какво показа роденият в Градачац бивш пазач в особено изявление за " Тема Спорт ".
Г-н Брашнич, от кой момент датира познанството ви с Томислав Стипич и по какъв начин бихте го характеризирали като експерт?
- За първи път се запознахме, когато получих покана да стана част от неговия щаб в Ауда (б.а. - Латвия). Още в самото начало ми направи ужасно усещане. Нашият началник е доста съответен и явен в своите условия. Научих доста неща от него и съм му признателен за опцията да работим дружно.
Играли сте в шампионатите на Босна и Херцеговина, Хърватска и Виетнам. Къде се чувствахте най-добре?
- Навсякъде ми бе прелестно. Роден съм в Босна и Херцеговина, играх значително време в Хърватска за Сегеста и Интер Запрешич, а във Виетнам бях през последната година от моята кариера. С тима на Сонглам Нгеам спечелихме и купата на страната (б.а. - на финала побеждават Хоанган Зялай с 1:0), тъй че няма от какво да се оплача.
В продължение на 4 години сте част от националния тим на Босна и Херцеговина. Защо по ваше време репрезентацията не съумя да се класира за огромен конгрес?
- Прав сте, по времето, когато селекционер бе Блаж Слишкович, имахме прелестен тим. Наш капитан бе Сергей Барберез, който в този момент е отпред на репрезентацията. Атмосферата бе прелестна и в действителност бяхме на косъм от това да се класираме за Мондиал 2006. Мога да кажа единствено хубави думи и за интервала, когато имах опцията да работя с Чиро Блажевич. Въпреки че не играхме на огромен конгрес, аз съм горделив, че съм представял своята страна и интервалът ми в националния тим е значим стадий от моето развиване.
Впоследствие се завръщате в отбора, само че в ролята си на треньор на вратарите...
- Така е, единствено за няколко години прекосих през всички младежки и юношески тимове от U17 нагоре, с цел да стигна до мъжкия отбор. За страдание интервалът, в който бях в А тима, съответства с пандемията от ковид.
Точно тогава поради огромен брой контузени и играчи под карантина сте регистриран в групата на тима на 47 години.
- Наистина, наложи ми се да бъда записан в групата за мача с Полша. Още по-интересното е, че след срещата бях определен да дам допинг проба.
Значи, в случай че възникне сходна обстановка в ЦСКА, сте подготвен да пазите?
- Ще ми се наложи (смее се).
Българският вратар Георги Петков игра на 42 години в националния тим и на 47 в шампионата, тъй че няма да е нещо извънредно да ви забележим да пазите на 50.
- Чувал съм за него. Мисля, че пазеше в Славия, нали по този начин? Значи към този момент има конкуренция (усмихва се).
Какво е мнението ви за вратарите, с които работите в ЦСКА?
- От работата дотук с Густаво Бусато, Димитър Евтимов и Марин Орлинов мога да кажа единствено положителни неща за тях. Водим сериозна подготовка и считам, че сме на прав път.
Може ли да извършите параленост сред вратарите в България и Босна и Херцеговина?
- Първенството в Босна и Херцеговина е доста изискващо. Всички тимове играят твърдо и е доста мъчно да се печелят точки. Българският шампионат сигурно има своите специфики - тук се насочат повече удари към вратата, а и атакуващите играчи са по-класни, което значи, че вратарите имат повече работа.
Били ли сте в миналото в България, преди да започнете работа в ЦСКА, и по какъв начин се чувствате тук?
- Бил съм във вашата страна с младежките национали на Босна и Херцеговина и мога да кажа, че хората и на двете места си наподобяват по своята искреност. Чувствам извънреден банкет както в България, по този начин и в самия клуб и хората към него. Много съм удовлетворен и съм сигурен, че ще създадем хубави неща. Едно от първите неща, които ми направиха усещане в ЦСКА, е огромният брой почитатели, които ни поддържат даже и в другарските срещи. Личи си, че хората са привързани към клуба и го обичат, и тази топлота се усеща на всяка крачка.
ЦСКА ще има нов рейс за старта на шампионата
В момента се брандира
Г-н Брашнич, от кой момент датира познанството ви с Томислав Стипич и по какъв начин бихте го характеризирали като експерт?
- За първи път се запознахме, когато получих покана да стана част от неговия щаб в Ауда (б.а. - Латвия). Още в самото начало ми направи ужасно усещане. Нашият началник е доста съответен и явен в своите условия. Научих доста неща от него и съм му признателен за опцията да работим дружно.
Играли сте в шампионатите на Босна и Херцеговина, Хърватска и Виетнам. Къде се чувствахте най-добре?
- Навсякъде ми бе прелестно. Роден съм в Босна и Херцеговина, играх значително време в Хърватска за Сегеста и Интер Запрешич, а във Виетнам бях през последната година от моята кариера. С тима на Сонглам Нгеам спечелихме и купата на страната (б.а. - на финала побеждават Хоанган Зялай с 1:0), тъй че няма от какво да се оплача.
В продължение на 4 години сте част от националния тим на Босна и Херцеговина. Защо по ваше време репрезентацията не съумя да се класира за огромен конгрес?
- Прав сте, по времето, когато селекционер бе Блаж Слишкович, имахме прелестен тим. Наш капитан бе Сергей Барберез, който в този момент е отпред на репрезентацията. Атмосферата бе прелестна и в действителност бяхме на косъм от това да се класираме за Мондиал 2006. Мога да кажа единствено хубави думи и за интервала, когато имах опцията да работя с Чиро Блажевич. Въпреки че не играхме на огромен конгрес, аз съм горделив, че съм представял своята страна и интервалът ми в националния тим е значим стадий от моето развиване.
Впоследствие се завръщате в отбора, само че в ролята си на треньор на вратарите...
- Така е, единствено за няколко години прекосих през всички младежки и юношески тимове от U17 нагоре, с цел да стигна до мъжкия отбор. За страдание интервалът, в който бях в А тима, съответства с пандемията от ковид.
Точно тогава поради огромен брой контузени и играчи под карантина сте регистриран в групата на тима на 47 години.
- Наистина, наложи ми се да бъда записан в групата за мача с Полша. Още по-интересното е, че след срещата бях определен да дам допинг проба.
Значи, в случай че възникне сходна обстановка в ЦСКА, сте подготвен да пазите?
- Ще ми се наложи (смее се).
Българският вратар Георги Петков игра на 42 години в националния тим и на 47 в шампионата, тъй че няма да е нещо извънредно да ви забележим да пазите на 50.
- Чувал съм за него. Мисля, че пазеше в Славия, нали по този начин? Значи към този момент има конкуренция (усмихва се).
Какво е мнението ви за вратарите, с които работите в ЦСКА?
- От работата дотук с Густаво Бусато, Димитър Евтимов и Марин Орлинов мога да кажа единствено положителни неща за тях. Водим сериозна подготовка и считам, че сме на прав път.
Може ли да извършите параленост сред вратарите в България и Босна и Херцеговина?
- Първенството в Босна и Херцеговина е доста изискващо. Всички тимове играят твърдо и е доста мъчно да се печелят точки. Българският шампионат сигурно има своите специфики - тук се насочат повече удари към вратата, а и атакуващите играчи са по-класни, което значи, че вратарите имат повече работа.
Били ли сте в миналото в България, преди да започнете работа в ЦСКА, и по какъв начин се чувствате тук?
- Бил съм във вашата страна с младежките национали на Босна и Херцеговина и мога да кажа, че хората и на двете места си наподобяват по своята искреност. Чувствам извънреден банкет както в България, по този начин и в самия клуб и хората към него. Много съм удовлетворен и съм сигурен, че ще създадем хубави неща. Едно от първите неща, които ми направиха усещане в ЦСКА, е огромният брой почитатели, които ни поддържат даже и в другарските срещи. Личи си, че хората са привързани към клуба и го обичат, и тази топлота се усеща на всяка крачка.
ЦСКА ще има нов рейс за старта на шампионата
В момента се брандира
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ