Хората с увреден слух нямат достъп до 112
Без достъп до незабавния телефон 112 остават глухите хора в България.
Над 100 хиляди души у нас са с повреден слух. И макар признатия през 2021 година закон за жестовия език се оказва, че доста институции остават недостъпни за тях. Във вторник Кирил прави опит да подаде тъжба в полицията, отхвърлят му, тъй като превод не е вероятен.
„ Срещнах се с едно украинско семейство, които са глухи, те имат проблем - случай на кражба, и заради тази причина ме помолиха да се свържем с полицията.
Веднага се обаждаме на 112, тъй като те споделят, че няма по какъв начин да се случи посредством жестов език. Казаха ни да отидем в Лозенец – в 4-то районно ръководство. Отидохме дружно с украинското семейство, подадохме тъжба на място, обаче не я одобриха, тъй като трябвало да доведем преводач онлайн, а в този миг ние имахме преводач на видеовръзка.
Имаме проблем, 112 няма достъп, а след това полицията не приема видеожестов превод “, разяснява пред бТВ Кирил Славов.
За да пусне жалбата си, от полицията го поучават да им напише имейл.
„ На нас глухите хора ни е ясно, че имаме доста малко практикуващи преводачи и надлежно те не ни дават да използваме видеовръзка, с цел да поддържаме връзка с тях. Как да се случи, в случай че няма достъп, за нас няма решение. Трябва да имаме правото да използваме платформа за видеожестов превод, а не да губим време, без значение за какви случаи, било то за кражба, ликвидиране или за други закононарушения “, споделя още Кирил.
От Столична дирекция на вътрешните работи дадоха отговор, че при такива обстановки се търси по допустимо най-бързия метод да се откри подобаващ специалист, който да направи превод в жестовия език, непрекъснат преводач обаче - няма.
„ Ситуацията към 112 изобщо не е лесна, наясно сме, че няма достъп. Обикновено се свързваме с наши другари, които могат да реагират “, показва още глухонемият мъж.
Според Закона за българския жестов език до края на 2022 година би трябвало да бъде обезпечен достъп за глухите хора посредством превод от жестов език. До момента това е изпълнено единствено от Националанта организация по приходите, Националният застрахователен институт и Столична община, където се позволява и видео-превод.
„ В здравните заведения доста постоянно се случва - би трябвало да си водите преводач на място, а огромна част от тях работят някъде. Технологиите би трябвало да бъдат взети поради, а не непрекъснато да срещаме провокации и бариери, когато ням човек желае да отиде в дадена институция. Трябва да се откри решение по какъв начин глухите хора да имат пълностоен достъп “, разяснява Александър Иванов.
А глухите хора остават с вярата, че институциите няма да затварят вратата пред тях и ще намерят метод да им дадат достъп за пълностоен живот.
Над 100 хиляди души у нас са с повреден слух. И макар признатия през 2021 година закон за жестовия език се оказва, че доста институции остават недостъпни за тях. Във вторник Кирил прави опит да подаде тъжба в полицията, отхвърлят му, тъй като превод не е вероятен.
„ Срещнах се с едно украинско семейство, които са глухи, те имат проблем - случай на кражба, и заради тази причина ме помолиха да се свържем с полицията.
Веднага се обаждаме на 112, тъй като те споделят, че няма по какъв начин да се случи посредством жестов език. Казаха ни да отидем в Лозенец – в 4-то районно ръководство. Отидохме дружно с украинското семейство, подадохме тъжба на място, обаче не я одобриха, тъй като трябвало да доведем преводач онлайн, а в този миг ние имахме преводач на видеовръзка.
Имаме проблем, 112 няма достъп, а след това полицията не приема видеожестов превод “, разяснява пред бТВ Кирил Славов.
За да пусне жалбата си, от полицията го поучават да им напише имейл.
„ На нас глухите хора ни е ясно, че имаме доста малко практикуващи преводачи и надлежно те не ни дават да използваме видеовръзка, с цел да поддържаме връзка с тях. Как да се случи, в случай че няма достъп, за нас няма решение. Трябва да имаме правото да използваме платформа за видеожестов превод, а не да губим време, без значение за какви случаи, било то за кражба, ликвидиране или за други закононарушения “, споделя още Кирил.
От Столична дирекция на вътрешните работи дадоха отговор, че при такива обстановки се търси по допустимо най-бързия метод да се откри подобаващ специалист, който да направи превод в жестовия език, непрекъснат преводач обаче - няма.
„ Ситуацията към 112 изобщо не е лесна, наясно сме, че няма достъп. Обикновено се свързваме с наши другари, които могат да реагират “, показва още глухонемият мъж.
Според Закона за българския жестов език до края на 2022 година би трябвало да бъде обезпечен достъп за глухите хора посредством превод от жестов език. До момента това е изпълнено единствено от Националанта организация по приходите, Националният застрахователен институт и Столична община, където се позволява и видео-превод.
„ В здравните заведения доста постоянно се случва - би трябвало да си водите преводач на място, а огромна част от тях работят някъде. Технологиите би трябвало да бъдат взети поради, а не непрекъснато да срещаме провокации и бариери, когато ням човек желае да отиде в дадена институция. Трябва да се откри решение по какъв начин глухите хора да имат пълностоен достъп “, разяснява Александър Иванов.
А глухите хора остават с вярата, че институциите няма да затварят вратата пред тях и ще намерят метод да им дадат достъп за пълностоен живот.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ