Как Русия трупа милиони от бизнеса с торове в Европа
Без торене земеделците не могат да разчитат на високи добиви, само че в това време изкуствените торове са прекомерно скъпи, написа немската социална телевизия АРД.
Под изключително огромен стопански напън са производителите на пшеница, защото предходната година нейните цени на борсата спаднаха още повече. Фермерът Бернхад декор Вайхс от покрайнините на Касел да вземем за пример споделя, че сега цените на торовете са нарастнали с към 30 % и единствено това води до спомагателни разноски от към 30 000 евро за неговото стопанство. Цените на житото обаче не са нарастнали, тъкмо противоположното - те са се намалили.
Още вести от Украйна
Изкуствените торове се състоят 90 % от земен газ
Фон Вайхс, който има приблизително по величина стопанство, е смутен. " Нима скоро към този момент няма да можем да произвеждаме брашно от немско жито? " При това напълно освен той е обиден от казуса - в Германия пшеницата към момента е най-важната зърнена просвета, тя се отглежда на повърхност от 2,62 милиона хектара, показва АРД.
След експлоадирането на съветската нападателна война против Украйна цените на торовете в Германия се усилиха неимоверно. Изкуствените торове се състоят над 90 % от земен газ и във времената на растящи енергийни цени стават извънредно скъпи за производителите. В първите седмици след началото на войната цената на минералните торове скочи от 250 на 1000 евро за звук, от този момент насам се трансформира непрекъснато, следвайки цената на газа.
Владимир Путин употребява затрудненото състояние на фермерите в Европа и настава с съветски изкуствени торове на европейския пазар. Същевременно по този начин може да заобиколи европейското газово ембарго, внасяйки в Европа газ под формата на азотни торове.
От началото на войната насам съветският експорт на торове е скочил внезапно, единствено през 2024 година нарастването е с още 33 %, както осведоми организация " Ройтерс ". Междувременно Русия е най-важният експортьор на торове за Европейски Съюз и от началото на войната е вкарала в Европа към 6,2 милиона тона, сочат данните на Европейска комисия.
Потърпевши са европейските производители
Тъй като в Русия производителите на минерални торове имат минимални разноски за земния газ, със своите дъмпингови цени те могат елементарно да съсипят немските производители на торове, както се оплакват от сектора пред АРД. Един от производителите споделя пред немската медия, че пазарът безусловно е наводнен от евтини торове, заради което производството в самата Германия се е свило с сред 50 и 60 % в съпоставяне със обстановката преди войната.
Европейските производители на торове съвсем не могат да се конкурират с дъмпинговите артикули на руснаците. Ако тази наклонност се резервира, съществува заплахата производството на амоняк в Европа да завърши и Германия да стане подвластна от съветските торове. Тези опасения се споделят и от норвежкия тръст " Яра ", един от най-големите производители на амоняк в света. " Производството на минерални торове в Германия и в Европа е част от сериозната инфраструктура. То би трябвало да бъде стратегическа цел, с цел да можем да запазим независимостта си от автократичните страни и в областта на храните ", споделя пред АРД Марко Флайшман от концерна " Яра ".
Минералните торове се доставят през Балтийско море
Но по какъв начин стигат торовете до Германия? Официална информация няма, въпреки бизнесът с съветски торове да не е противозаконен. Азотните торове досега не са включени в нито един от санкционните описи на Европейски Съюз, показва немската обществено-правна медия.
Журналистическите следствия водят към Санкт Петербург. Регистрираната в Швейцария компания EuroChem има там от няколко години извънредно съвременна фабрика за минерални торове. Анализ на придвижването на товарните кораби демонстрира, че плавателните съдове, натоварени с торове, постоянно минават през Балтийско море и по този начин ги доставят до европейския вътрешен пазар. Товарният транспортен съд " Калин " да вземем за пример е докарал през март 5500 тона минерални торове от съветския град Виборг в Бремен. Предполагаемата им стойност е към 2,5 милиона евро.
Пристанищните управляващи не знаят кой стои зад вноса и е транспортирал торовете до Германия. " Митниците не могат да се опълчват на този товар, защото нито корабът, нито притежателят или товарът са включени в санкционния лист ", споделя за АРД Йохим Буте от пристанището в Бремен.
Политиците желаят да наложат мита
Сред политиците в Брюксел, само че и в Берлин от ден на ден пораства съпротивата против този развой, защото огромният импорт на торове от Русия носи милиарди на съветския бюджет. Има и още нещо - най-новите следствия демонстрират, че съветските заводи за торове са свързани по-директно с военното произвеждане, в сравнение с се смяташе до момента. Така да вземем за пример съгласно " Ройтерс " компанията EuroChem е доставила 38 000 тона азотна киселина на съветските оръжейни заводи, с цел да създават боеприпаси.
Германските политици виждат заплахата и в това време пледират за разширение на санкционния режим на Европейски Съюз. Пред АРД министърът на енергетиката на провинция Шлезвиг-Холщайн Тобиас Голдшмид споделя: " Време е за съдбоносен отпор против вноса на торове от Путиновия Санкт Петербург. Федералното държавно управление би трябвало да окаже напън, с цел да може на европейско равнище да бъде натрапен бързо ефикасен санкционен режим без задни малки врати ".
Автор: Петер Крайслер (ARD)
