Дядото на Сияна: Спасил съм много човешки животи, много деца, точно на този път, нея не успях
" Без нея животът ни е пъкъл. По-добре да си бях отишъл с нея ", сподели в първото си изказване след нещастието край Луковит Георги Ламбев - дядото на Сияна. Пожарникарят, карал фамилната кола, в която във съдбовния ден се возели внучката му и неговата брачна половинка, оцеля след дълги дни в реанимацията на плевенската болница. " Публикувам това по молба на дядото на Сияна - старши пожарникар Георги Ламбев ", написа Николай Попов, след което съобщи думите на тъста си:
Войната по пътищата
Моторист почина на път край ПлевенИПБ за измененията в пътния закон: Узаконен произвол и бизнес с глобиЧелен конфликт с три жертви на Подбалканския път, борят се за живота на майка и бебе (снимки)" Казвам се Георги Ламбев - дядо съм на Сияна Попова по майчина линия.
Обръщам се към вас посредством Николай, с цел да ви благодаря. Нямам обществени мрежи и не съм в положение да участвам на делата, свързани със гибелта на внучката ми.
Над 15 години служих в пожарната в Плевен. Преди това бях боен. Участвал съм в задачи зад граница.
През годините като пожарникар и избавител съм оказал помощ на десетки хора. Заедно с момчетата от пожарната сме избавили доста човешки животи... Били сме на пожари, наводнения...
Но някои не успяхме да спасим. Те си отидоха. Това постоянно ми тежеше. Особено когато умираха деца.
Сияна е една от тези, които не съумях да спася.
В тази задача се провалих - не съумях да оказа помощ на личната си внучка ", споделя дядото на момичето, което след гибелта си стана красивия синеок знак на битката с войната по пътищата.
Георги Ламбев сподели още, че постоянно е карал деликатно - и в деня на злополуката също. " Но има неща, които са отвън човешкия надзор ", добавя дядото на Сияна.
Виж още Бабата на 12-годишната Сияна описа за първи път за злополуката (видео)
Той не помни самата злополука - разказали му какво се е случило. " Помня единствено по какъв начин Сияна ме помоли да я закарам до Луковит, с цел да изпрати гривна, направена от нея, на болно детенце. Нямаше по какъв начин да ѝ откажа - тя беше моята най-голяма уязвимост, най-обичаното дете ", споделя пожарникарят.
Виж още Във съдбовния ден Сияна пътувала в колата с дядо си и баба си, с цел да изпрати подарък на болно дете
" Без нея животът ни е пъкъл. По-добре да си бях отишъл с нея ", добавя съкрушеният мъж.
Тази война на пътя е страшна, споделя още пожарникарят, видя какво ли не в дългогодишната си кариера. " В нея врагът е незабележим, чужд. За един момент всичко свършва. Видял съм доста на пътя. Повярвайте ми - ужасно е. Това безумство би трябвало да спре! ", моли Георги Ламбев.
Мъжът, който в никакъв случай повече няма да облече униформата си и да прегърне своята внучка благодари на всички, които не стопираха да ги поддържат, както и на лекарите, които се грижиха за него. Своите благодарности старши пожарникар Ламбев насочва и към сътрудниците си, които и през днешния ден са до него. " Благодаря на достойните български следователи и прокурори, работили по делото за Сияна. Вярвам във вас. Разчитам на вас ", приключва той.
