,fit(968:545)&19:35:22)
Усик срещу Верхувен - поредното безумие при липса на ценности в бокса
Без да желая да скапвам настроението, може да се твърди, че в името на заниманието се предизвикват повече вреди, в сравнение с от каквото и да било друго. Дори когато желанията са положителни, а постоянно те са такива, помислете за всички злополуки: гибел при шофиране в нетрезво положение, трагични алпийски експедиции, задушаване поради заигравки в леглото, които са се объркали. В момента може да е изглеждало като добра концепция, само че заниманието от време на време може да бъде рисково. Дори смъртоносно.
,fit(478:270) )
„ Може би не желае да бъде тестван “: Аджит Кабайел за Усик и боксьорите, които заобикалят мач с него
В бокса множеството развлечение е отвън кръга, а не вътре в него. Вътре евентуално има прекалено много заплаха, с цел да може заниманието въобще да стане фактор. Извън кръга обаче, било край въжетата, било по евтините места, има задоволително развлечение в това да гледаш по какъв начин други човешки същества се удрят по главата. Ако да вземем за пример чуете израза „ занимателен мач “, можете да сте сигурни, че е котел от някой, който се готви да гледа мач, а не от един от двамата, които следва да вземат участие в него. Може и да има развлечение, най-малко за спечелилия, само че самият мач рядко се разказва по този начин от забърканите в него.
И въпреки всичко има някои мачове, изключително в последно време, които идват с гаранция за развлечение за всички. Забавление за почитателите, развлечение за финансистите и развлечение за двамата души, които се срещат на кръга. Тези мачове, нормално намиращи се в Netflix, дома на заниманието, опълчват известно име против известно име и въобще не се интересуват от спортния смисъл или сигурността на съпоставянето. Единственото, което ги интересува, е дали е занимателно или не. Ако е, евентуално носи пари. Задачата е изпълнена.
 )
Бивол се разбра за дълго чакан дуел на галата на Усик и Верхувен
По подобен метод, забелязвали ли сте по какъв начин думата „ занимателно “ през днешния ден се употребява в бокса по този начин, както „ комфортно “ беше употребена, с цел да вкара зората на онлайн извършването на покупки, а „ наличие “ беше употребена, с цел да вкара новата епоха на репортерството? „ Забавно “ служи и на същата цел, на която служи думата „ скорост “, когато приказваме за това по какъв начин изкуственият разсъдък убива творчеството и прави едно оглупяващо население още по-глупаво, като угажда на най-лошите му импулси.
„ Забавно “ в бокса има същия резултат. Това е безвредна дума; дума, зад която да се скриеш. Наречи един мач „ занимателен “ и почти можеш да минеш сред капките, изключително в този момент, когато към този момент имаме несъмнено място/канал за занимателни мачове, плюс годишно очакване за такива. Мачът на 23 май сред Олександър Усик и Рико Верхувен да вземем за пример беше посрещнат много друго през 2026 година, в сравнение с би бил през 2016 година Всъщност Усик против Верхувен за купата на WBC в тежка категория щеше да бъде гледан с други очи даже в случай че се беше случил единствено преди пет години, камо ли преди 10. Това, за жалост, е просто отражение на това какъв брой бързо се трансформираха нещата в бокса. Толкова бързо една идеология може да се изкриви и една дума като „ занимателно “ да бъде по едно и също време пренасочена към нова приложимост и превърната в оръжие.
,fit(478:270) )
Боксьор в тежка категория стачкува: Мачът на Усик с Верхувен не би трябвало да е за купа
В случая с Усик против Верхувен е задоволително единствено да погледнем бранителите на този мач, с цел да забележим какъв брой значима е станала думата „ занимателно “ в бокса. Имаме Майк Копингър, работещ за списание Ring на Турки Алалших, който обезверено протяга ръка към тази дума, с цел да угоди на шефа си: „ Усик се е бил с съвсем всеки в тежка категория, от общо четири мача с Антъни Джошуа и Тайсън Фюри до още два с Даниъл Дюбоа, Дерек Чисора и така нататък “, написа Копингър в X предишния месец. „ Да, Уордли и Кабайел заслужават. Но в случай че Усик желае малко развлечение с огромен театър, по този начин да бъде. “
И въпреки всичко, за смут на Копингър, едвам беше скочил самоуверено да отбрани мача, когато шефът му Алалших го сряза за безотговорната приложимост на думата „ занимателно “. „ Това не е занимателно “, подсети му той обществено, откакто евентуално първо го е направил уединено. „ Това е рисков мач. “
 )
WBC утвърди значим детайл за мача сред Усик и Верхувен
Странното е, че в спорт като бокса и двете могат да бъдат правилни. Един мач може да е занимателен и в това време да е рисков. Такава е природата на играта. Всъщност, когато всичко бъде казано и свършено, точно бракът сред двете – заниманието и заплахата – го прави толкоз примамливо представление за толкоз доста хора. Именно по тази причина в последна сметка решаваме да гледаме – да, даже и тези мачове, за които твърдим, че са под равнището ни.
При Усик и Верхувен заниманието е единствено в визията, в нищо друго. За някои е занимателно да си показват по какъв начин популярен боксьор като Усик, 24-0 (15 нокаута), дели кръга с популярен кикбоксьор като Верхувен, 1-0 (1 нокаут) като боксьор, и да се пробват да предскажат какво ще се случи, когато удари първият гонг. Забавно е и за самия Усик, както Копингър по този начин упорито наблягаше в обявата си.
 )
Официално: Усик против Верхувен на 23 май в Египет
За Усик това е занимателно, тъй като множеството му мачове нормално са съществени дуели против боксьори в тежка категория, които постоянно са по-високи и по-тежки от него. Този мач, за разлика от тях, е прелестен мач - занимателен мач. Това е мач, в който Усик освен ще се усеща физически удобно, само че и ще знае, че опитът му на боксовия кръг евентуално ще значи всичко. Добавете към това и известна физическа подготовка и Усик не би трябвало да има никакви компликации с Верхувен на 23 май, без значение от качествата на високия 196-сантиметров нидерландец в различен военен спорт.
Също по този начин, колкото и необичайно да е, това е мач, за който някои ще кажат, че Усик си го е „ извоювал “ или „ заслужил “. Ако някой има право на подарък или на малко развлечение на кръга, ще кажат те, това е Олександър Усик. Вижте кариерата му до момента. Вижте какъв брой тежки мачове е имал и в полутежка, и в тежка категория. Вижте по какъв начин е подхождал към тези провокации и по какъв начин в никакъв случай не е избягвал никого.
Това може и да е правилно, само че въпреки всичко би трябвало да се опитаме да помним, че има степени на по този начин наречените „ занимателни мачове “ и че заниманието не би трябвало да се накланя прекомерно надалеч надясно, с цел да стане внезапно неуместно. Дори може да се твърди, че реваншът на Усик с Даниъл Дюбоа през юли беше малко развлечение за украинеца. Със сигурност това беше крачка надолу по отношение на някои от предходните му мачове от позиция на конкуренцията и дуел, в който Усик е щял да се усеща спокоен, тъй като към този момент беше спрял Дюбоа през 2023 година
Това, несъмнено, не значи, че мачът е бил лишен от заплаха. Просто значи, че казано както досега, реванш с Даниъл Дюбоа, когато си най-хубавият тежка категория на планетата, би трябвало да се счита за едно от по-леките провокации, които можеш да получиш. Казано просто, това е от тези мачове, които нормално виждаш притиснати сред два огромни, определящи дуела.
Както се оказва, Усик, на 39 години, в този момент има намерение да последва успеха над Дюбоа с мач против кикбоксьор. Кикбоксьор, чийто единствен предходен флирт с бокса е бил през 2014 година Най-лошото е, че никой даже не е изключително сюрпризиран. Този мач, да не забравяме, идва незабавно след други „ занимателни мачове “ като Тайсън Фюри против Франсис Нгану, Антъни Джошуа против Франсис Нгану и Антъни Джошуа против Джейк Пол. В доста връзки това е продължение на една нова традиция. Още едно увещание, че спортът към този момент е беззаконна територия, ръководена от лакомия, а не от правила.
„ Аха, но какво ще кажете за Али – Иноки “, ще видите тогава да написа в обществените мрежи някакъв 21-годишен зубър. На което човек би могъл да отвърне: „ Разликата, 21-годишен зубър, е, че мачът на Мохамед Али с кечиста Антонио Иноки през 1976 година не беше глобен дуел за купата на WBC в тежка категория, нали? А Усик против Верхувен ще бъде. “
И за какво пък не? Дори и да искахме още веднъж да станем съществени, към този момент е прекомерно късно, каруцата е обърната. Знаем, че в случай че на хората, било то боксьори или не, им се даде цялостна независимост във всичко, те ще се възползват, ще търсят пътя на най-малкото противодействие и ще избират това, което е комфортно или занимателно. Затова в ежедневния живот всички ние се нуждаем от правила, параметри, главно чувство за това кое е вярно и кое не. В някои случаи имаме потребност от пазачи на входа, дисциплиниращи фигури, хора, които да ни припомнят разликата сред вярно и погрешно.
Без такива рамки и такива хора, всеки е самичък за себе си. Изведнъж всевъзможни нелепости се одобряват за възможни, в случай че носят пари и в случай че към този момент има казус за тях. Това важи за мачовете, както важи и за метода, по който през днешния ден мачовете се отразяват и се написа за тях. Без стандарти или пазачи на входа всеки може – и ще го прави – да се занимава с това. Прави го задоволително дълго и задоволително зле и скоро освен ще има егото за това, само че и платформата и инструментите да популяризира болестта.
Инструмент като ИИ да вземем за пример няма безусловно да размени писателите, тъй като написа по-добре или по-интересно. В последна сметка ще прави работата на писателя, тъй като стандартите на читателя ще са се сринали дотолкоз, че той няма да знае, а и даже няма да го е грижа, каква е разликата сред същинското и неистинското. Доказателства за това виждаме непрестанно.
Виждаме ги в метода, по който се отразяват новините, по какъв начин се покриват мачовете и по какъв начин се предизвиква хаосът. Още по-страшното е, че започваш да виждаш по какъв начин човешките същества се вманиачават по скоростта, кликовете и парите дотам, че приспособяват метода си към условията на този самоуверен нов свят, вместо да се надигнат против него. Така е по-лесно. По-лесно е да се впишеш, да бъдеш видян, да бъдеш свестен. Никога в действителност не е имало по-голяма централизация на глупави хора с по-голям набор от средства да предават нелепостта си на други глупави хора, в сравнение с през днешния ден. Ако не можеш да ги победиш, причисли се към тях, допускам.
В последна сметка тъкмо това е направил Олександър Усик. Видял е опция, възползвал се е от нея и е оправдал дейностите си със знанието, че: а) ще завоюва доста пари, и б) не е първият тежка категория, който подкопава концепцията за спортния спорт. Всъщност може би единствената изненада при Усик против Верхувен е, че Усик не се е прицелил в нещо още по-глупаво. Защото е можел, и то напълно елементарно.
По днешните стандарти те даже не стигнаха до цялостната нелепост с този мач: Верхувен не е задоволително огромна звезда или задоволително огромен комфортен балък, с цел да заеме тази роля. За цялостно развлечение по-добре щеше да е Усик да бъде пуснат против Джейк Пол, Майк Тайсън, Джон Фюри или Андрю Тейт. Такъв вид противници сигурно щяха да привлекат повече погледи към занимателния ден на Усик, в сравнение с човек като Верхувен, прочут единствено на върлите почитатели на бойните спортове.
Но пък заниманието е и постоянно ще бъде субективно разбиране. Някои го изживяват полупияни зад кормилото, други до момента в който изкачват планини, а трети вързани в спалнята, до момента в който избират безвредна дума. На фона на всичко това да гледаш по какъв начин Усик се боксира с кикбоксьор в Netflix след няколко месеца може даже да наподобява целесъобразно. Някои може даже да му се насладят.
Коментар на Елиът Уорсел за BoxingScene.com
В бокса множеството развлечение е отвън кръга, а не вътре в него. Вътре евентуално има прекалено много заплаха, с цел да може заниманието въобще да стане фактор. Извън кръга обаче, било край въжетата, било по евтините места, има задоволително развлечение в това да гледаш по какъв начин други човешки същества се удрят по главата. Ако да вземем за пример чуете израза „ занимателен мач “, можете да сте сигурни, че е котел от някой, който се готви да гледа мач, а не от един от двамата, които следва да вземат участие в него. Може и да има развлечение, най-малко за спечелилия, само че самият мач рядко се разказва по този начин от забърканите в него.
И въпреки всичко има някои мачове, изключително в последно време, които идват с гаранция за развлечение за всички. Забавление за почитателите, развлечение за финансистите и развлечение за двамата души, които се срещат на кръга. Тези мачове, нормално намиращи се в Netflix, дома на заниманието, опълчват известно име против известно име и въобще не се интересуват от спортния смисъл или сигурността на съпоставянето. Единственото, което ги интересува, е дали е занимателно или не. Ако е, евентуално носи пари. Задачата е изпълнена.
По подобен метод, забелязвали ли сте по какъв начин думата „ занимателно “ през днешния ден се употребява в бокса по този начин, както „ комфортно “ беше употребена, с цел да вкара зората на онлайн извършването на покупки, а „ наличие “ беше употребена, с цел да вкара новата епоха на репортерството? „ Забавно “ служи и на същата цел, на която служи думата „ скорост “, когато приказваме за това по какъв начин изкуственият разсъдък убива творчеството и прави едно оглупяващо население още по-глупаво, като угажда на най-лошите му импулси.
„ Забавно “ в бокса има същия резултат. Това е безвредна дума; дума, зад която да се скриеш. Наречи един мач „ занимателен “ и почти можеш да минеш сред капките, изключително в този момент, когато към този момент имаме несъмнено място/канал за занимателни мачове, плюс годишно очакване за такива. Мачът на 23 май сред Олександър Усик и Рико Верхувен да вземем за пример беше посрещнат много друго през 2026 година, в сравнение с би бил през 2016 година Всъщност Усик против Верхувен за купата на WBC в тежка категория щеше да бъде гледан с други очи даже в случай че се беше случил единствено преди пет години, камо ли преди 10. Това, за жалост, е просто отражение на това какъв брой бързо се трансформираха нещата в бокса. Толкова бързо една идеология може да се изкриви и една дума като „ занимателно “ да бъде по едно и също време пренасочена към нова приложимост и превърната в оръжие.
В случая с Усик против Верхувен е задоволително единствено да погледнем бранителите на този мач, с цел да забележим какъв брой значима е станала думата „ занимателно “ в бокса. Имаме Майк Копингър, работещ за списание Ring на Турки Алалших, който обезверено протяга ръка към тази дума, с цел да угоди на шефа си: „ Усик се е бил с съвсем всеки в тежка категория, от общо четири мача с Антъни Джошуа и Тайсън Фюри до още два с Даниъл Дюбоа, Дерек Чисора и така нататък “, написа Копингър в X предишния месец. „ Да, Уордли и Кабайел заслужават. Но в случай че Усик желае малко развлечение с огромен театър, по този начин да бъде. “
И въпреки всичко, за смут на Копингър, едвам беше скочил самоуверено да отбрани мача, когато шефът му Алалших го сряза за безотговорната приложимост на думата „ занимателно “. „ Това не е занимателно “, подсети му той обществено, откакто евентуално първо го е направил уединено. „ Това е рисков мач. “
Странното е, че в спорт като бокса и двете могат да бъдат правилни. Един мач може да е занимателен и в това време да е рисков. Такава е природата на играта. Всъщност, когато всичко бъде казано и свършено, точно бракът сред двете – заниманието и заплахата – го прави толкоз примамливо представление за толкоз доста хора. Именно по тази причина в последна сметка решаваме да гледаме – да, даже и тези мачове, за които твърдим, че са под равнището ни.
При Усик и Верхувен заниманието е единствено в визията, в нищо друго. За някои е занимателно да си показват по какъв начин популярен боксьор като Усик, 24-0 (15 нокаута), дели кръга с популярен кикбоксьор като Верхувен, 1-0 (1 нокаут) като боксьор, и да се пробват да предскажат какво ще се случи, когато удари първият гонг. Забавно е и за самия Усик, както Копингър по този начин упорито наблягаше в обявата си.
За Усик това е занимателно, тъй като множеството му мачове нормално са съществени дуели против боксьори в тежка категория, които постоянно са по-високи и по-тежки от него. Този мач, за разлика от тях, е прелестен мач - занимателен мач. Това е мач, в който Усик освен ще се усеща физически удобно, само че и ще знае, че опитът му на боксовия кръг евентуално ще значи всичко. Добавете към това и известна физическа подготовка и Усик не би трябвало да има никакви компликации с Верхувен на 23 май, без значение от качествата на високия 196-сантиметров нидерландец в различен военен спорт.
Също по този начин, колкото и необичайно да е, това е мач, за който някои ще кажат, че Усик си го е „ извоювал “ или „ заслужил “. Ако някой има право на подарък или на малко развлечение на кръга, ще кажат те, това е Олександър Усик. Вижте кариерата му до момента. Вижте какъв брой тежки мачове е имал и в полутежка, и в тежка категория. Вижте по какъв начин е подхождал към тези провокации и по какъв начин в никакъв случай не е избягвал никого.
Това може и да е правилно, само че въпреки всичко би трябвало да се опитаме да помним, че има степени на по този начин наречените „ занимателни мачове “ и че заниманието не би трябвало да се накланя прекомерно надалеч надясно, с цел да стане внезапно неуместно. Дори може да се твърди, че реваншът на Усик с Даниъл Дюбоа през юли беше малко развлечение за украинеца. Със сигурност това беше крачка надолу по отношение на някои от предходните му мачове от позиция на конкуренцията и дуел, в който Усик е щял да се усеща спокоен, тъй като към този момент беше спрял Дюбоа през 2023 година
Това, несъмнено, не значи, че мачът е бил лишен от заплаха. Просто значи, че казано както досега, реванш с Даниъл Дюбоа, когато си най-хубавият тежка категория на планетата, би трябвало да се счита за едно от по-леките провокации, които можеш да получиш. Казано просто, това е от тези мачове, които нормално виждаш притиснати сред два огромни, определящи дуела.
Както се оказва, Усик, на 39 години, в този момент има намерение да последва успеха над Дюбоа с мач против кикбоксьор. Кикбоксьор, чийто единствен предходен флирт с бокса е бил през 2014 година Най-лошото е, че никой даже не е изключително сюрпризиран. Този мач, да не забравяме, идва незабавно след други „ занимателни мачове “ като Тайсън Фюри против Франсис Нгану, Антъни Джошуа против Франсис Нгану и Антъни Джошуа против Джейк Пол. В доста връзки това е продължение на една нова традиция. Още едно увещание, че спортът към този момент е беззаконна територия, ръководена от лакомия, а не от правила.
„ Аха, но какво ще кажете за Али – Иноки “, ще видите тогава да написа в обществените мрежи някакъв 21-годишен зубър. На което човек би могъл да отвърне: „ Разликата, 21-годишен зубър, е, че мачът на Мохамед Али с кечиста Антонио Иноки през 1976 година не беше глобен дуел за купата на WBC в тежка категория, нали? А Усик против Верхувен ще бъде. “
И за какво пък не? Дори и да искахме още веднъж да станем съществени, към този момент е прекомерно късно, каруцата е обърната. Знаем, че в случай че на хората, било то боксьори или не, им се даде цялостна независимост във всичко, те ще се възползват, ще търсят пътя на най-малкото противодействие и ще избират това, което е комфортно или занимателно. Затова в ежедневния живот всички ние се нуждаем от правила, параметри, главно чувство за това кое е вярно и кое не. В някои случаи имаме потребност от пазачи на входа, дисциплиниращи фигури, хора, които да ни припомнят разликата сред вярно и погрешно.
Без такива рамки и такива хора, всеки е самичък за себе си. Изведнъж всевъзможни нелепости се одобряват за възможни, в случай че носят пари и в случай че към този момент има казус за тях. Това важи за мачовете, както важи и за метода, по който през днешния ден мачовете се отразяват и се написа за тях. Без стандарти или пазачи на входа всеки може – и ще го прави – да се занимава с това. Прави го задоволително дълго и задоволително зле и скоро освен ще има егото за това, само че и платформата и инструментите да популяризира болестта.
Инструмент като ИИ да вземем за пример няма безусловно да размени писателите, тъй като написа по-добре или по-интересно. В последна сметка ще прави работата на писателя, тъй като стандартите на читателя ще са се сринали дотолкоз, че той няма да знае, а и даже няма да го е грижа, каква е разликата сред същинското и неистинското. Доказателства за това виждаме непрестанно.
Виждаме ги в метода, по който се отразяват новините, по какъв начин се покриват мачовете и по какъв начин се предизвиква хаосът. Още по-страшното е, че започваш да виждаш по какъв начин човешките същества се вманиачават по скоростта, кликовете и парите дотам, че приспособяват метода си към условията на този самоуверен нов свят, вместо да се надигнат против него. Така е по-лесно. По-лесно е да се впишеш, да бъдеш видян, да бъдеш свестен. Никога в действителност не е имало по-голяма централизация на глупави хора с по-голям набор от средства да предават нелепостта си на други глупави хора, в сравнение с през днешния ден. Ако не можеш да ги победиш, причисли се към тях, допускам.
В последна сметка тъкмо това е направил Олександър Усик. Видял е опция, възползвал се е от нея и е оправдал дейностите си със знанието, че: а) ще завоюва доста пари, и б) не е първият тежка категория, който подкопава концепцията за спортния спорт. Всъщност може би единствената изненада при Усик против Верхувен е, че Усик не се е прицелил в нещо още по-глупаво. Защото е можел, и то напълно елементарно.
По днешните стандарти те даже не стигнаха до цялостната нелепост с този мач: Верхувен не е задоволително огромна звезда или задоволително огромен комфортен балък, с цел да заеме тази роля. За цялостно развлечение по-добре щеше да е Усик да бъде пуснат против Джейк Пол, Майк Тайсън, Джон Фюри или Андрю Тейт. Такъв вид противници сигурно щяха да привлекат повече погледи към занимателния ден на Усик, в сравнение с човек като Верхувен, прочут единствено на върлите почитатели на бойните спортове.
Но пък заниманието е и постоянно ще бъде субективно разбиране. Някои го изживяват полупияни зад кормилото, други до момента в който изкачват планини, а трети вързани в спалнята, до момента в който избират безвредна дума. На фона на всичко това да гледаш по какъв начин Усик се боксира с кикбоксьор в Netflix след няколко месеца може даже да наподобява целесъобразно. Някои може даже да му се насладят.
Коментар на Елиът Уорсел за BoxingScene.com
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ