Васил Найденов пред Tribune.bg: Мога да се прекръстя и да кажа, че Господ ми е помагал! Горд съм, че музиката ми остана във времето
Без да желая вкарах модата с кецовете освен в България, а и в Русия, споделя обичаният български артист
На връх Васильовден изявление на Tribune.bg с един от най-големите и обичани реализатори от няколко генерации българи, който носи хубавото българско име Васил – Васил Найденов
Каква бе 2021 година за Васил Найденов, с какво ще я запомните?
Тя беше сложна освен за България, а и за цялото човечество. Страшното е, че човечеството загуби доста хора, а по ужасно от гибелта няма. Освен с тази международна особеност, с какво я запомних? Аз не мога да се оплача, тъй като не спирах да работя и през 2020, и през 2021 година. И през двете години не съм работил единствено тогава, когато беше безусловно неразрешено и бяхме в цялостен локдаун. Малко беше рисковано, тъй като на местата, където имам участия или концерти, се събират много хора и не мога да кажа, че не ме е било боязън, тъй като изключително първата година тази болест беше доста непозната даже за лекарите, въпреки всичко заведенията, залите където пея, са свързани с влизане на извънредно доста хора. От тази позиция не мога да кажа, че 2021 година беше една от най-спокойните за мен, само че пък тази специалност е такава, обвързвана е с страстите на хората, и сме длъжни да я упражняваме.
Безсъмнение Вие сте един от най-обичаните и сполучливи артисти, въобще актьори у нас, през какви провокации преминахте, с цел да стигнете дотук и да се задържите на върха през всички тези години, каква бе цената, каква е равносметката ви?
С сътрудниците ми музиканти, които са живи и тези, които към този момент ни напуснаха, през всичките тези години ми прави усещане, че си приказваме едно и също нещо - че за жалост не може да има равнопоставеност сред българската и непознатата музика. Например с Дими от „ Сленг “ по цели нощи сме разговаряли по този въпрос, тъй като „ Сленг “ беше една от групите, с които аз работих. Пътувахме и в чужбина дружно. Те ми акомпанираха и на мен. Изобщо с доста от моите сътрудници сме говорили за това, че не се върти задоволително българска музика, по тази причина дали има смисъл да произвеждаш тази музика, когато авансово от време на време е обречена или пък би трябвало да бъдеш по-комбинативен, или по-нахален и да стигаш до музикални редактори, до разбиране. Вървят и хиляди други неща като парични знаци, упоритости и така нататък, изключително във връзка с видеоклиповете и ротацията им. Наистина едно и също си приказваме толкоз години. В това отношение не може да се отхвърли, че по времето на развития социализъм Българското национално радио и Българска национална телевизия пускаха доста повече българска музика. Може би това е и повода част от тези песни да останат във времето и да се пеят до ден сегашен. Аз не приказвам единствено за моята музика, приказвам изобщо за българската поп музика във всичките й измерения от групи до артисти. Освен това, което аз съм направил и изпял, част от музиката на доста мои сътрудници се пее повече от 20, 30, 40 години, което е доказателство, че страната малко или доста би трябвало да се намеси във всичко това. Не става дума за някакъв социализъм при ротациите на песните, само че пък не би трябвало да бъде и другата прекаленост, която съществува към този момент много години - радиата напълно преднамерено не пускат или не харесват българска музика. Ако се обърнем в околните нам страни, ще установим без да сме музиковеди, театроведи или някакви други веди и без да вършим социологически изследвания, че там държат в доста огромна степен на родната си музика. Влизаме в Гърция и чуваме гръцка музика. В Турция е същото състояние, дори и в Румъния е по този начин. Това, несъмнено, не е заради липса на западна или американска музика. Много е простичко да се разбере, че, с цел да се продават българските домати, когато се произведат, те би трябвало да бъдат на пазара, а не непрестанно да внасяме от чужбина домати, които не наподобяват на нашите. Знаете, че нашите сортове са най-хубавите, няма какво да се лъжем. Те имат своята популярност още от времето, когато нашите зеленчукопроизводители са носили по Дунава зеленчуци и плодове. Изнасяше се и в Русия. Когато съм ходил на гастроли там, съм виждал в най-отдалечени кътчета на страната освен български зеленчуци и плодове, а и сладка, конфитюри и така нататък И се купуваха доста. Това е една от огромните търговии на България с Русия преди години. Не инцидентно върша този паралел сред зеленчукопроизводството и музиката, тъй като музиката е и търговия. Моите безкрайни почетения към всички международни актьори! Самите ние години наред желаехме и милеехме да слушаме и друга музика, тъй като тогава пък беше другата прекаленост (б.р. по времето на социализма). Тогава ставаше въпрос за друга политика. Съществуваше Отдел „ Изкуство и просвета “ при Централен комитет на Българска комунистическа партия, който се занимаваше с много нелепости. Въпреки всичко, истината е някъде по средата съгласно мен. Това важи освен за музика, за доста неща. Винаги крайностите – било единствено поп фолк или единствено западна музика, това американизиране, не са нещо положително. Прекрасен е филмът „ Вампири, таласъми “, в който режисьорът Иван Андонов прелестно осмива тази поставка, която ставаме на Русия. Ние сме българи и би трябвало да съумеем, с изключение на да произвеждаме нашите домати и да ги продаваме, както и нашата музика и изкуство, което не е толкоз елементарно, само че никога не е невероятно. Истината е там някъде. Това беше една от аргументите аз да се опитам да оказа помощ. В Народното събрание, в Комисията по културата и медиите се обади Иван Димитров, който и сега е изпълнителен шеф на Музикаутор. Той беседва с тези, от които зависеше. По това време ръководител на комисията беше Вежди Рашидов. Оказа се, обаче, че надвиха други пристрастености и не успяхме да извоюваме тези 30% българска музика, които желаехме да се въртят по радиостанциите. Дадени хора изрично го обърнаха на политика, ваши сътрудници споделиха, че това е независимост на словото, независимост на музикалните редактори, че ние се мъчим да връщаме времето на Тодор Живков, което съгласно мен са безспорни нелепости и персонални ползи, а от време на време дори освен персонални ползи, а непросветеност на избрани хора, които са назначени тук-там, където не заслужават. Не заслужават да сме подвластни от тях, тъй като доста от тях даже нямат музикално обучение, не са създали една ария в живота си. Когато ти ръководиш нещо, за което имаш общи понятия, със същия триумф аз мога да бъда назначен за началник на Космоса и на космонавтите и да вземам решение кой би трябвало да излети и кой не би трябвало да излети(б.р. смее се), което е меко казано подигравка. Човек, с цел да взема решение вярно, би трябвало да учи много и да е потвърдил във времето какво може, а не да бъде подложен в системата 4-4-2, до момента в който е еди кое си държавно управление и до идващото държавно управление да гледа да оцелее на заплата. Не изпитвам завист на тези хора. Аз мога да кажа умерено, че, все пак оцелях, с което се гордея, тъй като в никакъв случай не съм бил политически привързан, в никакъв случай не съм плащал на някого, с цел да въртят песните ми по малките екрани и радиа, с никого не съм спал. Има хиляди обстановки, които са ни известни и изключително ние музикантите ги знаем прелестно. Мога да се прекръстя и да кажа, че Господ ми е помагал. В по-ново време извънредно доста ми оказа помощ интернет, колкото и да е парадоксално, защото аз нищо не запознат съм интернет, нашето потомство като цяло не е чак толкоз умело в тази посока. Оказа се, че по-младите хора гледат в интернет мои песни, чуват от майките, бащите, бабите си и последователно започнаха да идват на мои участия и концерти, и видяха, че не е толкоз ужасно да си от времето на Тодор Живков. Защото знаете, че има такива публицисти в жълтата преса, които ни лепнаха етикети, че сме от времето на Тодор Живков, че сме демоде, че надали не сме пълзящи старци, които не могат да мислят съвременно. Все отново аз и огромна част от моите сътрудници доказахме, че може и по този начин да се живее и може и по подобен метод да оцелееш във времето. Определено мога да се гордея с това, че въпреки всичко тази музика, която съм правил и изпял, било авторска, било на нашите най-известни композитори, аранжори устоя тестването на времето. Ето тук до мен е Косьо Цеков, който е пианист на ФСБ, а пък той работи с мен към този момент дълги години. Много от моите аранжименти са направени точно от ФСБ. Това са музиканти, които са потвърдили във времето, че могат. Аз разделям нещата не на политика и на търговски бързи реакции и моди, а на можещи и по-посредствени, дано по този начин да го кажем, да бъдем по-възпитани (б.р. смее се).
Кои са най-близките Ви хора в шоубизнеса, тези, които постоянно са ви подкрепяли и в никакъв случай не са ви предали?
Аз съм работил доста години със Стефан Димитров, може би едни от най-хубавите ми песни са на Стефан. Живял съм до Митко Щерев и съм бил в „ Диана експрес “, както пианист, по този начин и артист, тъй че през мене мина цялата му кино музика. Категорично декларирам, че неслучайно Митко бе разгласен за най-хубавия български композитор на кино музика. Малко или доста съм се учил от него, тъй като съм участвал на всичко това, което е основано и съм видял по какъв начин се е случвало от нулата. Освен това съм работил с текстовете на Мишо Белчев, на Миряна Башева, на Георги Константинов, на Иля Велчев, на Маргарита Петкова, които са превъзходни. До мен постоянно е била като другар Богдана Карадочева, която ме е съветвала за доста неща. Междудругото тя е задоволително скромна, с цел да каже, че е създател и на текстове. Богдана постоянно споделя „ Аз съм текстописец, не съм поетеса “. Може би ще пропусна някои хора. Работил съм и с „ Диана експрес “, и със „ Сленг “, които са ми били акомпаниращи, бил съм и диригент на Бисер Киров, когато напуснах „ Диана експрес “. Работил съм с най-различни музиканти. Все отново аз се занимавам от 2-3-ти клас с музика и съм учил пиано от дребен. Майка ми беше певица в хор „ България “, тя имаше и друга специалност – инженер-химик. Но съм имал опция да чувам даже Борис Христов, когато е идвал да гастролира в България, и то в тези времена, когато Борис Христов не беше изключително политически уважаван в България. А в действителност той е един неповторим бас от международна големина, на който до ден сегашен се възхищават, тук няма момент съмнение. След това бях признат в Консерваторията, компетентност пиано. Всъщност аз не съм приключил пеене публично, тъй че не се повеждам артист, по-скоро съм пианист. Но не съм чак толкоз добър пианист, колкото желаех да стана. Безспорно всички тези години трупане на опит ти основават музикална просвета и в този ред на мисли е хубаво по-младите хора да си седнат на дупетата и малко повече да учат, тъй като основаването на песничките, които дават заблуда, че са доста обикновени, от време на време изисква по-обширна музикална просвета, с цел да можеш не просто да съчиниш нещо. Дори и да имаш гений, даден от Господ, би трябвало да знаеш по какъв начин се аранжира, какъв текст да се постави, от кого да го вземеш, би трябвало да имаш по-специфични знания, освен да попейваш. Пеенето, моите почетения, по никакъв начин не е неприятно, само че то е една част от нещата, доста по-важно е да бъдеш музикант, с цел да можеш да създаваш музика в същинския смисъл на думата. Хубаво е, че всички тези младежи по този начин добре имитират международни артисти и певици, само че това нещо няма да им даде опция да изскочат от дребната сцена и да отидат на огромната. За да стъпят на огромната, те би трябвало да стартират да създават тяхна музика, тогава те към този момент минават в различен кулоар. Давам един обикновен образец. По света има доста хора, които пеят като Елтън Джон, дори може би някои от тях пеят даже по-добре, само че Елтън Джон е измислил тази музика, това към този момент го трансформира като актьор, а като хонорар цифрите стават с две, три нули повече.
Вие сте от поколението български реализатори с доста гастроли в Русия, имали сте досег и с Алла Пугачова, и с Филип Киркоров, едни безспорни звезди там, разкажете ни малко повече за взаимната си работа и какво ви даде контактът с тях?
О, несъмнено. Аз познавам Алла даже преди да се ожени за Филип. С него се срещнах по-късно. Бях на турне в Русия, мисля че в Москва, не помня тъкмо. Така стана, че те ми услужиха с добра инсталация, тъй като тъкмо в тази голяма зала, в която пях, имаше потребност от по-голямо количество инсталация. Тогава се срещнах с Филип. Той беше още дребен – 16-17-годишен, дори си припомням, че майка му го водеше за ръка. Филип съумя да пробие, а една от песните, с които проби е „ Телефонна обич “. Много пъти руснаците ми споделяха „ Это наш “, аз им отговарях „ Не е ваше. Тя е българска ария “ (б.р. смее се). Руснаците обичат да споделят, че всичко е тяхно, само че това е тип шовинизъм, което при нас несъмнено отсъства, дори противоположното въобще не сме националисти. Нека да не бъдем крайни, само че ми се коства, че всяка една нация би трябвало да се себеуважава, с цел да може да я почитат и по света. Междудругото с Алла Пугачова ни предложиха да играем в един филм, да бъдем надали не като любовници, трябваше да играем, че аз я одобрявам и непрестанно я търся. Това не се реализира обаче. След това двамата бяхме водещи на новогодишна стратегия по Българска национална телевизия, което за мен беше трудничко, тъй като нямах толкоз опит. Тя от своя страна се е занимавала и с постановка, водещ е, и е по-запозната с тази материя. Последно се видяхме с Алла на концерта й в НДК. Веднага след него ни одобри с Богдана. Почти никой различен не беше признат от нея. Видяхме се, макар че беше изморена от концерта. А с Филип се слушам постоянно. Той остана доста земен, непретенциозен, макар че е тотална звезда в Русия. Това не ме учудва, тъй като до момента в който работех в няколко източногермански малките екрани, имах шанса да бъда на една сцена в действителност със международни звезди. Ние освен снимахме, а живеехме дружно по седмица, дружно се хранехме, дружно пътувахме. Оказа се, че тези, които в действителност са огромни, са извънредно готини като хора, не се вършат на освен това от другите. Обикновено „ по-малките “ актьори са тези, които се вършат на велики и играят театри – имат телохранители, разхождат се с доста кучета и така нататък Това е разумно, огромните актьори няма на какво да се вършат, тъй като те са огромни, непотребен е целият този водевил, който се разиграва в салона. В това отношение имам някакъв опит. Било ми е доста забавно и от всичко това съм се учил. Когато живееш с такива хора, ти придобиваш един тип имунитет – да не бъдеш популярен. Виждаме, че и някои от нашите политици, когато мине известно време, царедворците по този начин ги помпат, че са звезди, че те внезапно стават доста разнообразни от това, което са били първоначално. Това заболяване ми е било постоянно малко смешно. Както споделяше Тончо Русев – „ Това е началото на края “. В момента, в който доста си повярваш, играеш към този момент различен спектакъл.
Вече години наред Вие влизате в домовете на българите в навечерието на Нова година и сте неизменима част от техния празник, освен това за края на 2021 година взехте присъединяване в новогодишните стратегии на всички водещи медии. Бихте ли ни разкрили нещо от кухнята, какви бяха страстите по време на фотосите и с какво изненадахте феновете си?
Аз бях и в „ Шоуто на Рачков “ по Нова телевизия, и в новогодишните стратегии на bTV и Българска национална телевизия, въобще доста снимах. Най-смешното, което ми роди главата, обадих се на Рачков и му споделих – „ Искаш ли да се създадем на маймуни “, той отговори „ Веднага съм подготвен за тебе “. Изкопах една ария от 80-те, която съм снимал един, единствен път в едно шоу на Хачо Бояджиев, което се споделяше „ Новогодишен карнавал “. Снимахме в Киноцентъра и тичахме по едни ръкави с „ Пантомима “ - та на Вельо Горанов, като всички към мен имитираха тъкмо това придвижване, което аз върша и беше доста смешно. Искаше ми се да възстановя някоя остаряла ария и по този начин, реализирахме го дружно с балета на шоуто „ Като две капки вода “. Те също са доста готини. Направихме го с Рачков, като аз, Рачков и Рафи сме облечени еднообразно, пеем и танцуваме. Беше доста занимателно. От друга страна тази ария я изпълних и с балет „ Веда младши “ по Българска национална телевизия. Все отново аз към този момент съм човек на 71, и операторите, част от които познавам от млади и към този момент са на постоянна възраст, не са първа младост, внезапно станаха и започнаха да пляскат, гледайки ме по какъв начин подрипвам с балета. За младите е инетресно, тъй като не са привикнали да ме виждат в тази светлина и не ме познават по този метод. Дори балерините от „ Фънки Мънки “ пристигнаха и ми споделиха „ Ама вие имате доста добра двигателна просвета “, аз им отвърнах „ Чакайте, аз съм работил това нещо доста години “. Действително аз съм подскачал доста години наред с професионални балети, в това число „ Арабеск “. Може би това ми оказа помощ и в Русия, и в Германия, и естествено в България. Все отново по това време множеството български артисти и певици бяха по-статични, бяха по-обрани. В това отношение аз за първи път разчупих нещата. Сложих и прословутите кецове с Косьо от „ Тангра “, където също работих, бях пианист. След това работих за телевизионната Евровизия в Белгия. Оттам за смут на музикалните редактори си купих обица. Беше огромен проблем дали съм махнал обицата, дали съм махнал кецовете. Без да желая вкарах модата с кецовете освен в България, а и в Русия. Младите не могат да знаят това нещо, което е обикновено. Общо взето бях по този начин по-движещ се артист и това ми оказа помощ ненапълно. Даже сега, като приказвам с Вас, си давам тази равносметка. Това ми оказа помощ, тъй като даже в Русия артистите бяха по-статични. Там се пее в доста грамадни зали, минимумът е 7 – 8 хиляди души. Големи са мащабите и съм търчал сред редовете непрестанно по време на концерти. Все отново това несъмнено е предписание някакво усещане на хората и съгласно мен е една от аргументите да бъда харесван.
Да чакат ли феновете Ви нови песни през новата 2022 година?
С наслаждение. Аз не съм от най-производителните реализатори и една от аргументите е тъкмо това, което споделих при започване на диалога. В България човек не е належащо доста да създава, тъй като това съревнование да вървиш по музикални редактори, да се молиш на музикални излъчвания да те въртят или да плащаш, ми е доста непознато. И не се върша на горделив, само че аз не съм го правил, когато съм бил на 20 години, не съм го правил на 30 и 40 години, доста ми е късно на 70 години да се трансформирам като темперамент. Просто нашето потомство възприемаше по различен метод лансирането на музиката и това е една от аргументите аз да не върша толкоз постоянно български песни. Последната е от кино лентата на проф. Иван Ничев. Музиката е на Стефан. Казва се „ На инцидентна гара “, а премиерата на кино лентата беше предходната година. Междудругото макар, че песента няма видеоклип, кой знае каква реклама, аз я пея постоянно по участия, и хората я научиха. Може би само БГ радио я завъртя, само че по другите радиостанции не съм я чувал. Въпреки всичко, когато една ария е хубава, тя си проправя път, малко по-бавно става. При мен по този начин стана и със „ След края на света “. Доста от моите песни, които станаха известни през последните 10 години и не престават да се въртят и да се харесват, имаха мъчно начало, тъй като не е музиката, която радиата непрекъснато въртят. За сметка на това малко от тази музика остава във времето.
Вие носите името Васил и на 1 януари имате имен ден, на кого сте кръстен и гордеете ли с това име, по какъв начин нормално отбелязвате празника?
Ами аз не съм доста, доста осведомен с това. По принцип майка ми се е разделила с татко ми, когато съм бил на 1-2 години и нещата не са ми били ясни на кого тъкмо съм кръстен. С Васа Ганчева, Бог да я елементарни, години наред празнувахме при нея Васильовден и сме имали доста хубави имени дни. Васильовден се отбелязваше на 14 януари по остарял жанр и аз закачих от това време. Това е последният от многото имени дни през януари, изредили са се Йорданов ден, Иванов ден, всичките празници са минали. Тогава, като по-малък съм го чествал, в този момент малко сме ощетени, тъй като общо взето хората след среднощ на 31 декември не са доста трезви, което е обикновено и внезапно стартира нашият празник, и двете неща Нова година и Васильовден се сливат безусловно. Затова през последните години съвсем не съм го чествал. Вярно е, че идват, поздравяват ме, само че не го чувствам като празник, тъй като Нова година надвива над Васильовден.
Какво ще пожелаете на българите?
Нека да си пожелаем това, което си желае светът – първо здраве, тъй като за жалост светът загуби доста хора, което е изключителна покруса за доста фамилии. Дано да се откри метод тази пандемия да бъде укротена! Дано да бъдем малко по-добри и по-човеци, и малко повече да се себеуважаваме като нация, тъй като в случай че ние не го вършим, няма кой да го направи, тъй че малко повече да бъдем българи!
На връх Васильовден изявление на Tribune.bg с един от най-големите и обичани реализатори от няколко генерации българи, който носи хубавото българско име Васил – Васил Найденов
Каква бе 2021 година за Васил Найденов, с какво ще я запомните?
Тя беше сложна освен за България, а и за цялото човечество. Страшното е, че човечеството загуби доста хора, а по ужасно от гибелта няма. Освен с тази международна особеност, с какво я запомних? Аз не мога да се оплача, тъй като не спирах да работя и през 2020, и през 2021 година. И през двете години не съм работил единствено тогава, когато беше безусловно неразрешено и бяхме в цялостен локдаун. Малко беше рисковано, тъй като на местата, където имам участия или концерти, се събират много хора и не мога да кажа, че не ме е било боязън, тъй като изключително първата година тази болест беше доста непозната даже за лекарите, въпреки всичко заведенията, залите където пея, са свързани с влизане на извънредно доста хора. От тази позиция не мога да кажа, че 2021 година беше една от най-спокойните за мен, само че пък тази специалност е такава, обвързвана е с страстите на хората, и сме длъжни да я упражняваме.
Безсъмнение Вие сте един от най-обичаните и сполучливи артисти, въобще актьори у нас, през какви провокации преминахте, с цел да стигнете дотук и да се задържите на върха през всички тези години, каква бе цената, каква е равносметката ви?
С сътрудниците ми музиканти, които са живи и тези, които към този момент ни напуснаха, през всичките тези години ми прави усещане, че си приказваме едно и също нещо - че за жалост не може да има равнопоставеност сред българската и непознатата музика. Например с Дими от „ Сленг “ по цели нощи сме разговаряли по този въпрос, тъй като „ Сленг “ беше една от групите, с които аз работих. Пътувахме и в чужбина дружно. Те ми акомпанираха и на мен. Изобщо с доста от моите сътрудници сме говорили за това, че не се върти задоволително българска музика, по тази причина дали има смисъл да произвеждаш тази музика, когато авансово от време на време е обречена или пък би трябвало да бъдеш по-комбинативен, или по-нахален и да стигаш до музикални редактори, до разбиране. Вървят и хиляди други неща като парични знаци, упоритости и така нататък, изключително във връзка с видеоклиповете и ротацията им. Наистина едно и също си приказваме толкоз години. В това отношение не може да се отхвърли, че по времето на развития социализъм Българското национално радио и Българска национална телевизия пускаха доста повече българска музика. Може би това е и повода част от тези песни да останат във времето и да се пеят до ден сегашен. Аз не приказвам единствено за моята музика, приказвам изобщо за българската поп музика във всичките й измерения от групи до артисти. Освен това, което аз съм направил и изпял, част от музиката на доста мои сътрудници се пее повече от 20, 30, 40 години, което е доказателство, че страната малко или доста би трябвало да се намеси във всичко това. Не става дума за някакъв социализъм при ротациите на песните, само че пък не би трябвало да бъде и другата прекаленост, която съществува към този момент много години - радиата напълно преднамерено не пускат или не харесват българска музика. Ако се обърнем в околните нам страни, ще установим без да сме музиковеди, театроведи или някакви други веди и без да вършим социологически изследвания, че там държат в доста огромна степен на родната си музика. Влизаме в Гърция и чуваме гръцка музика. В Турция е същото състояние, дори и в Румъния е по този начин. Това, несъмнено, не е заради липса на западна или американска музика. Много е простичко да се разбере, че, с цел да се продават българските домати, когато се произведат, те би трябвало да бъдат на пазара, а не непрестанно да внасяме от чужбина домати, които не наподобяват на нашите. Знаете, че нашите сортове са най-хубавите, няма какво да се лъжем. Те имат своята популярност още от времето, когато нашите зеленчукопроизводители са носили по Дунава зеленчуци и плодове. Изнасяше се и в Русия. Когато съм ходил на гастроли там, съм виждал в най-отдалечени кътчета на страната освен български зеленчуци и плодове, а и сладка, конфитюри и така нататък И се купуваха доста. Това е една от огромните търговии на България с Русия преди години. Не инцидентно върша този паралел сред зеленчукопроизводството и музиката, тъй като музиката е и търговия. Моите безкрайни почетения към всички международни актьори! Самите ние години наред желаехме и милеехме да слушаме и друга музика, тъй като тогава пък беше другата прекаленост (б.р. по времето на социализма). Тогава ставаше въпрос за друга политика. Съществуваше Отдел „ Изкуство и просвета “ при Централен комитет на Българска комунистическа партия, който се занимаваше с много нелепости. Въпреки всичко, истината е някъде по средата съгласно мен. Това важи освен за музика, за доста неща. Винаги крайностите – било единствено поп фолк или единствено западна музика, това американизиране, не са нещо положително. Прекрасен е филмът „ Вампири, таласъми “, в който режисьорът Иван Андонов прелестно осмива тази поставка, която ставаме на Русия. Ние сме българи и би трябвало да съумеем, с изключение на да произвеждаме нашите домати и да ги продаваме, както и нашата музика и изкуство, което не е толкоз елементарно, само че никога не е невероятно. Истината е там някъде. Това беше една от аргументите аз да се опитам да оказа помощ. В Народното събрание, в Комисията по културата и медиите се обади Иван Димитров, който и сега е изпълнителен шеф на Музикаутор. Той беседва с тези, от които зависеше. По това време ръководител на комисията беше Вежди Рашидов. Оказа се, обаче, че надвиха други пристрастености и не успяхме да извоюваме тези 30% българска музика, които желаехме да се въртят по радиостанциите. Дадени хора изрично го обърнаха на политика, ваши сътрудници споделиха, че това е независимост на словото, независимост на музикалните редактори, че ние се мъчим да връщаме времето на Тодор Живков, което съгласно мен са безспорни нелепости и персонални ползи, а от време на време дори освен персонални ползи, а непросветеност на избрани хора, които са назначени тук-там, където не заслужават. Не заслужават да сме подвластни от тях, тъй като доста от тях даже нямат музикално обучение, не са създали една ария в живота си. Когато ти ръководиш нещо, за което имаш общи понятия, със същия триумф аз мога да бъда назначен за началник на Космоса и на космонавтите и да вземам решение кой би трябвало да излети и кой не би трябвало да излети(б.р. смее се), което е меко казано подигравка. Човек, с цел да взема решение вярно, би трябвало да учи много и да е потвърдил във времето какво може, а не да бъде подложен в системата 4-4-2, до момента в който е еди кое си държавно управление и до идващото държавно управление да гледа да оцелее на заплата. Не изпитвам завист на тези хора. Аз мога да кажа умерено, че, все пак оцелях, с което се гордея, тъй като в никакъв случай не съм бил политически привързан, в никакъв случай не съм плащал на някого, с цел да въртят песните ми по малките екрани и радиа, с никого не съм спал. Има хиляди обстановки, които са ни известни и изключително ние музикантите ги знаем прелестно. Мога да се прекръстя и да кажа, че Господ ми е помагал. В по-ново време извънредно доста ми оказа помощ интернет, колкото и да е парадоксално, защото аз нищо не запознат съм интернет, нашето потомство като цяло не е чак толкоз умело в тази посока. Оказа се, че по-младите хора гледат в интернет мои песни, чуват от майките, бащите, бабите си и последователно започнаха да идват на мои участия и концерти, и видяха, че не е толкоз ужасно да си от времето на Тодор Живков. Защото знаете, че има такива публицисти в жълтата преса, които ни лепнаха етикети, че сме от времето на Тодор Живков, че сме демоде, че надали не сме пълзящи старци, които не могат да мислят съвременно. Все отново аз и огромна част от моите сътрудници доказахме, че може и по този начин да се живее и може и по подобен метод да оцелееш във времето. Определено мога да се гордея с това, че въпреки всичко тази музика, която съм правил и изпял, било авторска, било на нашите най-известни композитори, аранжори устоя тестването на времето. Ето тук до мен е Косьо Цеков, който е пианист на ФСБ, а пък той работи с мен към този момент дълги години. Много от моите аранжименти са направени точно от ФСБ. Това са музиканти, които са потвърдили във времето, че могат. Аз разделям нещата не на политика и на търговски бързи реакции и моди, а на можещи и по-посредствени, дано по този начин да го кажем, да бъдем по-възпитани (б.р. смее се).
Кои са най-близките Ви хора в шоубизнеса, тези, които постоянно са ви подкрепяли и в никакъв случай не са ви предали?
Аз съм работил доста години със Стефан Димитров, може би едни от най-хубавите ми песни са на Стефан. Живял съм до Митко Щерев и съм бил в „ Диана експрес “, както пианист, по този начин и артист, тъй че през мене мина цялата му кино музика. Категорично декларирам, че неслучайно Митко бе разгласен за най-хубавия български композитор на кино музика. Малко или доста съм се учил от него, тъй като съм участвал на всичко това, което е основано и съм видял по какъв начин се е случвало от нулата. Освен това съм работил с текстовете на Мишо Белчев, на Миряна Башева, на Георги Константинов, на Иля Велчев, на Маргарита Петкова, които са превъзходни. До мен постоянно е била като другар Богдана Карадочева, която ме е съветвала за доста неща. Междудругото тя е задоволително скромна, с цел да каже, че е създател и на текстове. Богдана постоянно споделя „ Аз съм текстописец, не съм поетеса “. Може би ще пропусна някои хора. Работил съм и с „ Диана експрес “, и със „ Сленг “, които са ми били акомпаниращи, бил съм и диригент на Бисер Киров, когато напуснах „ Диана експрес “. Работил съм с най-различни музиканти. Все отново аз се занимавам от 2-3-ти клас с музика и съм учил пиано от дребен. Майка ми беше певица в хор „ България “, тя имаше и друга специалност – инженер-химик. Но съм имал опция да чувам даже Борис Христов, когато е идвал да гастролира в България, и то в тези времена, когато Борис Христов не беше изключително политически уважаван в България. А в действителност той е един неповторим бас от международна големина, на който до ден сегашен се възхищават, тук няма момент съмнение. След това бях признат в Консерваторията, компетентност пиано. Всъщност аз не съм приключил пеене публично, тъй че не се повеждам артист, по-скоро съм пианист. Но не съм чак толкоз добър пианист, колкото желаех да стана. Безспорно всички тези години трупане на опит ти основават музикална просвета и в този ред на мисли е хубаво по-младите хора да си седнат на дупетата и малко повече да учат, тъй като основаването на песничките, които дават заблуда, че са доста обикновени, от време на време изисква по-обширна музикална просвета, с цел да можеш не просто да съчиниш нещо. Дори и да имаш гений, даден от Господ, би трябвало да знаеш по какъв начин се аранжира, какъв текст да се постави, от кого да го вземеш, би трябвало да имаш по-специфични знания, освен да попейваш. Пеенето, моите почетения, по никакъв начин не е неприятно, само че то е една част от нещата, доста по-важно е да бъдеш музикант, с цел да можеш да създаваш музика в същинския смисъл на думата. Хубаво е, че всички тези младежи по този начин добре имитират международни артисти и певици, само че това нещо няма да им даде опция да изскочат от дребната сцена и да отидат на огромната. За да стъпят на огромната, те би трябвало да стартират да създават тяхна музика, тогава те към този момент минават в различен кулоар. Давам един обикновен образец. По света има доста хора, които пеят като Елтън Джон, дори може би някои от тях пеят даже по-добре, само че Елтън Джон е измислил тази музика, това към този момент го трансформира като актьор, а като хонорар цифрите стават с две, три нули повече.
Вие сте от поколението български реализатори с доста гастроли в Русия, имали сте досег и с Алла Пугачова, и с Филип Киркоров, едни безспорни звезди там, разкажете ни малко повече за взаимната си работа и какво ви даде контактът с тях?
О, несъмнено. Аз познавам Алла даже преди да се ожени за Филип. С него се срещнах по-късно. Бях на турне в Русия, мисля че в Москва, не помня тъкмо. Така стана, че те ми услужиха с добра инсталация, тъй като тъкмо в тази голяма зала, в която пях, имаше потребност от по-голямо количество инсталация. Тогава се срещнах с Филип. Той беше още дребен – 16-17-годишен, дори си припомням, че майка му го водеше за ръка. Филип съумя да пробие, а една от песните, с които проби е „ Телефонна обич “. Много пъти руснаците ми споделяха „ Это наш “, аз им отговарях „ Не е ваше. Тя е българска ария “ (б.р. смее се). Руснаците обичат да споделят, че всичко е тяхно, само че това е тип шовинизъм, което при нас несъмнено отсъства, дори противоположното въобще не сме националисти. Нека да не бъдем крайни, само че ми се коства, че всяка една нация би трябвало да се себеуважава, с цел да може да я почитат и по света. Междудругото с Алла Пугачова ни предложиха да играем в един филм, да бъдем надали не като любовници, трябваше да играем, че аз я одобрявам и непрестанно я търся. Това не се реализира обаче. След това двамата бяхме водещи на новогодишна стратегия по Българска национална телевизия, което за мен беше трудничко, тъй като нямах толкоз опит. Тя от своя страна се е занимавала и с постановка, водещ е, и е по-запозната с тази материя. Последно се видяхме с Алла на концерта й в НДК. Веднага след него ни одобри с Богдана. Почти никой различен не беше признат от нея. Видяхме се, макар че беше изморена от концерта. А с Филип се слушам постоянно. Той остана доста земен, непретенциозен, макар че е тотална звезда в Русия. Това не ме учудва, тъй като до момента в който работех в няколко източногермански малките екрани, имах шанса да бъда на една сцена в действителност със международни звезди. Ние освен снимахме, а живеехме дружно по седмица, дружно се хранехме, дружно пътувахме. Оказа се, че тези, които в действителност са огромни, са извънредно готини като хора, не се вършат на освен това от другите. Обикновено „ по-малките “ актьори са тези, които се вършат на велики и играят театри – имат телохранители, разхождат се с доста кучета и така нататък Това е разумно, огромните актьори няма на какво да се вършат, тъй като те са огромни, непотребен е целият този водевил, който се разиграва в салона. В това отношение имам някакъв опит. Било ми е доста забавно и от всичко това съм се учил. Когато живееш с такива хора, ти придобиваш един тип имунитет – да не бъдеш популярен. Виждаме, че и някои от нашите политици, когато мине известно време, царедворците по този начин ги помпат, че са звезди, че те внезапно стават доста разнообразни от това, което са били първоначално. Това заболяване ми е било постоянно малко смешно. Както споделяше Тончо Русев – „ Това е началото на края “. В момента, в който доста си повярваш, играеш към този момент различен спектакъл.
Вече години наред Вие влизате в домовете на българите в навечерието на Нова година и сте неизменима част от техния празник, освен това за края на 2021 година взехте присъединяване в новогодишните стратегии на всички водещи медии. Бихте ли ни разкрили нещо от кухнята, какви бяха страстите по време на фотосите и с какво изненадахте феновете си?
Аз бях и в „ Шоуто на Рачков “ по Нова телевизия, и в новогодишните стратегии на bTV и Българска национална телевизия, въобще доста снимах. Най-смешното, което ми роди главата, обадих се на Рачков и му споделих – „ Искаш ли да се създадем на маймуни “, той отговори „ Веднага съм подготвен за тебе “. Изкопах една ария от 80-те, която съм снимал един, единствен път в едно шоу на Хачо Бояджиев, което се споделяше „ Новогодишен карнавал “. Снимахме в Киноцентъра и тичахме по едни ръкави с „ Пантомима “ - та на Вельо Горанов, като всички към мен имитираха тъкмо това придвижване, което аз върша и беше доста смешно. Искаше ми се да възстановя някоя остаряла ария и по този начин, реализирахме го дружно с балета на шоуто „ Като две капки вода “. Те също са доста готини. Направихме го с Рачков, като аз, Рачков и Рафи сме облечени еднообразно, пеем и танцуваме. Беше доста занимателно. От друга страна тази ария я изпълних и с балет „ Веда младши “ по Българска национална телевизия. Все отново аз към този момент съм човек на 71, и операторите, част от които познавам от млади и към този момент са на постоянна възраст, не са първа младост, внезапно станаха и започнаха да пляскат, гледайки ме по какъв начин подрипвам с балета. За младите е инетресно, тъй като не са привикнали да ме виждат в тази светлина и не ме познават по този метод. Дори балерините от „ Фънки Мънки “ пристигнаха и ми споделиха „ Ама вие имате доста добра двигателна просвета “, аз им отвърнах „ Чакайте, аз съм работил това нещо доста години “. Действително аз съм подскачал доста години наред с професионални балети, в това число „ Арабеск “. Може би това ми оказа помощ и в Русия, и в Германия, и естествено в България. Все отново по това време множеството български артисти и певици бяха по-статични, бяха по-обрани. В това отношение аз за първи път разчупих нещата. Сложих и прословутите кецове с Косьо от „ Тангра “, където също работих, бях пианист. След това работих за телевизионната Евровизия в Белгия. Оттам за смут на музикалните редактори си купих обица. Беше огромен проблем дали съм махнал обицата, дали съм махнал кецовете. Без да желая вкарах модата с кецовете освен в България, а и в Русия. Младите не могат да знаят това нещо, което е обикновено. Общо взето бях по този начин по-движещ се артист и това ми оказа помощ ненапълно. Даже сега, като приказвам с Вас, си давам тази равносметка. Това ми оказа помощ, тъй като даже в Русия артистите бяха по-статични. Там се пее в доста грамадни зали, минимумът е 7 – 8 хиляди души. Големи са мащабите и съм търчал сред редовете непрестанно по време на концерти. Все отново това несъмнено е предписание някакво усещане на хората и съгласно мен е една от аргументите да бъда харесван.
Да чакат ли феновете Ви нови песни през новата 2022 година?
С наслаждение. Аз не съм от най-производителните реализатори и една от аргументите е тъкмо това, което споделих при започване на диалога. В България човек не е належащо доста да създава, тъй като това съревнование да вървиш по музикални редактори, да се молиш на музикални излъчвания да те въртят или да плащаш, ми е доста непознато. И не се върша на горделив, само че аз не съм го правил, когато съм бил на 20 години, не съм го правил на 30 и 40 години, доста ми е късно на 70 години да се трансформирам като темперамент. Просто нашето потомство възприемаше по различен метод лансирането на музиката и това е една от аргументите аз да не върша толкоз постоянно български песни. Последната е от кино лентата на проф. Иван Ничев. Музиката е на Стефан. Казва се „ На инцидентна гара “, а премиерата на кино лентата беше предходната година. Междудругото макар, че песента няма видеоклип, кой знае каква реклама, аз я пея постоянно по участия, и хората я научиха. Може би само БГ радио я завъртя, само че по другите радиостанции не съм я чувал. Въпреки всичко, когато една ария е хубава, тя си проправя път, малко по-бавно става. При мен по този начин стана и със „ След края на света “. Доста от моите песни, които станаха известни през последните 10 години и не престават да се въртят и да се харесват, имаха мъчно начало, тъй като не е музиката, която радиата непрекъснато въртят. За сметка на това малко от тази музика остава във времето.
Вие носите името Васил и на 1 януари имате имен ден, на кого сте кръстен и гордеете ли с това име, по какъв начин нормално отбелязвате празника?
Ами аз не съм доста, доста осведомен с това. По принцип майка ми се е разделила с татко ми, когато съм бил на 1-2 години и нещата не са ми били ясни на кого тъкмо съм кръстен. С Васа Ганчева, Бог да я елементарни, години наред празнувахме при нея Васильовден и сме имали доста хубави имени дни. Васильовден се отбелязваше на 14 януари по остарял жанр и аз закачих от това време. Това е последният от многото имени дни през януари, изредили са се Йорданов ден, Иванов ден, всичките празници са минали. Тогава, като по-малък съм го чествал, в този момент малко сме ощетени, тъй като общо взето хората след среднощ на 31 декември не са доста трезви, което е обикновено и внезапно стартира нашият празник, и двете неща Нова година и Васильовден се сливат безусловно. Затова през последните години съвсем не съм го чествал. Вярно е, че идват, поздравяват ме, само че не го чувствам като празник, тъй като Нова година надвива над Васильовден.
Какво ще пожелаете на българите?
Нека да си пожелаем това, което си желае светът – първо здраве, тъй като за жалост светът загуби доста хора, което е изключителна покруса за доста фамилии. Дано да се откри метод тази пандемия да бъде укротена! Дано да бъдем малко по-добри и по-човеци, и малко повече да се себеуважаваме като нация, тъй като в случай че ние не го вършим, няма кой да го направи, тъй че малко повече да бъдем българи!
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ