Бейрут, Ливан – Училището на детската учителка Анна в южното

Бейрут, Ливан – Училището на детската учителка Анна в южното ливанско село Барич е затворено за една седмица, само че майка на двама сина не чества непредвидените почивни дни от работа.

Вместо това тя е довела децата си в столицата Бейрут, където е наела Airbnb. Те не са на отмора. Те бягат от израелските ракети.

Продължете да четете

лист от 4 детайла. Иран споделя, че „ други фронтове “ може да се отворят, в случай че Израел продължи да бомбардира Газа Поне 45 Палестинци убити при израелски удар против бежански лагер в Газа Какъв е резултатът от западната политика върху Палестина и Израел? Франция не разрешава пропалестинските манифестации, репресии против протестиращите на фона на войната в Газа края на списък

Тъй като войната на Израел против Газа се ускорява след дръзката офанзива на Хамас в събота, спорът от ден на ден заплашва да трансферира националните граници. Въпреки че ливанската въоръжена формация Хизбула към момента не се е включила публично към спора, последствията от нарасналото напрежение с Израел се усещат от общностите по границата сред двете народи.

От неделя хиляди поданици на южните ливански села покрай границата с Израел напущат домовете си, страхувайки се от вероятно експлоадиране на война сред Израел и Хизбула.

„ Животът ни спря “, сподели Мари, 28-годишна организаторка на сватби от село покрай Бинт Джбейл, пред Ал Джазира по телефона. „ Не знаем по кое време ще се върнат към естественото. Чудим се „ Какво следва? “ “

Повече от 1400 души в линията Газа бяха убити при израелски удари, последвали офанзивата на Хамас в Южен Израел, при която починаха минимум 1300 души. Перспективата Хизбула да се причисли към войната на страната на Хамас породи опасения за по-широк районен пожар.

В сряда Хизбула удари израелска военна позиция с противотанкова ракета. Израел отговори, като удари челен пост на Хизбула, защото се разпространиха клюки, че дроновете на групата са проникнали на израелска територия. Най-малко трима цивилни бяха ранени от израелски удари в Южен Ливан, до момента в който минимум трима членове на Хизбула бяха убити от израелски обстрел по-рано през седмицата.

Ливан, страна с шест милиона души, споделя 81-километрова (50 мили) южна граница с Израел. Около 600 000 души - или една десета от популацията на страната - живеят покрай тази граница. Технически двете страни са във война от основаването на Израел през 1948 година, само че релативно успокоение доминира от последния път, когато двете страни се срещнаха в борба през 2006 година – макар че е имало инцидентни експлоадирания.

Местните поданици се притесняват, че в случай че военните дейности ескалират, днешната война ще бъде по-катастрофална от тази през 2006 година В този спор 1109 ливанци – най-вече цивилни – бяха убити, до момента в който Израел загуби 43 цивилни и 12 бойци. Огневата мощност и опитът на Хизбула набъбнаха от този момент, изключително след 2012 година, когато разположи бойци, с цел да помогне на своя изпаднал в борба съдружник, сирийския президент Башар Ал-Асад.

Този кръг от борба може да бъде още по-интензивен. Лидерът на Хизбула Хасан Насрала твърди, че групата му може да се похвали със 100 000 бойци, до момента в който израелски публични лица заплашиха да върнат Ливан в каменната епоха, в случай че избухне война.

Спомените за войната от 2006 година към момента витаят в съзнанието на доста поданици, тъй че всеобщото изселване от градовете и селата на юг е в ход към столицата Бейрут и близките покрайнини.

„ Видях какво се случи през 2006 година и не желаех да оставам “, сподели Анна, учителката. „ Дойдох за сигурността на децата си, ако нещо се случи. Към момента учебното заведение й се чака да отвори още веднъж идната седмица и тя възнамерява да се върне на работа.

Насочва се на север

В момента обаче придвижването на хора е в една посока: надалеч от границата с Израел.

„ Всички къщи са празни “, сподели Мари, чиито родители напуснаха родния си град покрай южния граничен град Бинт Джбейл в понеделник, с цел да се причислят към нея в Бейрут, сподели пред Ал Джазира. „ Това не е малко придвижване [на хора]. “

Повече от половината от 10 000 поданици на Рмейш, различен граничен град, са избягали в Бейрут или района Метн, северно от Бейрут, съгласно кмета на града Милад Ел Алам. Градът няма задоволително медикаменти, нито близка болница, с цел да се оправи с възможна филантропична рецесия, в случай че избухне война.

Но има различен фактор, който кара доста хора в Ливан да се усещат по-уязвими от преди.

„ Днешната обстановка е изцяло друга от 2006 година “, сподели Ел Алам. „ Тогава имахме пари. “

От 2019 година насам Ливан стана очевидец на огромни антиправителствени митинги поради стопански проблеми и най-голямата неядрена детонация в историята. Валутата на страната е изгубила над 90 % от цената си в една от най-тежките финансови рецесии в света от средата на 19-ти век съгласно Световната банка. Някога проспериращата междинна класа на Ливан е опустошена, като 80 % от популацията в този момент живее под прага на бедността и 36 % са в тежка беднотия.

Историческо отнемане от изборни права

Зоните в периферията на Ливан имат дълга история на отнемане от права и неуважение от страната.

Днес равнищата на беднотия в Южен Ливан са по-високи от междинните за страната, до момента в който заплатите са по-ниски, частният бранш е в крах и доста локални поданици разчитат в огромна степен на парични преводи от родственици в чужбина. Анализаторите споделят, че евентуален спор би добавил спомагателен стрес към към този момент натоварения район.

„ Една война би имала пагубни последствия за стопанската система на района “, сподели Хюсеин Чеаито, икономист от Arab Watch Coalition, пред Al Jazeera. „ Образованието и опазването на здравето към този момент са недостъпни за толкоз доста хора заради приватизацията. Това ще направи нещата още по-трудни за толкоз доста хора в района с икономическа неустановеност на всички места. “

Междувременно, даже когато жителите са в суматоха, ливанското държавно управление резервира безмълвие.

Ел Алам, кметът, сподели пред Ал Джазира, че е имал единствено къс продан с локалните мироопазващи сили на Организация на обединените нации, UNIFIL, само че не и връзка с държавното управление, силите за сигурност или каквито и да било политически партии по отношение на това по какъв начин да се отговори на евентуален спор. < /p>

Да останем на място

Но до момента в който опасността от война надвисва, не всички напущат домовете си. Някои остават да работят, до момента в който други просто нямат семейство или другари, които да ги одобряват. Други са решили да не напущат заради непокорство, възприятие за относителна сигурност, тъй като не са тъкмо до границата, или композиция от двете.

„ Няма да напущаме къщите си или земята си “, сподели 71-годишният Мохамад Фархат пред Ал Джазира по телефона от своето село Араб Салим, на към 25 километра (15 мили) от границата с Израел. „ Преживели сме войни в предишното, тъй че този път не сме уплашени. “

Оусама Хадад, 58, работи в региона на вноса и износа и живее в град, наименуван Ебел Саки, на към половин час от южната граница. Предпочита да остане в 135-годишната къща, която неговият прародител е построил на ръка, сподели той. Въпреки несигурността, Хадад се мъчеше да си показа по какъв начин обстановката може да се утежни още повече.

„ Вие сте в Ливан, нали? Не сме ли към този момент в каменната епоха? ” сподели той, имайки поради заканите на израелския чиновник към Хизбула и икономическата рецесия в страната.

След като е избягал от града си, кметът на Рмейш Ел Алам се тревожи за това, което следва. Но както мнозина в Ливан, той се усеща безпомощен.

„ Ние не би трябвало да решаваме [дали има война или не] “, сподели той. „ Ако го направихме, щеше да има мир в цялостен Ливан. “

Източник: Ал Джазира