Ева Грийн: Аз съм мечтателка
Беше занимателно да съм момиче на Бонд
Една любовна връзка изисква доста работа, тежък труд. Първите месеци са постоянно прелестни, само че след това става комплицирано и мъчно
Като актриса за мен е значимо да гледат облиците, които построявам, а не метода, по който наподобявам. Иначе все едно съм модел
Ева Грийн е превъзходно френско украшение, което съумя да плени въображението и на американската аудитория с функции във филми като „ Град на прегрешението ” и „ Казино роял ”, където беше едно от най-разкошните девойки на Джеймс Бонд. Грийн стартира в Европа като театрална актриса и дебютира в киното преди 15 години с роля в еротично-политическия опус на именития Бернардо Бертолучи „ Мечтатели ”. Тази роля я превърва в една от най-желаните дами в киното и тя си построи известност на смела актриса, която не се опасява от голите подиуми и даже търси плътските провокации, за разлика от своите по-пуритански настроени американски колежки. В последно време Грийн се отличи с роля в трилъра „ Еуфория ”, където си партнираше с друга топ мацка от екрана – Алисия Викандер.
– Ева, разкажете малко повече за кино лентата „ Еуфория ”, с който заслужихте следващите високи оценки за играта си?
– „ Eуфория ” е извънредно атрактивна история с доста първокласен екип, за мен беше наслаждение да вземам участие. Филмът е англоезичния дебют на шведската режисьорка Лиса Лангсет, която познаваме от ”Pure ” и ”Hotell ”. Действието на ”Eуфория ” се развива в близко бъдеще и се концентрира върху две отчуждени и разнообразни по темперамент сестри – екстровертната фотографка Инес (Викандер) и интровертната Емили, която играя аз. Двете подхващат пътешестване до ”най-красивото място на този свят ” – имение в горите на европейска провинция, където Инес научава ужасяващата истина, че сестра й умира и желае сама да избере края си. Ужасена, Инес се бори да разбере претекстовете на сестра си, до момента в който двете се изправят против проблемите от предишното и по-важното, против тяхното предстоящ. Имах достойнството да си партнирам още с Шарлот Рамплинг, Чарлс Данс, Ейдриън Лестър и Марк Станли. Чудесен филм се получи.
– Какви облици харесвате?
– Обичам облици, които имат мощна фасада и крият секрети зад нея. Персонажи с процепи и пролуки.
– Такава ли беше героинята Ви Ава Лорд в „ Град на прегрешението: Жена, поради която да убиваш ”?
– Да, тъкмо подобен. Там изиграх разновидност на архетипния облик на съдбовната жена, само че демонстрирах и слабостите на персонажа, тайните и страховете на тази видимо мощна дама. Целият филм е упражнение в жанра на noir киното. Кадрите са композирани по този начин, че да припомнят на комиксови страници и да потопят публиката в напълно нов свят на секс, гибел, безнравственост, неизбежност, алкохолни изпарения и цигарен пушек. Режисьорите Робърт Родригес и Франк Милър оферират превъзходна черно-бяла визия с контрастни светлосенки и обособени цветни петна тук и там. Черното е надълбоко, богато и всеобхватно. Светлината е в ролята на доминиран сътрудник с ярки бликове и процеждащи се през мрака лъчи. Любовта към жанра и към киното като цяло проличава във всяка смела монтажна връзка, във всяко виртуозно придвижване на камерата. Флуидността на режисьорското око е уравновесена от наситени близки проекти, които стоят изключително прелестно и някак театрално в стерилната виртуална среда. Тук формата е наличие и това е ужасно възбуждащо и завладяващо.
– Естетиката ли Ви притегли към филм като „ Град на прегрешението ”?
– Да. И историята. Драматургичната конструкция преплита обособени сюжети и облици, въодушевени от жанра на „ черния филм ”, достигнал своя разцвет през 40-те години на предишния век. Тук се срещат облиците на съдбовната жена, девойката в неволя, обречения грациозен губещ, бруталния и могъщ нарушител, мъжа с мрачно минало, унизен от вътрешните си демони.
– Приличате ли на Ава от кино лентата в действителния живот?
– Не. Точно поради това желаех да я изиграя. Целта ми беше да се видоизменя, да се потопя в персонаж, който е толкоз далечен от мен. Аз да вземем за пример не си падам по флиртовете. Когато обичам някого, аз давам всичко от себе си, може би даже преалено доста. Една любовна връзка изисква доста работа, тежък труд. Първите месеци са постоянно прелестни, само че след това става комплицирано и мъчно. Не е толкоз буйно и бясно.
– Вие нямате проблем с голите подиуми. Защо в Холивуд е толкоз ужасно да покажеш кадър с женски зърна?
– Не разбирам тази пуританщина. Това ли е казусът. Женските зърна не са причина за принуждение, безпорядък, война. Не зърната убиват деца. Обществото би трябвало да се концентрира върху значимите и тревожни неща, които се случвват, върху войните, а не върху зърната. Има толкоз доста принуждение по света. Толкова доста неща, за които да се тормозим с изключение на проявлението на голота и зърна.
– С готовността си да се събличате потвърждавате стандарта за френските актриси, които са по-освободени пред камера…
– Мит е, че всички французойки са освободени, изискани и секси. Но европейското чувство за кино е по-различно. Аз обичам рисковете. Когато хората ми кажат, че съм красива напряко ми иде да се гръмна. Като актриса за мен е значимо да гледат облиците, които построявам, а не метода, по който наподобявам. Иначе все едно съм модел. И ми е мъчно да се виждам на екрана. Върша си работата и не преставам напред. Иска ми се да мога да се следя като фен, това може би ще ми помогне да се развия като актриса. Но не съм задоволително смела. Много е мъчно да се виждам по какъв начин играя – като че ли следя един изцяло друг човек.
– Как се справяте със славата?
– Трудно. Страшно доста хора желаят да бъдат известни в нашето съвремие – артисти, актьори, шоумени. Когато си доста сензитивен като мен е значимо да си мощен. Не би трябвало да обръщаш внимание на хората, които те ненавиждат. Успехът е доста внимателно и лъжливо събитие. Зависиш напълно от желанията на другите и е доста мъчно да се чувстваш умерено. Но пък ми беше занимателно да съм момиче на Бонд в „ Казино роял ”. След този филм започнаха да ме разпознават ужасно доста по улиците. Никога не съм се интересувала от историята на този вид облици. Свързаха се с мен и всичко се случи супер бързо.
– Интересувате ли се от политика?
– Не се замесвам в политически диспути, не съм политическо животно. Живея си в моя изолиран свят, заобиколена от класическа музика. Аз съм мечтателка и в действителност от време на време населявам една паралелна действителност.
Една любовна връзка изисква доста работа, тежък труд. Първите месеци са постоянно прелестни, само че след това става комплицирано и мъчно
Като актриса за мен е значимо да гледат облиците, които построявам, а не метода, по който наподобявам. Иначе все едно съм модел
Ева Грийн е превъзходно френско украшение, което съумя да плени въображението и на американската аудитория с функции във филми като „ Град на прегрешението ” и „ Казино роял ”, където беше едно от най-разкошните девойки на Джеймс Бонд. Грийн стартира в Европа като театрална актриса и дебютира в киното преди 15 години с роля в еротично-политическия опус на именития Бернардо Бертолучи „ Мечтатели ”. Тази роля я превърва в една от най-желаните дами в киното и тя си построи известност на смела актриса, която не се опасява от голите подиуми и даже търси плътските провокации, за разлика от своите по-пуритански настроени американски колежки. В последно време Грийн се отличи с роля в трилъра „ Еуфория ”, където си партнираше с друга топ мацка от екрана – Алисия Викандер.
– Ева, разкажете малко повече за кино лентата „ Еуфория ”, с който заслужихте следващите високи оценки за играта си?
– „ Eуфория ” е извънредно атрактивна история с доста първокласен екип, за мен беше наслаждение да вземам участие. Филмът е англоезичния дебют на шведската режисьорка Лиса Лангсет, която познаваме от ”Pure ” и ”Hotell ”. Действието на ”Eуфория ” се развива в близко бъдеще и се концентрира върху две отчуждени и разнообразни по темперамент сестри – екстровертната фотографка Инес (Викандер) и интровертната Емили, която играя аз. Двете подхващат пътешестване до ”най-красивото място на този свят ” – имение в горите на европейска провинция, където Инес научава ужасяващата истина, че сестра й умира и желае сама да избере края си. Ужасена, Инес се бори да разбере претекстовете на сестра си, до момента в който двете се изправят против проблемите от предишното и по-важното, против тяхното предстоящ. Имах достойнството да си партнирам още с Шарлот Рамплинг, Чарлс Данс, Ейдриън Лестър и Марк Станли. Чудесен филм се получи.
– Какви облици харесвате?
– Обичам облици, които имат мощна фасада и крият секрети зад нея. Персонажи с процепи и пролуки.
– Такава ли беше героинята Ви Ава Лорд в „ Град на прегрешението: Жена, поради която да убиваш ”?
– Да, тъкмо подобен. Там изиграх разновидност на архетипния облик на съдбовната жена, само че демонстрирах и слабостите на персонажа, тайните и страховете на тази видимо мощна дама. Целият филм е упражнение в жанра на noir киното. Кадрите са композирани по този начин, че да припомнят на комиксови страници и да потопят публиката в напълно нов свят на секс, гибел, безнравственост, неизбежност, алкохолни изпарения и цигарен пушек. Режисьорите Робърт Родригес и Франк Милър оферират превъзходна черно-бяла визия с контрастни светлосенки и обособени цветни петна тук и там. Черното е надълбоко, богато и всеобхватно. Светлината е в ролята на доминиран сътрудник с ярки бликове и процеждащи се през мрака лъчи. Любовта към жанра и към киното като цяло проличава във всяка смела монтажна връзка, във всяко виртуозно придвижване на камерата. Флуидността на режисьорското око е уравновесена от наситени близки проекти, които стоят изключително прелестно и някак театрално в стерилната виртуална среда. Тук формата е наличие и това е ужасно възбуждащо и завладяващо.
– Естетиката ли Ви притегли към филм като „ Град на прегрешението ”?
– Да. И историята. Драматургичната конструкция преплита обособени сюжети и облици, въодушевени от жанра на „ черния филм ”, достигнал своя разцвет през 40-те години на предишния век. Тук се срещат облиците на съдбовната жена, девойката в неволя, обречения грациозен губещ, бруталния и могъщ нарушител, мъжа с мрачно минало, унизен от вътрешните си демони.
– Приличате ли на Ава от кино лентата в действителния живот?
– Не. Точно поради това желаех да я изиграя. Целта ми беше да се видоизменя, да се потопя в персонаж, който е толкоз далечен от мен. Аз да вземем за пример не си падам по флиртовете. Когато обичам някого, аз давам всичко от себе си, може би даже преалено доста. Една любовна връзка изисква доста работа, тежък труд. Първите месеци са постоянно прелестни, само че след това става комплицирано и мъчно. Не е толкоз буйно и бясно.
– Вие нямате проблем с голите подиуми. Защо в Холивуд е толкоз ужасно да покажеш кадър с женски зърна?
– Не разбирам тази пуританщина. Това ли е казусът. Женските зърна не са причина за принуждение, безпорядък, война. Не зърната убиват деца. Обществото би трябвало да се концентрира върху значимите и тревожни неща, които се случвват, върху войните, а не върху зърната. Има толкоз доста принуждение по света. Толкова доста неща, за които да се тормозим с изключение на проявлението на голота и зърна.
– С готовността си да се събличате потвърждавате стандарта за френските актриси, които са по-освободени пред камера…
– Мит е, че всички французойки са освободени, изискани и секси. Но европейското чувство за кино е по-различно. Аз обичам рисковете. Когато хората ми кажат, че съм красива напряко ми иде да се гръмна. Като актриса за мен е значимо да гледат облиците, които построявам, а не метода, по който наподобявам. Иначе все едно съм модел. И ми е мъчно да се виждам на екрана. Върша си работата и не преставам напред. Иска ми се да мога да се следя като фен, това може би ще ми помогне да се развия като актриса. Но не съм задоволително смела. Много е мъчно да се виждам по какъв начин играя – като че ли следя един изцяло друг човек.
– Как се справяте със славата?
– Трудно. Страшно доста хора желаят да бъдат известни в нашето съвремие – артисти, актьори, шоумени. Когато си доста сензитивен като мен е значимо да си мощен. Не би трябвало да обръщаш внимание на хората, които те ненавиждат. Успехът е доста внимателно и лъжливо събитие. Зависиш напълно от желанията на другите и е доста мъчно да се чувстваш умерено. Но пък ми беше занимателно да съм момиче на Бонд в „ Казино роял ”. След този филм започнаха да ме разпознават ужасно доста по улиците. Никога не съм се интересувала от историята на този вид облици. Свързаха се с мен и всичко се случи супер бързо.
– Интересувате ли се от политика?
– Не се замесвам в политически диспути, не съм политическо животно. Живея си в моя изолиран свят, заобиколена от класическа музика. Аз съм мечтателка и в действителност от време на време населявам една паралелна действителност.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ