Кристин Лагард я чака херкулесова работа начело на Европейската централна банка
Без изненада Кристин Лагард ще наследи Марио Драги отпред на Европейската централна банка. Кои ще са главните задания пред французойката?
Инвеститорите, които се радват на прекомерно евентуалното номиниране на Кристин Лагард за президент на Европейската централна банка (ЕЦБ), евентуално не си дават сметка за херкулесовата работа, която я чака, освен поради тясното поле за маневриране на основаната във Франкфурт институция на Европейски Съюз, само че и поради неналичието на доверие, що се отнася до инфлацията. От европейската дъгова рецесия, която избухна преди седем години, ЕЦБ редовно се проваля в постигането на целевото инфлационно ниво и пазарът е песимистичен за нейните шансове да съумява в бъдеще.
Този крах има икономическа цена. Той прави по-трудно понижаването на действителните лихвени проценти и използването на нови ограничения за стимулиране при бъдещо закъснение на стопанската система. Нещо още по-лошо, към този момент се следи наклонност на самоподдържане на ниската инфлация. И тя е толкоз крепко вкоренена, че финансовите пазари се съмняват в способността на ЕЦБ да реализира задачата си даже и след 10 години. Те се надяват в този момент на междинна инфлация в еврозоната от едвам 1.3% през идващите пет до 10 години - много по-ниска от целевото ниво на ЕЦБ.
Възстановяване на инфлацията
Новият президент на ЕЦБ затова ще би трябвало да постави старания да възвърне инфлацията на мечтаните равнища, започвайки от променяне на управителните инструкции на банката за изключване един път вечно на опцията за повишение на лихвените проценти през 2020 година, а по-късно - и възобновявайки количественото облекчение. Нито едната, нито другата от тези ограничения няма да решат проблемите на еврозоната - вложителите от дълго време са стигнали до заключението, че няма да има повишение на лихвите през 2020 година, само че те биха били значима първа крачка.
Една по-смела мярка в непосредствен проект би било мощното намаление на лихвения %, при който ЕЦБ заема пари на банките в границите на своята стратегия TLTRO (Целеви интервенции по дълготрайно рефинансиране). Това би подтикнало банковото кредитиране. Фиксираният лихвен % би могъл да бъде по-нисък от този, който банките получават за своите депозити в ЕЦБ. Това би означавало, че ЕЦБ би възнаграждавала банките, които взимат от нея заеми, с цел да отпускат на собствен ред на други банки, а не тези, които подават наличните си средства.
Технически този развой би й предизвикал загуби. Тази идея обаче не би трябвало да коства доста на една централна банка, която печата сама своята валута. И най-хубавото е, че този инструмент за парична политика към този момент съществува.
Преформулиране на инфлационните цели
Като някогашен ръководещ шеф на Международния валутен фонд Кристин Лагард би трябвало също така да разгласи преразглеждане на рамката на паричната политика на ЕЦБ като цяло и в нейната част за целевото ниво на инфлацията. Сегашната цел - малко под 2% - е колкото неопределена, толкоз и безполезна. Никой не знае какъв брой тъкмо е това ниво, което автоматизирано подкопава доверието в тази цел. Уместно би било инфлационната цел да бъде закована навръх 2% - просто и ясно.
ЕЦБ би могла да направи още по-смела крачка, като размени инфлационната цел с целево ниво на цените. При сегашната система, когато ЕЦБ не реализира задачата си, това няма последствия за бъдещата й политика. Предимството на едно целево ниво на цените е в това, че вероятно незадоволителната инфлация би трябвало да бъде обезщетена по-късно от скок на инфлацията, с цел да бъде поддържано нивото на цените при една наклонност за повишение с течение на времето. В последна сметка това ще улесни понижаването на действителните лихвени проценти, когато настъпи нужда от стимулиране на стопанската система.
Контрол върху кривата на лихвените проценти
Новият президент на ЕЦБ би могъл да отиде още по-далеч, като добави по образеца на японската централна банка нова тетива на своя лък: надзор върху кривата на лихвените проценти. За да направи това, ЕЦБ би трябвало да поеме ангажимент да фиксира доходността на държавните облигации на страните от еврозоната на едно и също ниво. Това неотложно би намалило лихвите, при които огромна част от страните взимат заеми, стимулирайки икономическата активност.
Това привидно коренно предложение произтича по натурален път от уговорката на ЕЦБ в никакъв случай да не разреши еврозоната да се разпадне, което чисто и просто значи, че няма риск страна от клуба да изпадане в несъстоятелност.
Натиск за структурни промени
Това извънредно техническо решение наподобява недостижимо, по-специално като се има поради, че то евентуално ще бъде оспорено по правосъден път. То също така би провокирало такива политически разделения, че е мъчно да си показа човек ЕЦБ да го пази енергично. Ето къде е разковничето на казуса за банката. Разделенията сред европейските страни им пречат да създадат това, което е във върховен интерес за тях. Изобретателната парична политика е доста положително нещо, само че е единствено част от решението.
Европа има потребност на първо място от структурни промени и от антициклична бюджетна политика. Марио Драги, сегашният президент на ЕЦБ, не спря да пази тази позиция, само че по този начин и не съумя да убеди политическите ръководители да положат трайни старания по въпроса. Ако неговият правоприемник желае да възвърне доверието в ЕЦБ за инфлацията и, в краен случай, да подсигурява устойчивостта на еврозоната, то тогава Свещеният Граал за него ще бъде да накара политическите ръководители да поемат своите отговорности.
Б. изд.: Пол Дигъл е икономист от капиталовия фонд Aberdeen Standard Investments. /БТА
Инвеститорите, които се радват на прекомерно евентуалното номиниране на Кристин Лагард за президент на Европейската централна банка (ЕЦБ), евентуално не си дават сметка за херкулесовата работа, която я чака, освен поради тясното поле за маневриране на основаната във Франкфурт институция на Европейски Съюз, само че и поради неналичието на доверие, що се отнася до инфлацията. От европейската дъгова рецесия, която избухна преди седем години, ЕЦБ редовно се проваля в постигането на целевото инфлационно ниво и пазарът е песимистичен за нейните шансове да съумява в бъдеще.
Този крах има икономическа цена. Той прави по-трудно понижаването на действителните лихвени проценти и използването на нови ограничения за стимулиране при бъдещо закъснение на стопанската система. Нещо още по-лошо, към този момент се следи наклонност на самоподдържане на ниската инфлация. И тя е толкоз крепко вкоренена, че финансовите пазари се съмняват в способността на ЕЦБ да реализира задачата си даже и след 10 години. Те се надяват в този момент на междинна инфлация в еврозоната от едвам 1.3% през идващите пет до 10 години - много по-ниска от целевото ниво на ЕЦБ.
Възстановяване на инфлацията
Новият президент на ЕЦБ затова ще би трябвало да постави старания да възвърне инфлацията на мечтаните равнища, започвайки от променяне на управителните инструкции на банката за изключване един път вечно на опцията за повишение на лихвените проценти през 2020 година, а по-късно - и възобновявайки количественото облекчение. Нито едната, нито другата от тези ограничения няма да решат проблемите на еврозоната - вложителите от дълго време са стигнали до заключението, че няма да има повишение на лихвите през 2020 година, само че те биха били значима първа крачка.
Една по-смела мярка в непосредствен проект би било мощното намаление на лихвения %, при който ЕЦБ заема пари на банките в границите на своята стратегия TLTRO (Целеви интервенции по дълготрайно рефинансиране). Това би подтикнало банковото кредитиране. Фиксираният лихвен % би могъл да бъде по-нисък от този, който банките получават за своите депозити в ЕЦБ. Това би означавало, че ЕЦБ би възнаграждавала банките, които взимат от нея заеми, с цел да отпускат на собствен ред на други банки, а не тези, които подават наличните си средства.
Технически този развой би й предизвикал загуби. Тази идея обаче не би трябвало да коства доста на една централна банка, която печата сама своята валута. И най-хубавото е, че този инструмент за парична политика към този момент съществува.
Преформулиране на инфлационните цели
Като някогашен ръководещ шеф на Международния валутен фонд Кристин Лагард би трябвало също така да разгласи преразглеждане на рамката на паричната политика на ЕЦБ като цяло и в нейната част за целевото ниво на инфлацията. Сегашната цел - малко под 2% - е колкото неопределена, толкоз и безполезна. Никой не знае какъв брой тъкмо е това ниво, което автоматизирано подкопава доверието в тази цел. Уместно би било инфлационната цел да бъде закована навръх 2% - просто и ясно.
ЕЦБ би могла да направи още по-смела крачка, като размени инфлационната цел с целево ниво на цените. При сегашната система, когато ЕЦБ не реализира задачата си, това няма последствия за бъдещата й политика. Предимството на едно целево ниво на цените е в това, че вероятно незадоволителната инфлация би трябвало да бъде обезщетена по-късно от скок на инфлацията, с цел да бъде поддържано нивото на цените при една наклонност за повишение с течение на времето. В последна сметка това ще улесни понижаването на действителните лихвени проценти, когато настъпи нужда от стимулиране на стопанската система.
Контрол върху кривата на лихвените проценти
Новият президент на ЕЦБ би могъл да отиде още по-далеч, като добави по образеца на японската централна банка нова тетива на своя лък: надзор върху кривата на лихвените проценти. За да направи това, ЕЦБ би трябвало да поеме ангажимент да фиксира доходността на държавните облигации на страните от еврозоната на едно и също ниво. Това неотложно би намалило лихвите, при които огромна част от страните взимат заеми, стимулирайки икономическата активност.
Това привидно коренно предложение произтича по натурален път от уговорката на ЕЦБ в никакъв случай да не разреши еврозоната да се разпадне, което чисто и просто значи, че няма риск страна от клуба да изпадане в несъстоятелност.
Натиск за структурни промени
Това извънредно техническо решение наподобява недостижимо, по-специално като се има поради, че то евентуално ще бъде оспорено по правосъден път. То също така би провокирало такива политически разделения, че е мъчно да си показа човек ЕЦБ да го пази енергично. Ето къде е разковничето на казуса за банката. Разделенията сред европейските страни им пречат да създадат това, което е във върховен интерес за тях. Изобретателната парична политика е доста положително нещо, само че е единствено част от решението.
Европа има потребност на първо място от структурни промени и от антициклична бюджетна политика. Марио Драги, сегашният президент на ЕЦБ, не спря да пази тази позиция, само че по този начин и не съумя да убеди политическите ръководители да положат трайни старания по въпроса. Ако неговият правоприемник желае да възвърне доверието в ЕЦБ за инфлацията и, в краен случай, да подсигурява устойчивостта на еврозоната, то тогава Свещеният Граал за него ще бъде да накара политическите ръководители да поемат своите отговорности.
Б. изд.: Пол Дигъл е икономист от капиталовия фонд Aberdeen Standard Investments. /БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ