„Спешните мерки“ срещу войната по пътищата – опит за замитане на реалните проблеми
Без изненада, представянето от страна на служебния кабинет на „ незабавни ограничения “ против войната по пътищата се оказаха цялостен фарс. В понеделник служебният вицепремиер и вътрешен министър Иван Демерджиев откри чиновническа полемика в Гранитна зала на Министерския съвет и 20-тина минути по-късно я закри, като незабавно напусна съвещанието, заради различен ангажимент. Така, нито медиите схванаха – какви са съответните незабавни ограничения, които управляващите плануват, нито по какъв индикатор ще се регистрира успеваемостта им, т.е. има ли спад на починалите и ранените по пътищата.
Всъщност, оказа се, че и това към този момент е изчислено, като от Института за пътна сигурност оповестиха, че от средата на м. юли, т.е. преди два месеца, до момента, макар засилените инспекции на „ Пътна полиция “, макар множеството „ профилирани акции “ по идентифициране на надрусани и пияни водачи, тежкият пътнотранспортен травматизъм ни минимум не е намалял. Разбира се, в петък от Министерство на вътрешните работи ще се опитат да ни твърдят в друго, като показват статистика какъв брой десетки хиляди МПС-та са преброили, какъв брой постановления са издали, какъв брой шмръкнали и пийнали водачи на джипове и купета са открили. Ефект обаче освен, че няма, а в противен случай – представяната всекидневно статистика демонстрира цялостният отвод на страната да реши един обикновен проблем. Ще чуем и дежурното опрощение, тъй като сме в предизборна акция, няма парламент, законодателните оферти са съвсем подготвени и така нататък И до момента в който този водевил продължава да се точи, Демерджиев да се мръщи и да не желае да върви на полемики с неправителствения бранш, тъй като видиш ли там ще би трябвало да застане лице в лице с основния прокурор Иван Гешев, случаите ще продължат. Проблемът е, че нито служебната власт, нито и претендентите за идващия парламент, не желаят да признаят няколко безспорни обстоятелството за „ войната по пътищата “, а точно:
1. Жертвите на дрогирани и пияни автоджигити ще продължат да се множат, до момента в който не се одобри съответно законодателство, което да осигуря задоволително тежки наказания за сходни убийци по пътищата. Прокуратурата от дълго време предложи вероятен вид – конфискация на транспортното средство.
2. Системата за санкциониране на водачите на МПС сега е извънредно неефективна и в множеството случаи санкциите отнасят водачи, които, въпреки и да са надвишили пътната скорост с 10-20 км., по никакъв метод не могат да бъдат третирани като бруталните хулигани, които шофират надменно, изпреварват на тесни сектори и даже на завой, минават постоянно на алено, само че там, където са поставени снимащите триножници, карат като охлюви.
3. Тема табу за всяка власт продължава да бъде пътната настилка, качеството на ремонтите и изобщо поддръжката на инфраструктурата, като в това влиза осветеност на пешеходни пътеки, съществуването на мантинели и мрежи, кърпенето на дупки и даже обикновеното разчистване на храсталаците по второ и третокласните пътища, където постоянно поради понижена видимост стават съдбовни произшествия.
Още преди години от Върховната административна прокуратура желаеха от локалната власт да съблюдава качеството на пътната маркировка към учебни заведения и детски градини. Утре е 15 септември, дали въобще някой кмет си е направил труда да ревизира пред какъв брой учебни заведения знаците са счупени, откраднати или избледнели, а за възобновена маркировка, да не приказваме.
От години ВАП натрупа преписки по сигнали на жители, неправителствени организации и медии, само че последствия от това няма. Поддръжката на пътната инфраструктура е скъпа, а контролът е мощно занижен. Доказателство за това беше трагичната крах на жена в тунела „ Ечемишка “ преди пет години, когато цяла лампа падна върху автомобила й.
Не е инцидентно, че роднините на починалите на Автомагистрала „ Струма “ македонски жители преди месец оповестиха, че са завели дело, с което претендират от „ Пътната организация “ да ги обезщети поради вероятни нередности по пътния сектор. Дори и да се потвърди, че в съответния случай пътната настилка, маркировката, мантинелите, всичко в региона на жестоката злополука с рейса от Северна Македония, да е изрядно, подозрението постоянно ще виси. Поради простата причина, че у нас има десетки участъци-убийци, които макар, че от години са се трансформирали в лобно място на почтени жертви на войната по пътищата, виновните институции нехаят.
Вместо патрули на „ Пътна полиция “ да са непрекъснато на пътя сред Русе и Бяла или в Кресна, катаджиите висят и снимат на софийското околовръстно, тъй като по този начин е по-лесно. Снимат и след това даже и не търсят санкциите с години от нарушителите.
И тук идваме до разкритието, че наподобява „ незабавните ограничения “ на Демерджиев са безразсъден опит за замитане на още от действителните проблеми на войната по пътищата. Служебният вътрешен министър влезе в спор с предшественика си Бойко Рашков, само че пък не закача фамилния му другар Тенчо Тенев, върнат предходната година като шеф на софийския КАТ. Дали Рашков върна Тенев поради неговия професионализъм или единствено, тъй като са си близки и постоянно си се черпят, към този момент няма никакво значение.
Значение има само потребността от съществено преструктуриране на Пътната полиция, от нейното очистване в сегашния й тип и създаване й „ на чисто “. Защото и злополуката, породена от надрусания Георги Семерджиев, лишила два почтени човешки живота, потвърди, че КАТ се е трансформирала в регистрационно-статистическа работа. Защото обстоятелствата, които от Института по пътна сигурност разкриха, са шокиращи. За интервала 2019-2021 година органите на Министерство на вътрешните работи са издали над 47 хиляди разпоредби за положението на пътната инфраструктура до съответните органи, които се водят притежатели на сектора и следва да го обслужват. Само си представете какво значи това – над 47 хиляди нередности на инфраструктурата, които са регистрирани. За същия интервал са издадени над 680 хиляди наказателни постановления по Закона за придвижвания по пътищата. Като над 36 хиляди от тях не са връчени, а малко на над 2500 отминалостта им е изтекла. Дали последното е по този начин, както настояват от „ Националната полиция “, самостоятелен одит не е ревизирал, тъй като броя наподобява мощно занижена. Особено на фона на това, че 30 хиляди водачи по този начин и не са получили наказателните си постановления, въпреки всеки от тях да има по три и повече.
Фактите сочат, че и краткотрайната власт избира да се плъзга по повърхността. Да хвърля на медиите „ кухата “ численост от 40 служители на реда, които били осигурявали „ чадър “ над Семерджиев, да регистрира стотици хванати с дрога и толкоз. А занапред е ясно – „ провинилите “ се служители на реда, даже и да ги уволнят, след това ще осъдят Министерство на вътрешните работи и ще се върнат на работа, а тези, които се друсат и избиват комплексите си като пилят гуми и за жал постоянно убиват и почтени, ще продължат да го вършат, тъй като нито полицията се задълбочава да откри от кое място са се снабдили с опиати, нито страната има волята да постанова съответни наказания, които биха имали нужният възпиращ и предпазен резултат. И по този начин до идната жестока злополука и следващите „ незабавни ограничения “ против убийствата по пътищата.
Всъщност, оказа се, че и това към този момент е изчислено, като от Института за пътна сигурност оповестиха, че от средата на м. юли, т.е. преди два месеца, до момента, макар засилените инспекции на „ Пътна полиция “, макар множеството „ профилирани акции “ по идентифициране на надрусани и пияни водачи, тежкият пътнотранспортен травматизъм ни минимум не е намалял. Разбира се, в петък от Министерство на вътрешните работи ще се опитат да ни твърдят в друго, като показват статистика какъв брой десетки хиляди МПС-та са преброили, какъв брой постановления са издали, какъв брой шмръкнали и пийнали водачи на джипове и купета са открили. Ефект обаче освен, че няма, а в противен случай – представяната всекидневно статистика демонстрира цялостният отвод на страната да реши един обикновен проблем. Ще чуем и дежурното опрощение, тъй като сме в предизборна акция, няма парламент, законодателните оферти са съвсем подготвени и така нататък И до момента в който този водевил продължава да се точи, Демерджиев да се мръщи и да не желае да върви на полемики с неправителствения бранш, тъй като видиш ли там ще би трябвало да застане лице в лице с основния прокурор Иван Гешев, случаите ще продължат. Проблемът е, че нито служебната власт, нито и претендентите за идващия парламент, не желаят да признаят няколко безспорни обстоятелството за „ войната по пътищата “, а точно:
1. Жертвите на дрогирани и пияни автоджигити ще продължат да се множат, до момента в който не се одобри съответно законодателство, което да осигуря задоволително тежки наказания за сходни убийци по пътищата. Прокуратурата от дълго време предложи вероятен вид – конфискация на транспортното средство.
2. Системата за санкциониране на водачите на МПС сега е извънредно неефективна и в множеството случаи санкциите отнасят водачи, които, въпреки и да са надвишили пътната скорост с 10-20 км., по никакъв метод не могат да бъдат третирани като бруталните хулигани, които шофират надменно, изпреварват на тесни сектори и даже на завой, минават постоянно на алено, само че там, където са поставени снимащите триножници, карат като охлюви.
3. Тема табу за всяка власт продължава да бъде пътната настилка, качеството на ремонтите и изобщо поддръжката на инфраструктурата, като в това влиза осветеност на пешеходни пътеки, съществуването на мантинели и мрежи, кърпенето на дупки и даже обикновеното разчистване на храсталаците по второ и третокласните пътища, където постоянно поради понижена видимост стават съдбовни произшествия.
Още преди години от Върховната административна прокуратура желаеха от локалната власт да съблюдава качеството на пътната маркировка към учебни заведения и детски градини. Утре е 15 септември, дали въобще някой кмет си е направил труда да ревизира пред какъв брой учебни заведения знаците са счупени, откраднати или избледнели, а за възобновена маркировка, да не приказваме.
От години ВАП натрупа преписки по сигнали на жители, неправителствени организации и медии, само че последствия от това няма. Поддръжката на пътната инфраструктура е скъпа, а контролът е мощно занижен. Доказателство за това беше трагичната крах на жена в тунела „ Ечемишка “ преди пет години, когато цяла лампа падна върху автомобила й.
Не е инцидентно, че роднините на починалите на Автомагистрала „ Струма “ македонски жители преди месец оповестиха, че са завели дело, с което претендират от „ Пътната организация “ да ги обезщети поради вероятни нередности по пътния сектор. Дори и да се потвърди, че в съответния случай пътната настилка, маркировката, мантинелите, всичко в региона на жестоката злополука с рейса от Северна Македония, да е изрядно, подозрението постоянно ще виси. Поради простата причина, че у нас има десетки участъци-убийци, които макар, че от години са се трансформирали в лобно място на почтени жертви на войната по пътищата, виновните институции нехаят.
Вместо патрули на „ Пътна полиция “ да са непрекъснато на пътя сред Русе и Бяла или в Кресна, катаджиите висят и снимат на софийското околовръстно, тъй като по този начин е по-лесно. Снимат и след това даже и не търсят санкциите с години от нарушителите.
И тук идваме до разкритието, че наподобява „ незабавните ограничения “ на Демерджиев са безразсъден опит за замитане на още от действителните проблеми на войната по пътищата. Служебният вътрешен министър влезе в спор с предшественика си Бойко Рашков, само че пък не закача фамилния му другар Тенчо Тенев, върнат предходната година като шеф на софийския КАТ. Дали Рашков върна Тенев поради неговия професионализъм или единствено, тъй като са си близки и постоянно си се черпят, към този момент няма никакво значение.
Значение има само потребността от съществено преструктуриране на Пътната полиция, от нейното очистване в сегашния й тип и създаване й „ на чисто “. Защото и злополуката, породена от надрусания Георги Семерджиев, лишила два почтени човешки живота, потвърди, че КАТ се е трансформирала в регистрационно-статистическа работа. Защото обстоятелствата, които от Института по пътна сигурност разкриха, са шокиращи. За интервала 2019-2021 година органите на Министерство на вътрешните работи са издали над 47 хиляди разпоредби за положението на пътната инфраструктура до съответните органи, които се водят притежатели на сектора и следва да го обслужват. Само си представете какво значи това – над 47 хиляди нередности на инфраструктурата, които са регистрирани. За същия интервал са издадени над 680 хиляди наказателни постановления по Закона за придвижвания по пътищата. Като над 36 хиляди от тях не са връчени, а малко на над 2500 отминалостта им е изтекла. Дали последното е по този начин, както настояват от „ Националната полиция “, самостоятелен одит не е ревизирал, тъй като броя наподобява мощно занижена. Особено на фона на това, че 30 хиляди водачи по този начин и не са получили наказателните си постановления, въпреки всеки от тях да има по три и повече.
Фактите сочат, че и краткотрайната власт избира да се плъзга по повърхността. Да хвърля на медиите „ кухата “ численост от 40 служители на реда, които били осигурявали „ чадър “ над Семерджиев, да регистрира стотици хванати с дрога и толкоз. А занапред е ясно – „ провинилите “ се служители на реда, даже и да ги уволнят, след това ще осъдят Министерство на вътрешните работи и ще се върнат на работа, а тези, които се друсат и избиват комплексите си като пилят гуми и за жал постоянно убиват и почтени, ще продължат да го вършат, тъй като нито полицията се задълбочава да откри от кое място са се снабдили с опиати, нито страната има волята да постанова съответни наказания, които биха имали нужният възпиращ и предпазен резултат. И по този начин до идната жестока злополука и следващите „ незабавни ограничения “ против убийствата по пътищата.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ