Синът на Тодор Батков влиза в политиката: Без да се замислям приех поканата на ПП ГЕРБ
Без да се възнамерявам одобрих поканата на Политическа партия ГЕРБ да бъда повдигнат за претендент за депутат от гражданската квота на идните парламентарни избори от Област Смолян. За мен този избор е въпрос на дълг към родния край! Това написа във фейсбук профила си Тодор Т. Батков - синът на най-дългогодишния притежател на " Левски " юрист Тодор Батков.
Адвокат Батков в интервала 1984 – 1991 година работи като учредителен секретар на общинския съвет на регион „ Оборище ", София и консултант в Министерския съвет. Бил е секретар по идейно-възпитателната активност в районния комитет на ДКМС – регион „ Левски ". След 1991 година е помощник и управител в адвокатска адвокатска фирма „ Батков, Стоев, Ботев и Ко. " ; член на Международната адвокатска лига в Париж.
Член на надзорния съвет на " Мобилтел ". Председател на съвета на шефовете на „ Стандарт Нюз ООД " – издател на вестник „ Стандарт ".
През 2001 година Тодор Батков става притежател на ПФК „ Левски " (София). Управлява клуба рекордните 11 години. Бил е юрист на изгонения от България като опасност за националната си сигурност Майкъл Чорни, някогашния притежател на футболния клуб.
Ето какво още написа Батков-син във Facebook:
Потомък съм на родовете Баткови от с. Левочево и Ихтярови от Чепеларе. Прапрадядо ми, Христо Ихтяров, е построил пътя сред Асеновград и Чепеларе, а през 30-те години на предишния век е построил и дарил паметника на починалите във войните за национално обединяване в град Чепеларе (Малката Шипка). Дядо ми Костадин Батков, е бил един от най-изявените публицисти и журналисти от Родопите, създател на голям брой изявления и книги. Брат му, проф. Анастас Батков, е бил един от най-видните хидростроители в България – бил е мотора за построяването на Водноелектрическа централа Асеница, Баташкия водносилов път, каскадата Белмекен – Сестримо, ПАВЕЦ Чаира, язовир Бели Искър, актуалното водоснабдяване на София и други. Много са самодейностите в Родопите, осъществени с поддръжката на моето семейство – храмовете в Пампорово, Смолян, Загражден, Левочево и редица други. Майка ми, до ден сегашен, е ръководител на Сдружение „ Св. Висарион Смолянски “, което стопанисва катедралния храм в Смолян. Семейството и роднините ми са земни и скромни хора, които без значение от триумфа си, не са изгубили връзка с корените си и обичат Родопите. От дребен съм откърмен с обич към Родината, към родния край, към родопски песни и традиции, и към родопчани! Аз съм със самочувствие, че съм един от тях!
Това възприятие ме стимулира да слага на назад във времето персоналните си ползи и бизнес, и да се посветя на идеята да сложим Родопите там, където им е мястото на картата на България и на Европа! Родопчани сме горди и работливи хора, не молим за помощ, не свеждаме глава, а се борим. Но някой би трябвало да се бори за нас в София!
В момента, Ропите са изправени пред неповторим исторически късмет да станат привлекателно място за живеене, за основаване на семейство и за създаване на обществени връзки. Повече от 60 години, Родопите редовно се обезлюдяват заради липса на икономическа и обществена вероятност. Така нареченият „ възродителен развой “ прогони и обиди десетки хиляди почтени и работливи родопчани, които бяха принудени да се заселват в непознати земи, на непознати места, измежду непознати хора, надалеч от роден дом и родна стряха. Демокрацията, вместо да сътвори опция този прелестен завършек на България да се възроди, в допълнение принуди нова вълна от хиляди родопчани да загърбят родното си място и да отидат на гурбет, с цел да си обезпечат насъщния.
Пандемията от Ковид сподели, че от ден на ден специалности разрешават отдалечена работа, а от ден на ден европейци и българи бягат от огромните градове и избират чистия живот измежду природата. С помощта на европейските фондове и посредством реализация на съществени инфраструктурни и обществени планове, Родопите могат да станат райско кътче, с добре платени работни места, сигурна среда, качествено обучение, добър обществен живот и съгласуваност с останалия свят. С общи старания, можем да отворим Родопите за България и света и да върнем нашите братя и сестри в родния им край!




