В контекста на нарастващите обществени напрежения, един български медиен коментатор предлага радикална мярка за поддържане на ред по време на демонстрации. Идеята е директна: забрана за носене на маски от страна на полицията, с незабавно арестуване за нарушителите. Този подход, според него, би сложил край на хаоса в рамките на дни.
Предложението се основава на опит от Франция, където преди около десет години е въведена подобна забрана. Там, според коментатора, протестите са станали по-мирни и организирани след прилагането ѝ. Ключов фактор за успеха е гъстата мрежа от видеонаблюдение – камери на всеки десет метра, които улесняват идентифицирането и санкционирането на нарушителите. Този модел подчертава ролята на технологиите в поддържането на обществен ред.
В България дебатът идва в момент на политическа нестабилност, където уличните протести често са придружени от анонимност, която според критиците улеснява ексцеси. Коментаторът апелира директно към отговорни фигури като Даниел Митов, настоявайки за бърза имплементация: "Направете го още утре!". Това отразява по-широка европейска тенденция към по-строги мерки за сигурност на публични събрания.
Съществуват обаче нюанси, които не могат да бъдат игнорирани. Във Франция забраната за маски е част от по-широк пакет анти-терористични закони, приети след атентати, и е критикувана от правозащитни организации за потенциално ограничаване на свободата на изразяване. В България подобна стъпка би изисквала съгласие на съдебната власт и би предизвикала дискусии за баланса между сигурност и граждански права.
Освен това, ефективността на мярката зависи от логистиката: без адекватна инфраструктура за наблюдение, тя рискува да е само декларативна. Европейският съд по правата на човека е разглеждал подобни случаи, подчертавайки, че забраните трябва да са пропорционални и обосновани с реална заплаха.
В крайна сметка, предложението отваря дебат за модерните предизвикателства пред демокрациите. Дали строгите правила ще донесат стабилност, или ще задушат гласовете на недоволните? В България, където общественото недоверие към институциите е високо, отговорът ще определи бъдещето на уличния активист.
