Георги Марков: Трети март е празник, който не може да бъде оспорван
Без 3 март нито щяхме да имаме какво да съединяваме, нито да го разгласяваме за без значение, безапелационен е историкът
- Трети март се трансформира в оспорвана дата за народен празник през последните години. Вероятно вие, акад. Марков, помните предлагането на група историци през октомври 2022-а 10 година да не честваме национални празници, с цел да се види кой почитаме най-вече. Неин последовател ли сте?
- За мен Трети март е празник, който не може да бъде оспорван, тъй като на 3 март (или по-точно на 19 февруари по остарял жанр - държа на тази дата, тъй като има бъркотия), България е върната на политическата карта на Европа, откъдето отсъства цели 5 века. Всичко това си има последствия, споделя акдемик Георги Марков в изявление за.
И защото през 90-те години се възвърнаха празниците на 6 и 22 септември, още тогава имаше гласове да са национални празници, аз им споделих: “Без 19 февруари нямаше да има нито какво да съединяваме, нито какво да разгласяваме за без значение ”. Там са корените - в Санстефанския прелиминарен контракт.
Тъкмо през 90-те години заради насаждането на изкуствена русофобия, която изключително през днешния ден се развихри по отношение на войната в Украйна, в този момент желаят да посегнат и на деня, в който бе подписан Санстефанският кротичък контракт.
Само че той остава и народен блян - има въстания, войни, има жертви на българите за национално обединяване под държавен покрив. Затова дано не пипаме националния празник на 3 март.
Аргументът, че България не е осъществила фантазията на Левски за чиста и свята република, не устоя. Защото кой освобождава по това време България? Ами Русия - една безспорна монархия, а не Съединените щати.
Спорят - не били жертвите 200 хиляди, а 67 800. Това е цинизъм! Тук умират млади руснаци, финландци, поляци, които освобождават своите братя славяни и православни.
- Вашите сътрудници от другия лагер обаче напомнят, че войната за избавление на България от османско господство Русия е водила не напълно безкористно. Как ще отговорите?
- Русия е империя и, естествено, още от Петър Велики се стреми към топлите морета. Руско-турските войни са 10 на брой. Нашата е 9-ата освободителна, само че е прекомерно закъсняла. Могла е да бъде такава още Кримската война или най-малко на прага на освобождението, когато Русия разгромява Османската империя. Но нашите съдружници Англия, Франция и Сардиния оказват помощ за спасяването на Османската империя и по този начин отсрочват Освобождението.
Преди това Сърбия и Гърция подвигат въстание. Избухва и Априлското въстание. Но нито Сърбия и Гърция щеше да ги има, нито щяхме да победим османците с черешовите си топчета, в случай че не беше Русия.
- Изглежда някак неловко на 3 март да славославим армията освободителка, откакто България е срещу войната в Украйна, която през днешния ден Русия води, споделят вашите сътрудници.
- Тези войни са в две разнообразни столетия, те са две напълно разнообразни събития. Не бива да политизираме историята и да смесваме две събития.
- Казахте за Санстефанския кротичък контракт, че прибирал България на картата на света, само че пък историците от другия лагер прибавят контра - “със мощно орязани граници и разделяне измежду нацията ”.
- Берлинският конгрес оряза границите на България и не разреши основаването на огромна славянска страна. Такова е било съглашението сред Русия и Австро-Унгария преди войната.
За да обезпечи неутралитета на Австро-Унгария, Русия дава обещание, че няма да прави огромна славянска страна. Така и става. Затова Англия и Австро-Унгария орязват границите на Санстефанска България и я разпокъсват на 5 елементи. А не Русия, която прочее имаше интерес от огромна славянска страна, с цел да се придвижи към Босфора и Дарданелите.
- Според някои историци 6 септември е по-подходяща дата за народен празник, защото Съединението е независимо българско деяние, на което тогава се опълчват Великите сили. Съгласен ли сте?
- Пак ще повторя, че без освобождението нямаше да има Съединение. Нямаше да има Княжество България и Източна Румелия. Това са обстоятелствата. А главното събитие е освободителната война.
- Има и други хрумвания - за народен празник да се разгласи 20 април - денят, в който избухва Априлското въстание. Или 24 май. Какво пречи?
- 24 май е ярък български празник. Но е един нравствен празник. Какви са националните празници на страни като Франция да вземем за пример? Революциите! Съединени американски щати - отново революции. Сърбия, Гърция - въстания.
Вярно, Априлското въстание, а също въстанията в Босна и Херцеговина преди време провокираха източната рецесия. И тогава накараха Александър II да се намеси, макар че той не искаше да бъде избавител.
Боеше се от една нова кримска злополука, с цел да не го споходи ориста на татко му Николай I, който умира след края на Кримската война.
Априлското въстание и кланетата провокираха европейското публично мнение, с цел да може Русия да се намеси. Наложиха на императора да избавя братята славяни и православните. Но без тази война нямаше да има избавление.
- Има мнение, че за 32 година, откогато е разгласен за народен празник, 3 март не е извършил задачата си да сплотява, а на този ден ставаме очевидци на спорове. Гарантира ли промяната на един народен празник с различен, че разединението и борбите в подобен ден няма повече да се случват?
- За мен това, което стана предходната година на 3 март на връх Шипка, е безсрамие. Там най-малко би трябвало да бъдем обединени.
За страдание, има групи, които се мислят за жители на света и не ги вълнува националната ни история, а единствено парите. И единствено за тях се приказва. Но парите не са всичко. Имало е хора, които са загивали за националния ни блян. Моят дядо, когато се прибирал от Австрия през 1912 година, е умрял 34-годишен при Бунар хисар. А татко ми като трето дете още не е бил роден. Тогава чак от Америка са се прибирали, с цел да се бият. И са умирали на бойното поле. А през днешния ден назад - бягат. Днес даже и военна работа няма.
Може да ви се сторя привързан, само че през днешния ден с историята се злоупотребява, тя се преиначава.
Искат да приспособят историята към бъдещето. Недейте! Защото историята е такава, каквато е. Руско-турската война, наречена освободителна, не може да се смесва с войната в Украйна, нито Путин - с Александър II. Нека не вършим от тези две събития бълвоч, а да ги оценяваме по отношение на епохата, в която се случват.
- Трети март се трансформира в оспорвана дата за народен празник през последните години. Вероятно вие, акад. Марков, помните предлагането на група историци през октомври 2022-а 10 година да не честваме национални празници, с цел да се види кой почитаме най-вече. Неин последовател ли сте?
- За мен Трети март е празник, който не може да бъде оспорван, тъй като на 3 март (или по-точно на 19 февруари по остарял жанр - държа на тази дата, тъй като има бъркотия), България е върната на политическата карта на Европа, откъдето отсъства цели 5 века. Всичко това си има последствия, споделя акдемик Георги Марков в изявление за.
И защото през 90-те години се възвърнаха празниците на 6 и 22 септември, още тогава имаше гласове да са национални празници, аз им споделих: “Без 19 февруари нямаше да има нито какво да съединяваме, нито какво да разгласяваме за без значение ”. Там са корените - в Санстефанския прелиминарен контракт.
Тъкмо през 90-те години заради насаждането на изкуствена русофобия, която изключително през днешния ден се развихри по отношение на войната в Украйна, в този момент желаят да посегнат и на деня, в който бе подписан Санстефанският кротичък контракт.
Само че той остава и народен блян - има въстания, войни, има жертви на българите за национално обединяване под държавен покрив. Затова дано не пипаме националния празник на 3 март.
Аргументът, че България не е осъществила фантазията на Левски за чиста и свята република, не устоя. Защото кой освобождава по това време България? Ами Русия - една безспорна монархия, а не Съединените щати.
Спорят - не били жертвите 200 хиляди, а 67 800. Това е цинизъм! Тук умират млади руснаци, финландци, поляци, които освобождават своите братя славяни и православни.
- Вашите сътрудници от другия лагер обаче напомнят, че войната за избавление на България от османско господство Русия е водила не напълно безкористно. Как ще отговорите?
- Русия е империя и, естествено, още от Петър Велики се стреми към топлите морета. Руско-турските войни са 10 на брой. Нашата е 9-ата освободителна, само че е прекомерно закъсняла. Могла е да бъде такава още Кримската война или най-малко на прага на освобождението, когато Русия разгромява Османската империя. Но нашите съдружници Англия, Франция и Сардиния оказват помощ за спасяването на Османската империя и по този начин отсрочват Освобождението.
Преди това Сърбия и Гърция подвигат въстание. Избухва и Априлското въстание. Но нито Сърбия и Гърция щеше да ги има, нито щяхме да победим османците с черешовите си топчета, в случай че не беше Русия.
- Изглежда някак неловко на 3 март да славославим армията освободителка, откакто България е срещу войната в Украйна, която през днешния ден Русия води, споделят вашите сътрудници.
- Тези войни са в две разнообразни столетия, те са две напълно разнообразни събития. Не бива да политизираме историята и да смесваме две събития.
- Казахте за Санстефанския кротичък контракт, че прибирал България на картата на света, само че пък историците от другия лагер прибавят контра - “със мощно орязани граници и разделяне измежду нацията ”.
- Берлинският конгрес оряза границите на България и не разреши основаването на огромна славянска страна. Такова е било съглашението сред Русия и Австро-Унгария преди войната.
За да обезпечи неутралитета на Австро-Унгария, Русия дава обещание, че няма да прави огромна славянска страна. Така и става. Затова Англия и Австро-Унгария орязват границите на Санстефанска България и я разпокъсват на 5 елементи. А не Русия, която прочее имаше интерес от огромна славянска страна, с цел да се придвижи към Босфора и Дарданелите.
- Според някои историци 6 септември е по-подходяща дата за народен празник, защото Съединението е независимо българско деяние, на което тогава се опълчват Великите сили. Съгласен ли сте?
- Пак ще повторя, че без освобождението нямаше да има Съединение. Нямаше да има Княжество България и Източна Румелия. Това са обстоятелствата. А главното събитие е освободителната война.
- Има и други хрумвания - за народен празник да се разгласи 20 април - денят, в който избухва Априлското въстание. Или 24 май. Какво пречи?
- 24 май е ярък български празник. Но е един нравствен празник. Какви са националните празници на страни като Франция да вземем за пример? Революциите! Съединени американски щати - отново революции. Сърбия, Гърция - въстания.
Вярно, Априлското въстание, а също въстанията в Босна и Херцеговина преди време провокираха източната рецесия. И тогава накараха Александър II да се намеси, макар че той не искаше да бъде избавител.
Боеше се от една нова кримска злополука, с цел да не го споходи ориста на татко му Николай I, който умира след края на Кримската война.
Априлското въстание и кланетата провокираха европейското публично мнение, с цел да може Русия да се намеси. Наложиха на императора да избавя братята славяни и православните. Но без тази война нямаше да има избавление.
- Има мнение, че за 32 година, откогато е разгласен за народен празник, 3 март не е извършил задачата си да сплотява, а на този ден ставаме очевидци на спорове. Гарантира ли промяната на един народен празник с различен, че разединението и борбите в подобен ден няма повече да се случват?
- За мен това, което стана предходната година на 3 март на връх Шипка, е безсрамие. Там най-малко би трябвало да бъдем обединени.
За страдание, има групи, които се мислят за жители на света и не ги вълнува националната ни история, а единствено парите. И единствено за тях се приказва. Но парите не са всичко. Имало е хора, които са загивали за националния ни блян. Моят дядо, когато се прибирал от Австрия през 1912 година, е умрял 34-годишен при Бунар хисар. А татко ми като трето дете още не е бил роден. Тогава чак от Америка са се прибирали, с цел да се бият. И са умирали на бойното поле. А през днешния ден назад - бягат. Днес даже и военна работа няма.
Може да ви се сторя привързан, само че през днешния ден с историята се злоупотребява, тя се преиначава.
Искат да приспособят историята към бъдещето. Недейте! Защото историята е такава, каквато е. Руско-турската война, наречена освободителна, не може да се смесва с войната в Украйна, нито Путин - с Александър II. Нека не вършим от тези две събития бълвоч, а да ги оценяваме по отношение на епохата, в която се случват.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ