Mom’s in Rehab
Беше януари 2015 година и всички можеха да приказват единствено за Ебола, Боко Харам и Шарли Ебдо. Бях на 23 и не ме интересуваше нищо от това. Светът свършваше? Разбира се, светът свършваше. Майка ми я нямаше. Аз бях този, който я изпрати.
В продължение на месеци бях кроил скрит план против нея — с нейните братя и сестри и другари, с професионални интервенционисти — до момента в който тя хлипаше и ридаеше, стегнах й куфара. Всичко, което мога да кажа е: бях обезверен. Жената, която обичах, по метода, по който можеш да обичаш единствено тази, върху която си се отпечатал, беше погълната от паразитните мозъчни червеи на алкохолизма. Нямах никакви благоприятни условия.
Минаха седмици. Нейният 30-дневен престой в клиниката за рехабилитация в Минесота се трансформира в 60. Като грабител напуснах дребния си апартамент в Манхатън и се реалокирах в нейната къща – моят дом от детството в предградие на Ню Джърси, неразпознаваем от съсипия.
