В Разград Спартак показа, че не си е научил урока от мача с Левски
Беше ясно, че Спартак не разполага с екипен и самостоятелен капацитет, с цел да затрудни най-хубавия у нас на терена му. Но това никога не значи, че трябваше да покаже второ подред непривлекателно лице като посетител против мощен тим в елита.
Получиха се същите неточности, същото неверно игрово държание и същия резултат от мача на „ Герена “, което значи, че варненци не са си научили урока след крушението против Левски.
Спартак излезе с необяснимо огромен почит, позволи гол още преди да е минала първата минута, а до 12-ата към този момент изостваше с 0:3, което означаваше, че мачът е приключил и Лудогорец може да мисли за Загреб.
Но дано оставим настрани огромната като цифрово изражение загуба и това че Лудогорец в никакъв случай не беше решавал мач вкъщи толкоз бързо, и да се фокусираме върху слабостите на Спартак, които въобще не са малко.
Като цяло „ соколите “ не бяха компактни и това е пагубно, когато против теб е по-класен съперник. Между линиите на варненци имаше огромно пространство, което позволяваше на домакините да нахлуват гладко и необезпокоявано във всяка една зона в последната третина.
Всъщност накъде отиват нещата, се видя още в 39-ата секунда, когато Спартак не съумя да спре Игор Тиаго и той даде головия пас към Текпетей. В случая нямаше потребност от безразсъден шпагат, който е съветска рулетка, просто двамата „ соколи “ трябваше да затворят Тиаго отвърте и да го изтласкат на открито с топката, като по този метод му попречат да подава към вратата и да дадат опция на цялата отбрана да се пренареди.
Отделно преходът от отбрана в офанзива и назад беше муден, а когато при решен мач и изключително през второто полувреме Лудогорец понижи оборотите и остави задоволително пространства, Спартак не сподели, че може и да нападна, защото бъркаше всеки втори или трети пас.
„ Соколите “ късно биеха също за първа топка своите противници и им позволяваха да се обръщат бързо с лице към вратата, което им даваше преимущество против бранители с тил. На моменти даже оставахме с възприятие, че в Спартак наподобяват на гардове от НСО, които охраняват от близко играчите на Лудогорец.
Иначе задоволително почитатели на Спартак пристигнаха в Разград в горещия петък и по традиция подкрепяха непрекъснато своите любимци с вярата, че могат да видят по какъв начин най-малко поставят старания да играят добре против хегемона по нашите терени през последните единайсет години, само че за жалост не се случи.
Най-важният извод след първите четири мача е, че Спартак играе тактически погрешно и съгласно качествата на своите футболисти, още не е намерил съответния си метод на игра.
Като прибавим към това неналичието на скорост, динамичност и комбинативност, както и несигурната отбрана, безидейна междинна линия и беззъба офанзива, Спартак мъчно ще натрупа точки и в мачовете против противници от неговата рогозка, в случай че не се усъвършенства бързо във всеки един спортно-технически аспект.
Недко Петров, petel.bg
Получиха се същите неточности, същото неверно игрово държание и същия резултат от мача на „ Герена “, което значи, че варненци не са си научили урока след крушението против Левски.
Спартак излезе с необяснимо огромен почит, позволи гол още преди да е минала първата минута, а до 12-ата към този момент изостваше с 0:3, което означаваше, че мачът е приключил и Лудогорец може да мисли за Загреб.
Но дано оставим настрани огромната като цифрово изражение загуба и това че Лудогорец в никакъв случай не беше решавал мач вкъщи толкоз бързо, и да се фокусираме върху слабостите на Спартак, които въобще не са малко.
Като цяло „ соколите “ не бяха компактни и това е пагубно, когато против теб е по-класен съперник. Между линиите на варненци имаше огромно пространство, което позволяваше на домакините да нахлуват гладко и необезпокоявано във всяка една зона в последната третина.
Всъщност накъде отиват нещата, се видя още в 39-ата секунда, когато Спартак не съумя да спре Игор Тиаго и той даде головия пас към Текпетей. В случая нямаше потребност от безразсъден шпагат, който е съветска рулетка, просто двамата „ соколи “ трябваше да затворят Тиаго отвърте и да го изтласкат на открито с топката, като по този метод му попречат да подава към вратата и да дадат опция на цялата отбрана да се пренареди.
Отделно преходът от отбрана в офанзива и назад беше муден, а когато при решен мач и изключително през второто полувреме Лудогорец понижи оборотите и остави задоволително пространства, Спартак не сподели, че може и да нападна, защото бъркаше всеки втори или трети пас.
„ Соколите “ късно биеха също за първа топка своите противници и им позволяваха да се обръщат бързо с лице към вратата, което им даваше преимущество против бранители с тил. На моменти даже оставахме с възприятие, че в Спартак наподобяват на гардове от НСО, които охраняват от близко играчите на Лудогорец.
Иначе задоволително почитатели на Спартак пристигнаха в Разград в горещия петък и по традиция подкрепяха непрекъснато своите любимци с вярата, че могат да видят по какъв начин най-малко поставят старания да играят добре против хегемона по нашите терени през последните единайсет години, само че за жалост не се случи.
Най-важният извод след първите четири мача е, че Спартак играе тактически погрешно и съгласно качествата на своите футболисти, още не е намерил съответния си метод на игра.
Като прибавим към това неналичието на скорост, динамичност и комбинативност, както и несигурната отбрана, безидейна междинна линия и беззъба офанзива, Спартак мъчно ще натрупа точки и в мачовете против противници от неговата рогозка, в случай че не се усъвършенства бързо във всеки един спортно-технически аспект.
Недко Петров, petel.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ