Справедлива ли е критиката на Бесент към МВФ
Без да свети, Скот Бесент е един от дребното министри на Тръмп с някаква лична тежест. За разлика от много членове на кабинета, той се е потвърдил в своята финансова сфера. Стана известно, че главно негова е заслугата да бъде оповестена 90-дневна пауза на цунамито от тарифната политика на Тръмп: Бесент и комерсиалният секретар Лутник отвън протокола са причакали Тръмп и са го убедили за паузата, стоешком до него, до момента в който пусне новината в мрежата. За огромна изненада на тарифния маниак и стопански консултант Наваро. Също по този начин - Бесент е убедил Тръмп да не уволнява шефа на ФЕД Пауъл, което отчасти върна доверието на тържищата.
Това, което Бесент показва като различна политика, която МВФ и Световната банка би трябвало да следват малко се отличава от класическите предписания на неолиберализма от 80-те и 90-те години - помощ за закъсалите страни, които да ползват пропазарни решения, които съвсем постоянно са с голяма обществена цена. От една страна, по-голяма роля на частния бранш, повече пазар, по-малко обществени разноски, постоянно по-високи налози (за да се върнат заемите на МВФ), политика на остри съкращения в бюджетните разноски (остеритет) и по-висок напредък на Брутният вътрешен продукт. От друга страна - по-голямо обществено разделяне. Темите като половото тъждество в стопанската система, климата, миграцията - които бяха фокус на Кристалина - би трябвало да са на назад във времето, споделя Бесент.
Никога неолибералните политики са единствено неприятни, а социал-либералните - единствено положителни. Всяка страна в обособени стадии на своето развиване би трябвало да откри подобаващия микс от стопански политики, от които да печелят оптимално огромен брой нейни жители.
Това, което Бесент показва като различна политика, която МВФ и Световната банка би трябвало да следват малко се отличава от класическите предписания на неолиберализма от 80-те и 90-те години - помощ за закъсалите страни, които да ползват пропазарни решения, които съвсем постоянно са с голяма обществена цена. От една страна, по-голяма роля на частния бранш, повече пазар, по-малко обществени разноски, постоянно по-високи налози (за да се върнат заемите на МВФ), политика на остри съкращения в бюджетните разноски (остеритет) и по-висок напредък на Брутният вътрешен продукт. От друга страна - по-голямо обществено разделяне. Темите като половото тъждество в стопанската система, климата, миграцията - които бяха фокус на Кристалина - би трябвало да са на назад във времето, споделя Бесент.
Никога неолибералните политики са единствено неприятни, а социал-либералните - единствено положителни. Всяка страна в обособени стадии на своето развиване би трябвало да откри подобаващия микс от стопански политики, от които да печелят оптимално огромен брой нейни жители.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ




