Кристин Лагард я чака Херкулесова работа начело на ЕЦБ
Без изненада, Кристин Лагард ще наследи Марио Драги отпред на Европейската централна банка. Кои ще са главните задания пред французойката?
Инвеститорите, които се радват на прекомерно евентуалното номиниране на Кристин Лагард за президент на Европейската централна банка (ЕЦБ), евентуално не си дават сметка за Херкулесовата работа, която я чака, освен поради тясното поле за маневриране на основаната във Франкфурт институция на Европейски Съюз, само че и поради неналичието на доверие що се отнася до инфлацията. От европейската дъгова рецесия, която избухна преди седем години, ЕЦБ редовно се проваля в постигането на целевото инфлационно ниво и пазарът е песимистичен за нейните шансове да съумява в бъдеще.
Този крах има икономическа цена. Той прави по-трудно понижаването на действителните лихвени проценти и използването на нови ограничения за стимулиране при бъдещо закъснение на стопанската система. Нещо още по-лошо, към този момент се следи наклонност на самоподдържане на ниската инфлация. И тя е толкоз крепко вкоренена, че финансовите пазари се съмняват в способността на ЕЦБ да реализира задачата си даже и след 10 години. Те се надяват в този момент на междинна инфлация в еврозоната от едвам 1,3% през идващите пет до 10 години - много по-ниска от целевото ниво на ЕЦБ.
Възстановяване на инфлацията
Новият президент на ЕЦБ затова ще би трябвало да постави старания да възвърне инфлацията на мечтаните равнища, започвайки от променяне на управителните инструкции на банката за изключване, един път вечно, на опцията за повишение на лихвените проценти през 2020 година, а по-късно - и възобновявайки количественото облекчение. Нито едната, нито другата от тези ограничения няма да реши проблемите на еврозоната - вложителите от дълго време са стигнали до заключението, че няма да има повишение на лихвите през 2020 година, само че те биха били значима първа крачка.
Инвеститорите, които се радват на прекомерно евентуалното номиниране на Кристин Лагард за президент на Европейската централна банка (ЕЦБ), евентуално не си дават сметка за Херкулесовата работа, която я чака, освен поради тясното поле за маневриране на основаната във Франкфурт институция на Европейски Съюз, само че и поради неналичието на доверие що се отнася до инфлацията. От европейската дъгова рецесия, която избухна преди седем години, ЕЦБ редовно се проваля в постигането на целевото инфлационно ниво и пазарът е песимистичен за нейните шансове да съумява в бъдеще.
Този крах има икономическа цена. Той прави по-трудно понижаването на действителните лихвени проценти и използването на нови ограничения за стимулиране при бъдещо закъснение на стопанската система. Нещо още по-лошо, към този момент се следи наклонност на самоподдържане на ниската инфлация. И тя е толкоз крепко вкоренена, че финансовите пазари се съмняват в способността на ЕЦБ да реализира задачата си даже и след 10 години. Те се надяват в този момент на междинна инфлация в еврозоната от едвам 1,3% през идващите пет до 10 години - много по-ниска от целевото ниво на ЕЦБ.
Възстановяване на инфлацията
Новият президент на ЕЦБ затова ще би трябвало да постави старания да възвърне инфлацията на мечтаните равнища, започвайки от променяне на управителните инструкции на банката за изключване, един път вечно, на опцията за повишение на лихвените проценти през 2020 година, а по-късно - и възобновявайки количественото облекчение. Нито едната, нито другата от тези ограничения няма да реши проблемите на еврозоната - вложителите от дълго време са стигнали до заключението, че няма да има повишение на лихвите през 2020 година, само че те биха били значима първа крачка.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ